ISSN 1313-6496

Достъп до информация за даренията в МВР

Възможно ли е министерството да организира екскурзии за журналисти и това да не е конфликт на интереси? Оказва се, че отговорът е – „да”.

Александър Кашъмов

На фона на наближаващите избори продължават да се срещат проблеми с прозрачността и отчетността на институциите. Последните месеци журналисти потърсиха помощ и коментар от Програма Достъп до Информация за три казуса, важни както за отчетността и интегритета на публичната власт, така и за доверието на хората в нея и в решимостта й да си върши работата. Единият е свързан с прозрачността на даренията в Министерството на вътрешните работи, вторият – с информацията за пренасочването на полагащата се на независимите депутати субсидия към политически партии и третият – с получаваните от членовете на политическите кабинети към министерствата възнаграждения.

Най-коментиран е дебатът за даренията в МВР и регионалните му структури. Всъщност проблемът не е скорошен, нито е изключителна марка на сегашното правителство, и ние сме алармирали още преди години за него. Но тази година наистина бе забележителна упоритостта на в.”Сега” и в.”Дневник”

да получат по реда на Закона за достъп до обществена информация данни за конкретни дарения из страната. Не по-малко забележителна се оказа и въртележката, на която изобретателни юристи от МВР подложиха медиите. Те препратиха подадените заявления за достъп към областните дирекции, след което на репортерите се наложи да пропътуват в летните месеци стотици километри из различни кътчета на страната, за да получат ценната не само за тях, но за цялото общество информация.  

Любопитното е, че тази

принудителна „разходка”

се свързва със следната предистория. С измененията в ЗДОИ от декември 2008 се разшири кръгът на задължените да предоставят информация, като се включиха и териториалните структури на органите на власт. Сравнението с приетата през същата година Конвенция на Съвета на Европа за достъпа до официални документи показва, че това е международен стандарт. Лесно е да се отгатне причината – не е редно да се разкарват гражданите, за да стигнат до централните офиси на дадена институция в столицата, когато могат да получат същата информация от местния офис. Можем да си представим какво облекчение представлява за жителите на отдалечени области в САЩ или Австралия да им се спестят разходки от хиляди километри.

След приемането на измененията в ЗДОИ експертите на ПДИ започнаха разяснителна кампания в цялата страна. През 2009 с идването на новото правителство ръководният екип на МВР предприе конкретни стъпки за разширяване прозрачността на институцията, като покани и експерти от ПДИ да проведат обучения по закона. Извън всяко съмнение е, че подобна инициатива от страна на силовото министерство не е предприемана през предходните години, което заслужава положителна оценка. В хода на реформирането към по-голяма прозрачност, в началото на 2011 министър Цветанов одобри вътрешни правила по ЗДОИ и изрично овласти областните директори да отговарят на заявления за достъп до информация. Оказа се обаче, че благородно замисленото правило може

да се прилага изобретателно

в ущърб на гражданите

Впрочем не ни е известен случай в света, в който централната администрация на дадена институция да твърди, че не разполага с информацията и да препраща към териториалните подразделения. Обяснението защо това е нередно е очевидно - една институция представлява единно цяло и организация, и не следва едно звено да разглежда себе си като отделна институция спрямо друго. Иначе възниква въпросът подчинени ли са изобщо областните директори на министъра, или са някакви самостоятелни ръководители. Тоест законът, в това число ЗДОИ, следва да се прилага според разума му. Цел на администрацията трябва да бъде създаването на минимални затруднения за гражданите във връзка с предоставянето на информация. Нещо повече, според ЗДОИ дори ако различни институции притежават една и съща информация, пак никоя от тях няма право да препраща към другата, а е длъжна сама да даде искания достъп. Едва ли можем да приемем за убедителна версията, че в министерството не разполагат с информация какви дарения се получават из страната. Такова нещо би означавало, че институцията е разграден двор и всеки прави каквото си иска, без ръководителят да е информиран, и то в сфера като борбата с престъпността. Тъй като това обяснение е невероятно и би представило министъра като лишен от разум и ръководни способности, остава обяснението, че в централата разполагат с информацията, но са преценили хладно

ползите от забавяне

на публикациите

чрез разтакаване на журналистите из страната. Нещо повече, дори след като „Сега” и „Дневник” публикуваха разкритията си, министерството не промени поведението си, а отново препрати подалия заявление за същата информация журналист от електронното издание Медиапул по познатия маршрут.

Въпреки това не може да се отрече, че дебатът за допустимостта на частни дарения за МВР доведе до реформи и в тази област. В резултат на основателните критики, че подобни дарения способстват за поява на конфликти на интереси, фаворизиране на бъдещи или настоящи нарушители и престъпници и в крайна сметка – за препятстване на работата на министерството, МВР прие вътрешни правила за получаването на дарения. Започна създаването на единен регистър на даренията, който следва да бъде публикуван в интернет през октомври. Според последните данни дори ведомството ще се откаже изобщо от дарения в бъдеще, което ако наистина се случи, системата ще се прочисти от един способ за завързване на близки връзки не с когото трябва. Прекратяването на практиката се очаква след анализ.

След тези положителни сигнали обаче, в пресконференция на заместник-министър Георгиев от 9 август се прокрадна един любопитен детайл: „Законът позволява дарителите, които пожелаят, да останат анонимни”.[1] Трябва да признаем, че ние този закон, позволяващ анонимност, не сме го чели, той не е назован и по име. Познаваме обаче Закона за достъп до обществена информация и знаем, че той не само не позволява скриването на имената на дарители на средства за публични институции, а

просто го забранява

В параграф 1, точка 5, буква „е” от допълнителните разпоредби ясно пише, че информацията, свързана със „страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект” по ЗДОИ, е от надделяващ обществен интерес. Тъй като дарението е договор, то и дарителят е страна по договор. А щом е страна по договор, то и идентичността му е от надделяващ обществен интерес.

Поради това се надяваме от публичния регистър на даренията да не отсъства никаква информация, в това число относно дарителите. МВР даде заявка за реформа по отношение на прозрачността и отчетността, от която не трябва да отстъпва, ако иска да спазва закона и за увери гражданите, че бъдещата му дейност ще е по-добра и полезна от миналата.