Интервю с адв. Адела Качаунова, съпредседател на Управителния съвет на БХК
Интервю с адв. Адела Качаунова от Български хелзински комитет (БХК) – организацията е носител на почетна грамота в категорията „Неправителствена организация, упражнявала най-активно правото си на достъп до информация“ по случай Международния ден на правото да знам 2025.
Какво според Вас е значението на достъпа до обществена информация в изграждането на едно устойчиво демократично общество?
Достъпът до обществена информация има ключово значение за изграждането на устойчиво демократично общество, защото е в основата на прозрачността, отчетността и активното гражданско участие. Достъпът до обществена информация е жизнен механизъм на демокрацията – без него демократичните институции губят съдържанието си, а гражданското участие се обезсмисля. Въпреки общото задължение за прозрачност на институциите, често достъпът до различна по съдържание информация става чрез нарочни заявления. Нерядко институциите отказват достъп и само чрез съда се достига до информацията. но това не бива да е норма, а само отклонение от нея. В настоящето ние виждаме, че отказът от информация е често срещан и неоснователен. Това е сериозен белег за отстъпление от демократичността и поддържането на имидж на формална или фасадна демокрация.
Какво лично Ви привлече към каузата на БХК?
Аз съм привлечена от каузата за защита на човешките права, а БХК е организацията, която най-добре, най-устойчиво и най-безстрашно защитава тази идея. Като човек, който търси в дълбочина причината за несгодите в страната, логично за мен дойде работата в БХК.
Когато системата разочарова, работата за човешки права позволява на човек да прави нещо реално полезно – да помага на конкретни хора, а не на абстрактни обещания. Тази работа е и съпротива срещу обезличаването.
Корупцията и клиентелизмът третират хората като „ресурс“ или статистика. Защитата на правата поставя човешкото достойнство в центъра – всеки човек има значение, независимо от власт, статус или връзки. Работа в сферата на правата на човека е позиция срещу капитулация и е стремеж към системна промяна.
Докато единичните разкрития на корупция често остават без последици, правозащитната работа цели устойчиви промени – закони, механизми за контрол, защита на уязвими групи, независими съдилища. Това е по-дългосрочен път към общество, което не толерира пороците на властта. И накрая идва личният елемент – това е и защита на собственото ми достойнство и самоуважение, заявка, че не желая да живея в общество, в което несправедливостта е нещо нормално.
Кои права на човека в България са под натиск от управляващите и според Вас може ли ЗДОИ помогне в конкретни казуси? Достъпът до обществена информация признато човешко право ли е?
Разбира се, че достъпът до информация е човешко право, то е проявление на свободата на изразяване, защото ние можем да имаме сериозна и обоснована позиция по обществени въпроси само ако тя е изградена върху факти и информация.
Немалко основни права страдат към края на 2025 година – свободата на изразяване, чрез контролиране на медиите и опити на управляващите да се ограничи свободния достъп до информация – последният такъв на правосъдния министър за свободен достъп до информация за собствеността на недвижимите имоти вече е в сила. Независимостта на съдебната власт е във фокуса ни на работа отдавна, но последните години проблемите в този сектор ескалират и вече виждаме все по-явно контролиране на магистрати, политически процеси, задържания на лица в нарушение на закона и съдебен процес, който е загубил общественото доверие. Малцинствените права – етнически малцинства, бежанци и мигранти, ЛГБТ+ хора – страдат поради език на омразата, дискриминация и насилие, които не се разследват и наказват. Понякога пряко отговорни са властите. Като пример мога да посоча разрушаването на домовете на хората в кв. „Захарна фабрика“ в столицата, сторено от районен кмет, въпреки изрична забрана, който сега и заведе няколко дела за високи обезщетения срещу активисти, които по време на събитията през пролетта изразяваха мнението си. Гражданското участие и сдружаването също са под натиск – това става чрез множество различни законодателни мерки, но и чрез стигматизирането на работещите в сектора.
Как според Вас гражданските организации в България спомагат за подобряване достъпа до информация?
Гражданските организации могат да инвестират време и усилия да се сдобият с информация, нещо, което хората не биха сторили, включително журналистите. Когато достъп до информация изисква водене на съдебни дела, това може да отнеме години, но именно гражданските организации са тези, които ще продължат битката, за да докажат принципното право, че достъпът трябва да е свободен в едно демократично общество – а това може да стане дълго след като журналистите са си написали материалите.
БХК е получавала отличия за Деня на правото за знам – 2019, 2025 – какви са развитията в достъпа до информация за този период и има ли положителни тенденции?
За съжаление не мога да дам положителен отговор на този въпрос, но наблюденията са ми от областите, които са били от интерес за работата на БХК. Борбата ни за достъп до информация, която се "държи" от прокуратурата, Държавна агенция „Национална сигурност“, Министерство на вътрешните работи продължава – често пътят минава през съда и също толкова често съдът отменя отказите като незаконосъобразни. Макар това да институции, които на първо място трябва да спазват и прилагат закона виждам, че те не се научават и продължават да отказват достъп в продължение на години. Това струва държавнически ресурс, който е насочен повече за гарантиране на комфорт на управляващите, отколкото на закона. Тъжна констатация, но именно ние няма да се откажем да настояваме за институции, които работят прозрачно, отчетно и в интерес на цялото общество.