Състоянието на достъпа до информация в България 2010
 Гергана Жулева на представянето на годишния доклад |
Миналата година се навършиха 10 години от приемането на Закона за достъп до обществена информация. Констатациите и препоръките, които тогава направихме, отчитаха положителните развития и проблемите в упражняването на правото на достъп до информация. Уви, повечето от изводите са валидни и на 11-тата година от прилагането на закона.
Активното търсене на информация чрез подаване на заявления е характерно за България, тъй като гражданите, НПО и журналистите, използващи закона са убедени, че това е начинът да си съставят мнение как ги управляват, да участват информирано във формирането на политики, да направят своите разследвания. И макар измененията в ЗДОИ от декември 2008 година да въведоха надделяващия обществен интерес при прилагане на повечето ограничения на правото на достъп, този принцип не стана ръководещ за администрацията. За нея законовата яснота какво не може да бъде „производствена и търговска тайна” и особено по отношение на договорите на задължените субекти с частни компании (страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите) сякаш не съществуват.
Вместо да се тюхкаме, че има опорочаване на обществени поръчки, че договори не се изпълняват или има съмнения за конфликт на интереси и корупция – нека тези договори просто се публикуват. Ако за това е необходимо изменение в правната уредба – нека то се направи. Защото договорите на органите на власт са сред най-често търсената информация.
И тази година ПДИ оцени изпълнението на задълженията за активно публикуване, които съществуват по българското законодателство. Резултатите показват неглежиращо отношение от администрацията. След като така последователно се игнорират законови задължения, време е за мерки относно контрола и санкциите. Гражданите няма как да преборят с подаване на заявления и жалби в съда административната арогантност, нито има досега случай на осъдена институция, понеже не е публикувала определена информация онлайн.
Изпълнението на задълженията от страна на администрацията зависи до голяма степен от вътрешното управление на деловодните системи и ориентирането им към свободния достъп за гражданите, капацитета им да посрещнат търсенето на информация, да изпълняват задълженията си активно да публикуват информация, от контрола за изпълнението и налагането на санкции при неизпълнение на задълженията. А проблемите на гражданите се трупат - мълчаливи откази, бюрократизъм, нежелание да се отговори бързо, необосновани откази, които съдът преразглежда.
На 27 ноември 2008 година беше приет първият правнозадължителен договор на Съвета на Европа за достъпа до официални документи. В началото на 2010 година 12 страни бяха подписали и две ратифицирали този договор. Конвенцията на Съвета на Европа за достъпа до официални документи трябва да бъде ратифицирана от 10 от 47 държави членки, за да влезе в сила и да се формират органите за наблюдение на изпълнението й.
И през 2010 година българското правителство не направи нищо, за да стартира процедурата за подписване и ратифициране на Конвенцията. Макар на конференция, посветена на 10 години от приемането на ЗДОИ, и председателят на Народното събрание Цецка Цачева, и Министерството на външните работи да заявиха готовност за присъединяване и ратифициране – България все още не е сред държавите признаващи прозрачността и откритостта за основни ценности.
Докладът на ПДИ за състоянието на достъпа до информация започва с препоръки. Те са на основата на анализа на законодателството, на проблемите в практиката. Затова и не са много различни от тези в миналогодишният доклад.
Първата част анализира законодателството регулиращо достъпа до информация. Този път обръщаме особено внимание на някои слабости – липсата на наблюдаващ и координиращ орган, недостатъчно уреденият контрол, практическата липса на санкции при неизпълнение на задълженията. Автор на анализа е Александър Кашъмов.
Втората част представя резултатите от проучването на онлайн публикуване на задължителни категории информация от административните структури в системата на изпълнителната власт. Дарина Палова, Диана Банчева, Кирил Терзийски, Николай Нинов, Ралица Кацарска, Тереза Манджукова и Фани Давидова прегледаха 495 сайта и подадоха 505 електронни заявления, а служителите във фирмата „Светлозар online” подготвиха програмния продукт за изследването. Анализът на резултатите направи Гергана Жулева.
Третата част на доклада разглежда случаите, постъпващи в ПДИ за правен анализ и коментар от граждани, журналисти и партньорски неправителствени организации. Правният им анализ подготвиха Дарина Палова и Фани Давидова.
Четвъртата част представя делата водени през годината, като описва характерните особености на съдебната практика. Обобщи ги Кирил Терзийски.
Като приложение на доклада публикуваме и резултатите от проучването на интернет страниците в сравнение с резултатите от 2010 г., както и резултатите по нива на институциите в системата на изпълнителната власт.
Време е за промени в активното публикуване, за да бъдат действията на администрацията наистина прозрачни, време е за контрол на изпълнението на задълженията и за санкции на тези, които безцеремонно ги подминават.
Електронната версия на доклада "Състоянието на достъпа до информация в България 2010".