След 16 месеца трикове и маневри кметът на Златица вдигна ръце
 Александър Илиев |
Играта на криеница, продължила почти 16 месеца, най-после приключи. Играчите – гражданин и кмет, уморени в упорството си - вече могат да си отдъхнат и да си дадат равносметка. До следващия път.
Когато през декември 2009 внесох заявлението си за достъп до информация в администрацията на Златица, изобщо не предполагах какви главоболия ме очакват, кога и каква ще е развръзката.
Към края на същата година общината бе спечелила проект за 250 000 лв., като имаше и сключен договор за финансиране с МДААР по Оперативна програма „Административен капацитет”. С тези пари общината планираше да стане „по-прозрачна”, да бъде в по-голямо удобство за местния бизнес и общност. И понеже в мен се породиха съмнения за разходването на средствата, реших да попитам как ще бъдат изхарчени. Последва
положително решение по моето заявление
и отказ да ми бъде
предоставена информацията
Заведените дела по казуса, проточили се във времето, бяха решени в моя полза от Административен съд - София област. Дали съветвана от адвокатите си или по нейно решение, кметицата Нонка Каменова обжалваше всичко до последната възможна инстанция. Нагледах се на невероятни съдебни и извънсъдебни трикове и всевъзможни маневри, които не съм предполагал, че една администрация може да извърши. И то единствено с цел да прикрие разходването на публични средства от ЕС, пряко свързано с жителите на Златица. Затова и когато Върховният административен съд към края на 2010 окончателно сложи точка на спора в моя полза, не се почувствах краен победител. И почти се оказах прав.
С част от вече изпитаните финтове на кмета се сблъска и съдебният изпълнител към Районен съд – Пирдоп, на когото ВАС беше вменил осигуряването на достъп до исканата информация. И макар разстоянието между съда в Пирдоп и общината в Златица да е не повече от 4 километра, изминаха няколко месеца, докато съдебният изпълнител връчи необходимите документи на Нонка Каменова. Няколко насрочени дати бяха отложени, няколко срещи бяха пропуснати. Накрая, след средата на март, неочаквано и за мен, и за придружаващите ме съдебен изпълнител и свидетели, кметицата ни прие и ми даде поисканите преди повече от 15 месеца сведения. Е, не стана така простичко, както го описах, но е излишно да се спирам на продължилата няколко часа среща, на разговорите на Каменова с адвокатите й и на опитите да протестира глобата или да внася корекции в документацията, водена от съдебното лице.
Причината Нонка Каменова да изпълни в крайна сметка съдебното разпореждане остава неясна. По-важно е, че законът все пак надделя над един кмет,
връщайки ми донякъде доверието
в съдебната система
Като гражданин се чувствам удовлетворен - получих информацията, която поисках. Задоволих любопитството си. Доказах част от съмненията си. Съставих си мнение и позиция. Да , от журналистическа гледна точка случаят разколебава. Ясно е, че информация, събрана след почти година и половина, е меко казано ненужна.
Проектът на Община Златица отдавна бе преустановен, а парите останаха неоползотворени. Общината така и не стана „по-прозрачна”, доказателство е инатът да не се предостави информация за един публичен проект. А Нонка Каменова дори започна да прокарва идеята, че самата тя е спряла реализацията на проекта, понеже имала съмнения за целесъобразността на разходването на средства. Нормално - предстоят избори, а кметицата отново ще се кандидатира за поста.