 Десислава Николова |
Интервю с Десислава Николова, „Капитал“, носител на наградата „Златен ключ“ за 2023 и грамота за 2025 година в категорията „Най-добри журналистически материал/кампания, свързани с правото на достъп до информация“, връчвани по случай Международния ден на правото да знам.
Г-жо Николова, в последните години разследвате корупцията и порочните практики в здравеопазването – според Вас станаха ли институциите от здравната сфера по-прозрачни в последните години?
Бих казала, че по-скоро не. Съжалявам, че нямам оптимистичен отговор на въпроса Ви. Като цяло здравните институции се опитват да забавят достъпа до информация. Почти нямам случай, в който срокът за отговор да не е удължаван и да е отговаряно на елементарни въпроси в рамките на 14 дни.
Според вас как може да се промени ситуацията?
Промяната би могла да бъде само и единствено политическа. Безотговорността в институциите също е политическа. Те се оглавяват от хора, назначени от определена партия или коалиция. Оттам нататък, са лоялни не към гражданите, а към този, който ги е назначил. Не бих могла да кажа, че в държавните болници не се провеждат порочни обществени поръчки, чрез които се точи обществен ресурс. Това се случва поради липсата на достатъчно справедлива контролна и съдебна система. Работила съм по много случаи с помощта на ПДИ за обжалване на откази или частично отговорени заявления за достъп до обществена информация, в които отказът е опит на институциите да се защитят защо не вършат работата си в полза на обществото. Измислят се нови правни постулати, нови закони, нови правила. Това трябва да се промени и е въпрос на политическа воля и на това гражданите да направят друг избор, така че здравният сектор да заработи добре.
Каква беше 2025 година за Вас?
Беше интересна, много предизвикателна. Съжалявам, че проблемите в здравния сектор не спират. Бих искала да пиша за иновации в болниците, изобщо в лечението, в терапията, в превенцията и профилактиката и с най-голямо удоволствие бих писала за качествен начин на живот, но, за съжаление, на дневен ред са болестите, неравния достъп на пациентите до здравна грижа, корупцията в здравеопазването, а всичко това директно влияе върху продължителността на живота на всеки един от нас. Например, когато е закупен имплант с неясно качество, хирургът не постига най-добрия резултат, който би могъл да постигне с друг, по-качествен материал. Съответно всичко това се отразява на пациента изключително пряко. Когато няма анестезиолог, когато няма марли, когато го няма точното лекарство, което пациентът трябва да получи в конкретен момент, болестта продължава, състоянието се влошава.
Каква е обратната връзка от работещите в системата на здравеопазването – те също ли са потърпевши от корупцията там? Не само в ролята си на пациенти, но и като работещи за сектора.
Аз непрекъснато общувам с хора, работещи в здравеопазването. Те са много доверен източник на информация. Промяната отвътре е трудно постижима по простата причина, че става въпрос за строго йерархична система, в която зависимостта от по-висшестоящия е изключително голяма – от него зависи каква заплата ще получаваш, кариерата ти, дали ще има допълнително материално стимулиране или единствено минимална работна заплата. Следователно говорим за един изключителен страх в тези хора да не загубят работното си място, да не отидат напразно всички години, които са преживели в страх и съобразяване. Доста често срещано е директори на болници и завеждащи клиники и отделения да са пословични феодали, микро или макро феодали.
Един от положителните примери за 2025 г. беше протестът на младите лекари през май, продължаващ и в момента. Става въпрос за една много строга йерархична система, бъдещето на един млад човек, започнал работа в болница, зависи реално от неговия началник: дали ще вземе специалност, къде точно ще работи, дали ще му бъде разрешено да оперира, ще се отдели ли за него операционна, анестезиолог и прочие, ще му позволят да има частна практика. Реално погледнато целият кариерен път на един млад лекар зависи от неговите началници в университета и в университетската болница. Протестът на младите лекари започна от Варна, но и беше потушен най-бързо там, защото хората бяха предупредени, че може да не завършат, може да не вземат специалност, може и да им се наложи да работят другаде – и с това ситуацията приключи. В София протестът не можа да бъде потушен по няколко причини. Първо, ръководството на Медицинска академия в София винаги е бил изключително толерантно и е насърчавало свободата и търсенето на истина. Съответно академията не само, че не спря студентския протест, но дори аз съм виждала сцени, включително на една от нашите конференции, в които човек, завеждащ катедра, беше прегърнал част от студентите, радваше се за тях, подкрепяше ги, гордееше се, че ги е научил да бъдат свободни, да изразяват мнения и да ги защитават.
Секторът, за който пишете е тежък в много смисли, какво Ви мотивира в работата Ви и къде виждате възможност за развитие?
Дребни неща. Мисля, че може за един ден, за една година, за пет години да преобърнем системата – тогава, когато обществото наистина осъзнае на колективно ниво, че така, както няма правосъдие за всички, както има превзета прокуратура и почти превзета съдебна система, както корупцията се крие в другите сфери, така се случва и в здравеопазването, само че от последното зависи животът ни. Докато корупцията и лошите отношения тровят здравния сектор, те тровят здравето и живота на всеки от нас. За съжаление, гражданите трябва да се оправят сами – в най-лошия случай се събират пари с кампании, защото са изчерпани всички възможности за лечение в държавата и се насочват навън. В другия случай мобилизират всички свои близки и познати, за да могат да бъдат лекувани както трябва, а това е възможно на сравнително малко места. Говорейки за качеството на здравеопазването, ние нямаме ориентир, нямаме рейтинги, нямаме обществено съзнание за това какво са вътреболничните инфекции, за преживяемостта на операциите. Това са базови индикатори, от които всеки би могъл да оцени качеството на медицинската помощ. Като общество все още смятаме че здравеопазването е добре и ще се справим, защото в рамките на един-два дни на територията на цялата България всеки би могъл да стигне до професионалист, ако има желание и финансова възможност за пътува и да си плати преглед. Така че нашият достъп до здравеопазване е сравнително добър. Но изисква индивидуални усилия. Тоест човек е предизвикан срещу здравната система, когато има нужда. Същевременно имаме изключително талантливи лекари, аз имам честта да познавам голяма част от тях, не само в София, но и в цяла България.
Бих искала да завърша с благодарност към Програма достъп до информация и специално към адвокат Кашъмов, с ваше съдействие имахме за поредна година изключителната възможност да направим информацията от здравния сектор публично достъпна, спечелихме и много дела.