Как 49-годишният таксиметров шофьор ползва жокера „Обади се на юристите в ПДИ”
 Емил Илчев |
От години е шофьор, но e по-лесно да го откриеш в съда, отколкото на някоя пиаца. И в момента води дело срещу решение на ОбС-Благоевград за платеното паркиране в града. Сякаш е главен герой в сериала „Дела и документи”, но за него е от особено значение да се бори срещу всеки, който нарушава гражданските му права. Част от битките на Емил Илчев са по Закона за достъп до обществена информация, а от активната му гражданска позиция си пати основно Община Благоевград, която е затрупал с
40 заявления по ЗДОИ
Иска да получи цялата информация за организацията и управлението на движението, за управлението на отпадъците и за опазването на общинската собственост и общинския ред. Първоначално отговорите на кметството са „Отказ”. Но 49-годишният мъж ползва жокера „Обади се на юристите в ПДИ”. След консултации с експертите на фондацията той пише жалба до Административен съд – Благоевград. Магистратите решават, че отказът на общината е законосъобразен. Илчев внася касационна жалба във Върховния административен съд, не проумявайки защо общината толкова се страхува да му даде информацията, която иска. Истината е, че в този тунел за таксиметровия шофьор проблесва не светлина, а светулка. Накратко: искал информация за 100 неща от общината, благоевградският административен съд му отпуснал данни едва за две от тях, а Върховният административен съд бил два пъти по-щедър – преценил, че кметството е длъжно да му предостави още четири от общо 100-те неща. Тоест магистратите одобрили Илчев да получи само 6% от желаната от него информация. „Няма логика да ми дадат част от информацията, а останалата да крият. Нали най-важно е всеки да е информиран за това, което правят тези, които е избрал да го управляват”, твърди Емил Илчев.
Тази година на два пъти иска да вземе думата на сесия на местния парламент. Държи да говори в началото на заседанието. Те го карат да изчака края и тогава да се изкаже. „Нали гражданинът с неговите права е номер едно? Защо държат да ги чакам цял ден, за да кажа каквото имам?
Първият път напуснах сам,
вторият път ме изведе полицай
Същата история се случва и на събиране на Комисията по икономика и приватизация (КИП) към Общинския съвет, касаещо „любимата” за Илчев „Синя зона”. Щом се появил в залата, членовете на комисията настръхнали. А той предвидливо извикал и омбудсманът на града. Съветниците не се смутили дори пред него. Шефът на КИП Иван Ризов предложил заседанието да е закрито и с гласуване елиминирали неудобния Илчев. „За първи път срещам такова чудо – да не допуснат гражданин до заседание на комисия. От какво ги е страх? Че ще чуя глупостите им? Че ще ги оглася? Та утре току-виж закрият и сесиите на общинския съвет за гражданите”, гневи се той.
Голямата му битка е за казуса „Синя зона” в Благоевград. Миналата година административният съд се произнася, че решенията, които Илчев обжалва, са „незаконосъобразни и нищожни”. Върховният административен съд потвърждава решението на АС – Благоевград. В същото време общинският съвет гласува свое решение с нов номер, което по нищо не се различава от атакуваното в съда. „Така стигаме до парадокс. Примерно аз съм спечелил дело срещу Решение №80 на ОбС, но вече има друго решение – да речем №120. И ме принуждават да атакувам и него в съда. И така няма измъкване от омагьосания кръг. Сега водя дело, предстои ми ново. Пак по казуса „Синя зона”, но по решение, взето през април тази година”, обяснява неуморимият поборник за информация. Илчев е категоричен, че с платеното паркиране се ограничават права на граждани. В момента на едно жилище се полага един безплатен талон за паркиране в „синята зона”. „От общината никой не се интересува колко семейства живеят в това жилище, колко шофьори има в едно семейство, колко коли има въпросната фамилия. Нормално ли е да мога да оставям колата си в зоната за платено паркиране безплатно, а синът ми, също шофьор, да няма това право. Целта е да
режат гражданите
за сметка на „техни хора”
убеден е Емил Илчев. „Много ми се иска повече хора да ме подкрепят, да не се заравят в грижите си. Трябва да се развиваме като гражданско общество. Никой не дава пари за граждански инициативи. В една Гърция щяха да ме подкрепят хиляди, а тук съм сам”, въздиша благоевградчанинът.
„Синовете ми сега са на бригада в САЩ, сами си изкарват хляба, така ще им е по-сладко. Искам най-много на тях да покажа, че трябва да имат гражданско самочувствие и съзнание. Във всички тези дела нямам икономически претенции. Просто искам да се спазват правата ми. Толкова ли е много това?”, пита таксиметровият шофьор.