ISSN 1313-6496

Д-р Гергана Жулева: Търсенето на информация чрез заявления развива активната прозрачност

Четвърта конференция на гражданските организации от Азия и Европа

Д-р Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ

В началото на октомври в Брюксел се проведе Четвърта kонференция на гражданските организации от Азия и Европа. Тя бе организирана от Фондация Азия-Европа като паралелна на Осмата азиатско-европейска среща на върха в Брюксел. Изпълнителният директор на ПДИ д-р Гергана Жулева представи проблемите и новите предизвикателства пред достъпа до информация в България на основата  на 14- годишния опит  на фондацията в застъпничеството за приемане и прилагане на законодателството за  достъп до информация¹.

Д-р Жулева, каква бе целта на Четвъртата конференция на гражданските организации от Азия и Европа?

На 4 и 5 октомври в Брюксел се срещнаха ръководителите на държавите от Азия и Европа, членове на Азиатско-европейския форум (АСЕМ). Това бе осмата среща на върха на държавите членки на АСЕМ, в рамките на която се обсъждаха редица важни въпроси. За четвърти път се проведе и среща на неправителствените организации от същото пространство. Бяхме около 150  представители на изследователски институти към университети, НПО, регионални организации. Участниците в конференцията обсъдиха приоритетни теми за сътрудничеството между Азия и Европа - образование, устойчиво развитие, развитие на градска среда. Сред седемте теми,  определени за кръглите маси, бе и достъпът до информация. Преди 10-15 години 12 държави имаха свои закони за достъп до информация. Сега близо 90 държави имат такива закони, включително държави в Азия като Китай и Филипините. В Брюксел присъстваха представители от Нова Зеландия и Австралия, които са сред държавите с най-добро и старо законодателство в тази област.

Идеята на кръглата маса за достъпа до информация беше да се обмени опит и да се обсъдят главните преимущества от приемането на такива закони – какви са резултатите за гражданите, какво се случва с развитието на демократичните процеси. Срещата започна с пленарно заседание, което откри заместник - министърът на външните работи на Белгия. Председателят на Фондация Азия-Европа, организатор на събитието, също пожела успех на обсъжданията. След това участниците се разделиха на кръгли маси и изработиха препоръки за предстоящата среща на страните членки на АСЕМ.

Какъв опит споделиха участниците в кръглата маса за достъпа до информация?

Организатори бяха известните международни организации Article 19 и Фондация за медийни алтернативи от Филипините. Основната цел бе да се покажат преимуществата за страните, приели законодателство за достъп до информация и какво дава на обществото едно такова законодателство, когато се прилага. Още при определяне на целите бе очертано, че се очаква да се видят основните преимущества и резултати от приемането на тези закони, там където ги има, в няколко основни направления, които са и основните елементи на правото на достъп до информация. А именно, че хората използват това свое право и го упражняват, за да упражняват други свои права; за да има отчетно и открито управление и най-вече участие на гражданите във взимането на решения. Белег на развитите демокрации е, хората да разполагат с толкова информация, колкото и управляващите, за да участват в обсъждания за взимане на решения на местно и национално равнище.

Вниманието беше фокусирано и върху използването на правото на информация за упражняване на социални права, за преодоляване на бедността. Колкото до прозрачното и открито управление, както и до участието във взимане на решения, фокусът бе върху упражняването на правото на достъп до информация, за да се преодолява корупцията. Виетнам, чийто представител имаше на кръглата маса, например, е на предно място в Индекса за корупция на Transparency International.  

Важна част в кръглата маса бе представянето на Орхуската конвенция, Тя е приета на Икономическата комисия за Европа на ООН, но е открита за приемане и ратифициране от всички държави, желаещи да се присъединят. Затова се откроиха крайъгълните камъни на тази конвенция, които засягат не само достъпа до информация, но и общественото участие и достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда. Представител на Грийнпийс представи конвенцията и основните проблеми по прилагането й, въз основа на техния опит. Представителят на Ирландския комисар по достъпа до информация, която отговаря именно за заявления или жалби, свързани със заявления за достъп до информация за околната среда, също отбеляза проблемите в Ирлания като европейска страна, която е ратифицирала и спазва изискванията по Орхуската конвенция. Едновременно с това, Ирландия има и закон за достъп до информация.

Какво следва да се предприеме за преодоляването на тези проблеми?

Страните, представени на кръглата маса, са с различен опит. Участваха представители с достатъчно дълъг опит в прилагането на закона за достъп до информация - Унгария, България, Латвия от новите страни членки на ЕС, и Ирландия. Индия също има уникален опит в кампанията за приемането на закони в отделните щати, както и на федерално равнище - с много заявления, с използване на правото на достъп до информация, за да се налагат ценностите на отвореното управление, на контрол над използването на обществени фондове. Участваха и държави като Виетнам и  Камбоджа,  които са все още на етап кампании за закони за достъп до информация.

Главното е, че участниците в кръглата маса бяха хора, добре запознати с принципите на правото на достъп до информация. Говореше се на един език, обсъждаха се сериозни неща - може ли например законът за достъп до информация да бъде средство за борба с корупцията. Според участниците с по-голям опит, това е много добър закон за превенция на корупцията, тъй като създава условия за открито и прозрачно управление. Но това зависи от много други участници като гражданите, които упражняват своите права; свободните медии, разследващи различни нередности или разкриващи корупционни действия. Самият закон не би могъл да е средство за борба с корупцията, той е по-скоро условие за това. Борбата с корупцията предполага работеща система от институции и мерки.

Необходимо е да се предприемат стъпки за уеднаквяване на режимите за достъп до информация за околна среда и т.нар. общ достъп до информация. В момента има едно разминаване по международното и по националното законодателство и това, което се изисква от Орхуската конвенция, по отношение на ограниченията на правото на достъп.

Друг важен момент бе настояването, особено от представители на неправителствени организации от Азия, за прозрачност на международните финансови институции, на преговорите, които се водят на регионално равнище за финансова помощ. Именно тези решения според тях влияят върху живота на хората в техните страни и те трябва да бъдат достъпни след приключване на такива преговори или подписване на договори. Не случайно това влезе и като препоръка в самия доклад от кръглата маса с призив към срещата на върха.²

Общите проблеми за общността (която провежда различни кампании, застъпническа дейност, мониторинг на случващото се в областта на достъпа до информация, участва в подпомагането на заявителите да обжалват решения, с които не са съгласни) бяха изразени с този заключителен документ на кръглата маса, призоваващ държавните ръководители от това пространство да обърнат внимание на правото на достъп до информация, там където няма закони, да бъдат приети, да се осигури прилагането на тези закони, т.е. да се създадат условия и мерки, да се подпомагат и неправителствените организации, които работят в тази област.

Какви други форми на сътрудничество дискутирахте?

Една от целите бе създаване на мрежа от организациите, работещи в областта на достъпа до информация от Европа и Азия. Тъй като такава международна мрежа вече съществува - Мрежата на застъпниците за свобода на информацията – изясни се, че не е необходима мрежа само за организации от Европа и Азия. Тези организации, които не са членове на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията, бяха поканени да станат членове. Там те могат да обсъждат вълнуващите ги въпроси, а организации с по-голям опит биха могли да ги подпомогнат. Направи ме впечатление, че там, където сега се водят кампаниите за закони за достъп, има много интересни форми на застъпничество, съобразени с националните особености. Започва се от убеждаването на хора, които може да нямат дори образование, да бъдат активни в търсенето на  информация. По този начин, с приемането на закона, с упражняването на правото на информация, ще се преодолеят и  характерни за бедните райони проблеми.

Споделянето на опита на Индия бе полезен за участниците от Виетнам и Камбоджа. Кампанията в Индия е известна. Тя има голям успех, особено в Раджистан, където започва от селата. Както в България кампанията след приемането на закона за разясняване и за упражняване на правото показа значими разултати, така и в Индия, всекидневните усилия на подобни като ПДИ организации сред обикновените хора са довели до голямо познаване на правата  по достъпа до информация. Колегите, организациите, които бяха от страни не приели закони, се интересуваха главно от това законът да бъде добър, за да може след това да бъдат упражнявани правата по него. Ние се опитвахме да ги убедим, че е особено важно прилагането на закона и продължаването на популяризирането на правото, за използване на правата.  
На място се размениха информация и материали кой какво прави в тази област.

Какви са проблемите и предизвикателствата пред достъпа до информация според опита на ПДИ?

България е интересна с това, че няма специална институция, грижеща се за доброто прилагане на закона, каквито са Информационните комисари или комисии в други страни. Тази недостатъчност на закона и на админиистративната практика е запълнена от работата на Програма Достъп до Информация. Без да сме институция, базирана на закона, а по-скоро на опита и престижа, който сме си създали за 14 години. Особеност са и множеството заявления, които се подават в сравнение с населението на България. Това, което направи впечатление при представянето на българския опит, е че от самото начало има много добра отчетност за положението в системата на изпълнителната власт, която дава възможност да се следят колко заявления са постъпили, какви са основанията за отказ през годините. Най-интересното е, че тази информация става все по-детайлна, така че да се очертават проблемите в практиката на институциите и практиката на търсене и получаване на информация. Подаването на заявления за достъп е само един от елементите на правото на достъп до информация. Другият по-важен елемент, характерен за държави с по-дълъг опит, е активното публикуване на информация. Особеното в България е, че търсенето на информация чрез заявления развива активната прозрачност. Резултатите са видими, ако започнем да ги обобщаваме. От 2005 насам ние имаме доста регистри в Интернет. Онлайн достъпът до правителствената информационна система, ако се сравнява с други страни, е доста добро постижение, като се има предвид, че проблемът за достъп до стенограмите бе поставен в съдебно дело, а сега те са в Интернет. Други проблеми, които не могат да бъдат проблеми за всяка страна, са свързани с работата по електронни заявления, развитието на активната прозрачност, изпълнение на задълженията по закона за публикуване на информация, вътрешните правила. Не само ПДИ разглежда приемането на вътрешните правила за работа по закона за достъп до информация като проблем. В доклада на Министерски съвет за състоянието на администрацията, в частта за достъпа до информация, също се отбелязва, че изпълнението на това задължение е ниско. Ако 78 % от институциите в изпълнителната власт твърдят, че имат такива правила, само 25% са ги публикували. А те следва да са познати на гражданите, които търсят информация, особено ако са решили да подават електронни заявления.

Работата на нашия екип от юристи по случаи, които те представляват и в съдебната зала, е свързана и с достъпа до договорите на институциите. България има регистър на договорите по обществени поръчки. Той е централизиран, но информацията в него е крайно недостатъчна и се налага подаване на заявления за достъп до самите договори. След измененията в ЗДОИ от 2008 някои елементи от договорите няма как да бъдат скривани или защитавани чрез търговска тайна или интересите на третото лице. Но това все още не е нормална практика в институциите. И е проблем, който предстои да се преодолява.

Необходимо е да продължават и обученията за служителите, защото новостите в тази област са много. Те трябва да знаят и какви са решенията на съда. Един проблем, който излиза и от нашата практика, бе специално отбелязан в доклада на Министерски съвет в частта за достъпа до информация - много от решенията на органите на власт, които се обжалват, се отменят от съда. Статистиката за миналата година показва, че от 137 решения на съда, 104 решения на органите на власт са отменени. Липсва обаче статистика какво е изпълнението на тези съдебни решения. Надяваме се следващата година да имаме тези данни.

Въпросите зададе
Диана Банчева, ПДИ