Волю-неволю общините ще си свършат работата, а гражданите – кога?
![]() Невен Вутев, координатор на ПДИ в Плевен |
За пръв път от няколко години преобладаващата оценка по спазване и прилагане на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) в частта отчетност на институциите в област Плевен е като цяло положителна. Поне откъм страна отчетност на институциите.
В предишни доклади за обсластта се констатираше по-скоро „нищо ново на Западния фронт“ – имахме групи общини, дългогодишно и системно добре представящи се откъм спазване на ЗДОИ, като това винаги намираше израз и в класацията на Сравнителния рейтинг на ПДИ. Друга категория институции упорито занемаряват темата за достъп до информация, а трета се колебае по средата – приемаха критики (къде с открита нагласа, къде с пренебрежение), но твърде рядко това резултираше в някакви преки стъпки или мерки по промяна на отношението към ЗДОИ.
Изминалата 2024 г. обаче демонстрира, че макар и плавно, понякога дори следствие на инициатива на отделни служители или звена (а не толкова генерално осмисляне на нуждата за прозрачност и откритост пред гражданите), все пак някои местни институции и териториални администрации на държавни такива прогресират. Запазвам умерен оптимизъм, че положителната тенденция може да се съхрани и в идните месеци до края на 2025 година. Но това може да стане единствено ако напредъкът по спазване на ЗДОИ се превърне в целеположена и целенасочена политика на съответната администрация, а не се опира само на спорадични приливи на мотивация.
е традиционен отличник в областта. Общината поддържа практиката на редовни тримесечни отчети, както и много интересния похват запитванията, отправени по време на брифинги на общинското ръководство или на самия кмет, да бъдат причислявани като устни запитвания по ЗДОИ. Това вече години наред води до изкуствено надуване и преекспониране на реалния граждански интерес към дейността на институцията. Броят на запитванията винаги е гравитирал в порядъка на 250-300. За 2023 г. са били 300, от които 270 устни, 180 журналистически и 83 от граждани. Сиреч, сравнително умерено разпределение на интереса.
Изминалата 2024 г. обаче бие всякакви рекорди – 409 запитвания по ЗДОИ, от които 341 са от журналисти. Устните запитвания са 382, т.е. смело може да заключим, че 9/10 запитвания са били устни, а в 90 процента от тези случаи питащите са всъщност местните медии. Кога? Може да се предположи, че се отчитат именно въпросите, зададени по време на оперативките в общината, в пресклуба на БТА, а защо не и телефонните запитвания. Откъм отчетност не можем да отправим упреци към общината – тя прилежно е документирала всеки опит да бъде потърсена информация като запитване. Друг е въпросът как чисто качествено тези цифри следва да бъдат тълкувани, тъй като привидно раздутото количество запитвания би ни заблудило погрешно да заключим за надигнало се и пробудило се гражданско общество в града. За жалост, тенденцията върви наопаки – все по-малко граждански интерес към дейността на общината. Рекордно малкото запитвания от граждани (54) именно обяснява факта, че има една единствена жалба срещу отказан достъп. Тоест колкото по-малко се пита, толкова намалява и рискът от отказ (по всякакви съображения, най-малкото юридически такива). Теми, по които най-често е искана обществена информация, касаят контролната дейност на администрацията и в по-малка степен въпроси за изразходването на публични средства и разкриване на корупция или нередности.
не е застрахована от силни ветрове покрай турбулентната политическа обстановка в страната. Двама областни управителя се смениха през 2024 г. В оперативната си работа обаче, администрацията остава консистентна: отчети се качват редовно и в срок. За 2024 г. са постъпили едва 10 заявления, в сравнение с 15 за 2023 г. От тези 10, 4 са препратени, което е потвърждава тенденцията от минали година доста от заявленията към областната управа, да не спадат към обхвата й на компетенция, тъй като тя не разполага с исканата информация. Всички решения са издадени в законоустановения срок и няма обжалвани по съдебен ред.
РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО ПЛЕВЕН
бележи спад в броя на получените заявления за информация, без това да се отразява върху доброто ниво на отчетност и отзивчивост на представителите на тази инситуция. 6 заявения са постъпили за изминалата година, в сравнение с 10 за 2023 г. На две е отказан достъп с мотив, че предоставянето на информацията би засегнало интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие. Иначе РУО Плевен поддържа лесно проследим и подробен архив на данни за запитванията от предходни години и институцията бележи плавен напредък и в Сравнителния рейтинг на ПДИ.
РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ - ПЛЕВЕН
винаги е публикувала изключително интересни и подробни отчети по ЗДОИ. Вероятно това се обуславя от немалкия интерес от природозащитници, журналисти, а доста често и грждани, будно интересуващи се от жизненоважната за всеки потенциален купувач или инвеститор информация дали даден имот попада в обхвата на „Натура 2000“. От 51 запитвания през изминалата година, преброих точно 22 сходни заявления за имот с даден идентификатор, касаещи поземлени имоти в цялата област, включително и в съседни.
Извън подобен тип заявления, за чиято мотивация може само да допуснем, че имат скрита материална цел, другите касаят опредени видове отчети, за които се предполага от питащия, че РИОСВ - Плевен следва да поддържа: списък на регистрираните щети от мечки, списък на съоражения за биоразградими отпадъци, както и запитвания от по-частен характер – за допустимост на изграждането на фотоволтаици върху даден имот, ред за изхвърляне на битови и строителни отпадъци и пр.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ПЛЕВЕН
са качили в срок отчета си по ЗДОИ (миналогодишният все още не е наличен). Според него са подадени 25 заявления, основно свързани с темите отчетност и изразходване на публични средства; отправени по имейл и чрез Платформата за достъп до обществена информация. 16 от заявленията са подадени от граждани.
БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ДУНАВСКИ РАЙОН“
е една от малкото такива в страната и обхваща няколко области. През изминалата година покрай водната криза в града имаше засилен интерес към нейната дейност, както и тази на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Плевен, но по въпроси от съвсем друго естество. Следва да отбележим, че бившият директор Петър Димитров бе за кратко и служебен министър. Това не обяснява големия брой заявления към басейновата дирекция, тъй като те от години растат. За 2024 г. са били 82, интересно е, че едва за 52 е взето решение за предоставяне на информация. Останалите 30 са били или отказани, или препратени.
РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ - ПЛЕВЕН И ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ “ЗЕМЕДЕЛИЕ” ПЛЕВЕН
Заявленията към Регионалната здравна инспекция винаги са били в диапазона 15-20 броя. Тази година не бяха качили навреме отчета си с извинението за текущи и предстоящи проверки. Към дадата на изпращането на доклада (март 2025 г.), такъв все още не е наличен.
За пръв път има известно движение по отношение спазване на изискванията по ЗДОИ и за фонд “Земеделие” в областта. Макар отчет да не е качен, за пръв път откакто започнх да се изготвям обзора за област Плевен, ми бяха предоставени данни за тази институция. За изминалата 2024 година са постъпили 12 заявления. Въпреки това институцията продължава да е най-зле представящата се в областта, това е видно и по рехавата информация в секция „Достъп до информация“ на сайта (Списък с категории информация от 2020 г. и Вътрешни правила от 2016 г.) и от мястото им в Сравнителния рейтинг на ПДИ.
ОБЩИНИТЕ
в областта по отношение работата им по ЗДОИ заслужават далеч по-малко критики тази година от предходните. Действително някои от старите проблеми като отчетност и достъпност все още съществуват. Но по-скоро убеждението ми е, че следва да ги отдадем на липса на кадрови потенциал и административен капацитет, отколкото на злонамереност или умишлена атака на идеята за прозрачност. Запитвянията, макар и очаквано малко на брой, се отчитат. Друг е въпросът дали тези отчети се качват навреме и на необходимото място на интернет страниците на общините или само се подават като данни, получени през портала. Опитът сочи, че една добронамерена забележка понякога е напълно достатъчна за звената по администрациите да приемат задълженията си по ЗДОИ по-сериозно.
През годините на сътрудничество между общини и неправителствен сектор в област Плевен имаме няколко положителни примери. Такива безспорно са общините Пордим и Долни Дъбник. Атестат е фактът, че от бивши „двойкаджии“ и в областта, и в страната, двете в момента се намират в челните 30 на всички институции в страната и на първите места в област Плевен. Ако се абстрахираме от заслужено положителната статистика, зад нея седи доста труд, внимание и особено желание за развитие от администрациите на двете общини. Те сами в телефонни разговори с мен неведнъж са признавали, че следят класацията и целенасочено подобряват качеството си на работа спрямо прилагането на ЗДОИ. Правеше впечатлание, че моите предходни питания и въпроси по ЗДОИ винаги бяха насочвани на ниво заместник-кмет и секретар на общината. Община Пордим, например, бе сред най-активните с цели четирима представители на последния обучителен семинар, който ПДИ проведа онлайн за институциите в областта преди 2 години. Думите им са видни и на дело, като администрациите на Долни Дъбник и Пордим заслужават похвала за работата си в последно време. За 2024 г. в Община Пордим има постъпили 6 заявления, в Долна Митрополия са 4. В Пордим вече по традиция отчет по ЗДОИ се качва в първата работна седмица на новата година.
Приятната изненада тази година категорично е Община Левски. Дълги години тя бе пример за това какво не бива да се прави при отчитане на работата по ЗДОИ – липсващи отчети; без обособена секция за достъп до информация; неотзивчива администрация. Ситуацията обаче придоби положителен обрат. Вече се качват отчети. От тях с е вижда, че за 2023 г. са постъпили 14 заявления, а за 2024 г. – 7. По-радваща е реакцията на служителя, отговорен за публикуването им. Това е новият ИТ специалист на общината, който с удоволствие сподели за започналата инициатива по подновяване сайта на институцията и навременното попълване на всякаква релевантна и законовоизискуема информация, веднага щом тя бъде изготвена от ресорните звена. Засега напредъкът на общината е видим, като тя има съвсем нова интернет страница, с редовно актуализираща се информация. Разбира се, тепърва предстои още работа за отговорните лица от администрацията. Но наличието на желание, бърза реакция и интерес към темата (особено ЗДОИ) атестират за поетата добра посока на работа. Ако тя бъде планомерно и методично спазвана Община Левски съвсем спокойно би могла да заеме достойно място в областта, а защо не и повече.
Не бива да се пренебрегва все пак и заслуженият първенец в областта – община Долна Митрополия, в която дълги години целенасочено и прилежно се изпълняват задълженията по ЗДОИ. Общината редовно публикува бюджетите си, отчетите за изпълнението им, документации за обществени поръчки покрай иначе поддържана секция за достъп до информация. В Сравнителния рейтинг на ПДИ за 2024 г. общината е на 14-то място сред всички институции в страната и на 12-то сред общините. Дълги години бе в топ 10 и на двете. И тук има известен спад в броя заявления – тази година са 6.
Друга категория общини – Червен бряг, Искър, Гулянци, традиционно спазват до голяма степен изискванията на ЗДОИ без регистрирани фрапантни нарушения в последните години, но и с някои известни забележки. Така или иначе, дори в случай на пропуск, администрациите им винаги са реагирали адекватно. За изминалата година има постъпили съответно 14, 4 и 15 заявления за достъп до информация.
Общините Никопол, Кнежа и Белене също нямат качени отчети на сайтовете. При нашите разговори обещаха това да бъде сторено, тъй като така или иначе имаха подготвени отчети. Единствено от Белене коректно все пак върнаха обаждане и предоставиха устна справка за броя постъпилите заявления. В другите две общините традиционно се качават отчети, като за изминалата 2024 г. това е пропуснато.
ИЗВОД
Притиснително е, че гражданският интерес към търсене на информация от институциите в област Плевен в най-добрия случай е същият като от предходни години. На места е намалял. Общините в една или друга степен изпълняват своите задължения, отчитат постъпилите заявления и макар и бавно решават проблема с подготовката на кадри. Този дефицит някак си се компенсира – било то през смяната на поколенията или преквалификация (колкото и мудна на моменти да е тя).
Въпреки усилията на институциите, устойчивото подобрение по отношение достъпа до обществена информация остава двупосочен процес. Той е невъзможен без активното участие на гражданите. При липса на граждански ангажимент е напълно възможно целенасочено занемаряване на задълженията по ЗДОИ от страна на общините, ако липсва обществен натиск и контрол.
Гражданското общество има ключова роля в поддържането на прозрачността. Ако тенденцията за намаляване на заявленията за достъп до обществена информация продължи, това може да доведе до трайно влошаване на отчетността и контрола върху местната власт.
----------------------------------------------------
Публикацията е подготвена в рамките на проект „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“ с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на фондация „Програма достъп до информация“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.
