БЪЛГАРИЯ
Законодателство
През 2015 се навършиха 15 години от приемането на българския Закон за достъп до обществена информация, което Програма Достъп до Информация отбеляза с пресконференция на 7 юли 2015 в Националния пресклуб на БТА. Хронологията, свързана с приемането и прилагането на ЗДОИ може да видите тук.
От приемането на ЗДОИ до 2015 данните от Докладите на Министерски съвет „Състоянието на администрацията” показват, че гражданите са най-многобройната група, търсеща информация от институциите.
Българският закон се нарежда на 42 място в рейтинга на законодателството за достъп до информация сред 102 оценени национални закона. Причината е, че законодателят не е предвидил институцията на информационния комисар или подобен независим орган, където да се обжалват решенията на задължените по закон институции преди съдебното обжалване.
Друго важно събитие за застъпниците за свобода на информация в България е приемането на 26 ноември 2015 на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). С измененията се подобряват разпоредбите, свързани с предоставяне на обществена информация, както и режимът на т.нар. повторно използване на информация от обществения сектор. Текстовете бяха формулирани с участието на Програма Достъп до информация, която активно участва в работната група към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), изготвяща промените и в работата на комисиите в Народното събрание. Подробности за приетите промени четете в блога „Точка на достъп“.
Рейтинг на активната прозрачност ‘2015
В периода 23 февруари – 23 март 2015 ПДИ прегледа и оцени интернет страниците на 544 административни структури на изпълнителната власт на централно, териториално и местно ниво, публично правни субекти, задължени да предоставят информация и независими органи на власт. Целта на проучването, което ПДИ провежда от 2010 насам, е да оцени как органите на власт изпълняват задълженията си по Закона за достъп до обществена информация и други нормативни актове за публикуване на информация в Интернет, и как отговарят на заявления за достъп по електронен път. Фокус на проучването за 2015 отново беше финансовата, бюджетната прозрачност и интегритета. За целта индикаторите в специалната секция на проучването бяха актуализирани в съответствие с новите задължения за публикуване на информация по Закона за обществените поръчки. Нивото на прозрачност тази година бе оценявано с точки по 72 (81 за общините) индикатора, като възможният максимум е 81,4 (88,4 за общините). Рейтингът, резултатите и сравнителният анализ на данните са публикувани в специална секция на интернет страницата на ПДИ. Рейтингът е посочен като един от 103 успешни примера за социално въздействие на проекти за отворени данни и дигитална прозрачност от цял свят. Примерите са събрани и публикувани от фондация Sunlight.
Информационни дни „Достъп до информация“
През май-юни 2015 ПДИ проведе Информационни дни «Достъп до информация» във Велико Търново, Габрово, Кърджали и Хасково. Участие взеха 170 представители на регионалната и местна администрация, НПО, журналисти и граждани. В рамките на Информационния ден „Достъп до информация” ПДИ проведе семинар и работна среща със заявители, където се представиха проблеми и практики по прилагането на ЗДОИ, както и развития и тенденции в активната прозрачност на институциите и се предостави безплатна правна помощ по казуси за достъп до обществена информация.
Информационните дни се организират в рамките на проект „Граждански център за подкрепа на прозрачността в обществения живот", подкрепен с грант от Фондация “Америка за България”.
Какви са новостите в ЗДОИ
През 2015 екипът на ПДИ организира работни срещи "Какви са новостите в ЗДОИ?" в София, Монтана, Благоевград, Варна, Бургас и Пловдив. Участваха 144 представители на неправителствени организации. Целта на работните срещи бе да се запознаят активни НПО с измененията в Закона за достъп до обществена информация и новите възможности, които той дава за търсенето на информация.
Работните срещи са дейности по проект "Увеличаване на капацитета на НПО при търсене на обществена информация", финансиран от Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014.
ПО СВЕТА
Европейски съюз
2015 беше година на важни развития по отношение прозрачността в ЕС. Новото ръководство на ЕК в лицето на Жан-Клод Юнкер и Франс Тимерманс пое ангажимент да подобри прозрачността в ЕС, включително обещавайки по-голяма активна прозрачност и задължителен регистър на лобистите.
По повод Деня за защита на личните данни – 28 януари, Джовани Бутарели (Европейски надзорник по защита на данните) призова ЕС да служи за пример за зачитане на дигиталните права и подчерта: „Не трябва да забравяме, че не можем да имаме сигурност без неприкосновен личен живот (privacy), така че трябва да запазим правата и свободите, които правят Европа ценна. Нашите решения за сигурността трябва също така да третират хората с достойнство и уважение, а не с подозрение и следене.“
Неправителствената организация Access Info Europe проведе изследване в 42 държави в Европа чрез подаване на заявления за достъп до информация, чиято цел беше да установи доколко са прозрачни полицейските действия по време на протести в Европа. За съжаление нито една от 42-те държави не е предоставила пълна информация в отговор на петте въпроса относно закона, регулиращ употребата на оборудване по време на протести, обучението за неговото използване, количеството и характера на оборудването и оценките на ситуацията след протестите.
На 28 септември 2015 в Брюксел по инициатива на европейския омбудсман се проведе конференция, посветена на тристранния диалог и прозрачното правене на закони. По този начин за шеста поредна година омбудсманът отбелязва Международния ден на правото да знам. „Диалогът е ключова част от законодателния процес на Европейския съюз“, заяви в поздравителния адрес Емили О`Райли. Тя подчерта, че откритостта засилва демокрацията като позволява гражданите да следват и разбират процеса на взимане на решения в институциите по отношение законодателните процедури.
Закони за достъп до информация
Тоби Мендел, директор на Центъра за право и демокрация, публикува на 30 януари 2015 студия, озаглавена „Създаване на закони за правото на информация, които се прилагат ефективно” (Designing Right to Information Laws for Effective Implementation). Някои от предложенията са насочени към „намаляване на свободата на преценка на администрацията”. Според Мендел „свободата на преценка (извършването на преценка при оперативна самостоятелност) може да доведе до разнообразно прилагане от различните публични институции, което подкопава общественото доверие в тях и ражда очаквания, които не могат да бъдат задоволени, а също така създава възможности за злоупотреба с това право на преценка, с цел да се предотврати предоставянето на информация.” Цялата студия на английски четете тук.
След двегодишна подготовка, през юли 2015 в Словакия бяха приети промени в Закона за свобода на информация, които предвиждат въвеждане на дефиниция на понятието “информация“; определяне на непроизнасяне по заявление за достъп до информация като нарушение на закона; въвеждане на ясно задължение държавните институции, общините и другите органи на местно самоуправление да предоставят цялата информация, свързана с дейността им, в това число и финансова (досега такова задължение съществува само за процесите на взимане на решение); задължение да се публикува информация за образованието и квалификацията на ръководителите на държавни и общински предприятия; публични ще бъдат заплатите на министрите.
През 2015 Законът за свобода на информация в САЩ навърши 49 години, което бе отбелязано с шестмесечен пилотен проект „Предоставяне на един: Предоставяне на всички“ (Release-to-One: Release-to-All) на Министерство на правосъдието. Целта е да се провери възможността за онлайн публикуване на отговорите, така че те да станат достъпни не само за отделния заявител, но и за широката общественост.
На 4 август 2015 Парламентът на Италия прие Закон за публичната администрация, който упълномощава правителството да подготви закон за свобода на информация.
На 14 октомври 2015 влезе в сила нов Закон за свобода на информация в Ирландия, въвеждащ задължението за активно публикуване на информация. Правителството на Ирландия обяви Моделна схема за публикуване, в която е дадена информацията, която институциите трябва да публикуват на своите интернет страници – структура, предоставяни услуги, информация за обществени поръчки и статистика за предоставената информация.
На 16 ноември 2015 Казахстан прие Закон за свобода на информация, който е 105-ият закон в света.
Застъпниците за право на информация по света инициираха петиция до Парламента на Швеция, в която призовават книгата по повод 250-годишнината от приемането на Закона за свобода на печата да бъде издадена и на английски език, освен на шведски и фински. Тя се появи през декември 2016. Координатор на петицията е Марк Велер, библиотекар в Wilfrid Laurier University, Онтарио, Канада.
Лични данни
На 24 март 2015 на 28-та сесия на Съвета за права на човека по време на Генералната асамблея на ООН е приета Резолюция A/HRC/28/L.27 , с която се одобрява назначаването на независим експерт, отговарящ за правото на лична неприкосновеност. За първи път в историята на ООН ще има специален докладчик, който да наблюдава, проучва и докладва всичко, свързано с проблемите на личната неприкосновеност и предполагаеми нарушения в държавите по света.
През май 2015 в Берлин се проведоха Пети европейски дни за защита на личните данни, които събраха 180 експерти в областта на защита на личните данни от 20 държави. В словото си Джовани Бутарели, европейски надзорник за защита на данните подчертава, че огромният обем лична информация предполага по-голяма отчетност, т.е. хората да имат яснота кой е отговорен за събиране и използване на личната информация, с каква цел тя се събира, каква информация се обработва и дали е предоставена доброволно или е събрана чрез наблюдение, колко дълго ще бъде съхранявана и с кого ще се споделя.
Международни инициативи
571 организации, сред които Програма Достъп до Информация подписаха Декларацията от Лион за достъп до информация и развитие (Лионска декларация). Тя е изготвена и приета от световния конгрес на библиотечните и информационни специалисти (IFLA) в Лион, Франция, през август 2014. Подписалите декларацията вярват, че увеличаването на достъпа до информация и знание в обществото, подпомогнати от наличието на информационни и комуникационни технологии, подкрепя устойчивото развитие и подобрява живота на хората. Пълният текст на Лионската декларация на български език четете тук.
През 2015 г. FreedomInfo.org (Глобалната мрежа на застъпниците за свобода на информация) създаде ресурсна страница за процеса на обсъждане. Едно от най-противоречивите ограничения на правото на достъп до информация е изключението за защита поверителността на правителствените обсъждания. Често това ограничение (deliberative process) е широко интерпретирано от задължените субекти и предизвиква в редица държави дебати за свободата на информация. Ресурсната страница по темата ще проследява развитията на дебата относно националните разпоредби и тяхното тълкуване.
На 23 юни 2015 Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) прие Резолюция, с която призова държавите – членки и наблюдатели в Съвета на Европа, както и Европейския съюз, да приемат закони за защита на служители, изнасящи информация за нередности (whistleblowers), включително за работещите в сектора „Национална сигурност”. Дебатът по приемането на Резолюцията свидетелства за силната подкрепа за закони, които защитават служителите, сигнализиращи за нередности, като механизъм за борба с корупцията и постигане на отчетност. ПАСЕ призова за приемането на Конвенция за защита на тези служители, която да вземе предвид последните развития в областта.
На 25 септември 2015 Общото събрание на ООН прие Програма за устойчиво развитие 2030, включваща 17 цели за устойчиво развитие. ООН изрично посочи като приоритет гарантирането на достъп до обществена информация в цел 16: гарантиране на обществения достъп до информация и защита на основните свободи, в съответствие с националното законодателство и международни споразумения.
На 17 ноември 2015 участниците в 38-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО (Организацията на ООН за образование, наука и култура) приеха 28 септември да се отбелязва като „Международен ден на всеобщия достъп до информация“. Признаването на 28 септември от ЮНЕСКО е голям успех за застъпниците за свобода на информацията. Това е ясен знак на международно ниво за значимостта от координирано и признато честване на този ден. Повече четете в блога на ПДИ „Точка на достъп“.
Партньорство за открито управление
През април 2015 беше публикуван докладът „Ангажименти, свързани с достъпа до информация в националните планове за действие в рамките на Партньорство за открито управление“, който изследва нивото на изпълнение на тези ангажименти в глобален план. Систематизацията на ангажиментите, включени в първите (2011-2013) и вторите (2013-2016) национални планове за действие, показва че от 65 държави-участнички в инициативата, 42 са поели над 120 ангажимента за подобряване на достъпа до информация.
В края на май 2015 беше пуснат OGP Explorer – инструмент, позволяващ лесно да се намират, филтрират и анализират данни за ангажиментите и напредъка по тях на държавите в рамките на глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“ (ПОУ). Използването на OGP Explorer дава отговор на въпроси като: какво са обещали държавите членки на ПОУ и какво са изпълнили. Според данните България е постигнала 52% изпълнение на поетите ангажименти по Първия План за действие и 48% по настоящия Втори План за действие.
Access Info Europe, инициативата „Европейска политика“ на Институт Отворено общество и Публикувай това, което финансираш (Publish What You Fund) през 2015 напомниха, че писмото-призив за присъединяване на Европейските институции към ПОУ (датиращо от юли 2014 г.) продължава да е отворено за подписване от организациите на гражданското общество в и извън Европа. Писмото призовава членовете на Европейския парламент да предприемат действия за присъединяване на институциите на Европейския съюз към инициативата „Партньорство за открито управление“. Авторите на писмото вярват, че ПОУ ще предостави на организациите на гражданското общество в Европейския съюз отличен механизъм за подобряване на прозрачността, отчетността и гражданското участие. ЕС взима решения, които управляват живота на над 500 милиона европейски граждани и способността му да влияе на международни преговори означава, че неговите възможности са с глобален потенциал.
*Текстът обобщава по-важните български и международни новини, публикувани в Информационния бюлетин на ПДИ и на интернет страницата на ПДИ през 2015. Основни източници са Access Info Europe, FreedomInfo.org, Article 19 и Open Government Partnership.