Опит за нови взаимоотношения между медиите и властта в Тутракан
 Калина Грънчарова |
Едно, две, три заявления. И никакъв отговор от общинската администрация в Тутракан. Ново заявление – същият „отговор”. После жалба срещу мълчаливия отказ, после решения на Силистренския административен и на Върховния административен съд със съдействието на ПДИ. Успех. И пак заявление. Този път отговорът е очаквано отрицателен. Съдебна процедура във времето, стигаща отново до върховната инстанция. И отново успех.
Заявленията естествено са по ЗДОИ и по теми с надделяващ обществен интерес. Защото за всеки данъкоплатец е важно да знае как се харчат парите от бюджета на общината, какво сочат одитите на контролните органи, какви договори се сключват след търгове и обществени поръчки, за какви суми и в чия полза.
Такива бяха последните пет-шест години отношенията на в. „Тутракански глас” и Община Тутракан по 2/3 от необходимата информация за общинските дела. Защо да е лесно, след като можем да го направим и по-трудничко за вечно искащия да знае всичко журналист, смятат кметът и неговият кръг. Ще мълчим, ще отказваме информация, ще се „влачим” до последно по съдилища и така полека-лека ще смирим любопитните натрапници. Да, беше време на тотален отказ на информация, дори на забрана за влизане в общината. Една
истинска малка „война”
Време, в което общината си назначаваше за пиари безгласни букви, не вършещи никаква работа. А „Тутракански глас” питаше и пишеше. И всяка година „грамофонната плоча прескачаше” на едно място - договора за сметосъбиране и сметоизвозване с шуменската фирма „ВАП”. Договор, сключен за 150 000 лв. годишно през 2005, с анекси през годините, за да се стигне до искане от близо 800 000 лв. за извършване на услугата. Чак тогава част от общинските съветници се сетиха защо „Тутракански глас” води дела по ЗДОИ и настоява за копие от договора. Разбраха и защо фирмата като заинтересовано лице не разрешава документът да бъде изваден на светло. И сформираха комисия да проучи състоянието на услугата в други общини, които фирмата е обслужвала и си е тръгвала безславно, като са й „посочвали вратата” преждевременно. Така, макар и бавно във времето, местните парламентаристи взеха в свои ръце темата за такса „Битови отпадъци”, за да я решат, доколкото успеят, в полза на избирателите си.
Прочее, общинските съветници в Тутракан и до днес нямат свободен достъп до договорите, които общината сключва след обществени поръчки и търгове, насрочени с техни решения. Стигна се до парадокса, един от тях да се закани, че ще пусне заявление по ЗДОИ. Да не говорим за
липсата на периодичен отчет на кмета
за изпълнение на решенията на Общинския съвет.
Друг полезен момент като ефект от ползването на Закона за достъп до обществена информация - от две години общинската администрация най-после се „престраши” и всеки вторник организира т.нар „медиен час”, на който се представя информация за седмицата, а журналистите задават своите въпроси. В този ход бихме могли да съзрем опит за целенасочена манипулация, но засега „часът” поставяме в графата „опит за нови взаимоотношения „медии-власт”. Не за друго, а защото институциите и властимащите следва да разберат най-после, че достъпът до информация не е нищо друго освен едно човешко право. Че неговата сила е категорична в упражняването на контрол върху управлението, върху вземането на различни решения и не само до разкриването на корупция и злоупотреби, но и до тяхното предотвратяване.