 Венелина Попова |
В продължение на повече от година работата на журналистката Венелина Попова по разследване на плановете за изграждане на инсинератор край Гълъбово се превърна в пример за сблъсъка между обществения интерес и непрозрачните управленски практики на местната власт. След като отправя въпроси по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) към кмета Николай Тонев за проекта, инвеститора и екологичните рискове (август 2024 г.), Попова се сблъсква с отказ за достъп до информация, който Административният съд - Стара Загора потвърждава (юли 2025 г.). Делото завършва с осъждането ѝ да заплати съдебни разноски – действия, които правозащитни и журналистически организации определят като форма на натиск и SLAPP случай.
Паралелно с това става ясно, че общината е прокарала няколко решения в подкрепа на проекта, без да предостави публично пълна информация за мащаба му или за опита и ресурсите на избрания инвеститор. През януари и март 2024 г. Общинският съвет на Гълъбово променя предназначението на около 262 декара земя, учередява право на строеж за „Систек Инвест“ ООД и одобрява задание за проектиране.
Екологични организации също сигнализират за пропуски в оценката на въздействието, докато журналистическата общност критикува поведението на кмета към Венелина Попова като заплашително и несъвместимо с демократичните стандарти. Това се случва, след като Попова публикува съобщенията на кмета Николай Тонев до нея (ноември 2024 г.).
Така случаят надхвърля мащабите на журналистически материал за индустриален проект и се превръща в тест за правото на обществото да знае, за свободата на медиите и за устойчивостта на институциите.
Кое предизвика интереса ти към темата за изграждането на инсинератор край Гълъбово?
Получих информация, че се подготвя изграждането на подобно съоръжание и че има решение на Общинския съвет в Гълъбово, с което да се промени предназначението на общинска земя от „земеделска“ в „за промишлени цели“ – немалко декари.
Тогава все още си говорех с кмета Николай Тонев като журналист и можех да общувам с него по телефона. Когато му се обадих с въпроси за инсинератора, той се опита да ми обясни, че това ще бъде един много хубав проект за града.
А как се мотивира – с работни места, с инвестиции, с по-добър живот в общината?
Той се мотивира с това, че след като въглищната индустрия е обречена и се върви към зелен преход, хората ще останат едва ли не без работа. Но всъщност Община Гълъбово е с население от 10 000 души в момента. Половината от тях са по селата. Останалите, които са в работоспособна възраст, или работят в общински фирми, или в администрацията, или имат някакъв частен бизнес. Т.е. няма проблем с работните места.
Поисках от Тонев да ми изпрати документацията за изграждането на инсинератора, но той отказа и ме покани в общината да ми я покаже.
После обаче се разви сюжетът с изборите и с това, че той си позволи да репресира, мога да употребя тази дума с ясното съзнание какво казвам, хората от няколко села, че не са гласували за него. Ние бяхме заедно с теб в тези села на репортерска проверка и видяхме как преливаха контейнерите с боклуци и как нямаше улично осветление. Тогава не го намерих за коментар и пуснах материала без неговата позиция. Така влязохме в конфликт и аз отказах да ходя до Гълъбово за документацията за инсинератора и си изпратих въпросите по ЗДОИ. Както вече знаем той не ми отговори.
Но няколко неща са ясни и без тези отговори. Кои?
Едното е биографията на инвеститора. В предложението към Общинския съвет на Гълъбово за промяна на предназначението на земята, е записано, че се създава съвместно дружество между общината и „Систек“, представляван от Ченк Каракая – турчин с германско гражданство. Този световнонеизвестен човек, който никой не е виждал и чувал, ще инвестира 360 милиона евро. Проверих го – има регистрирани две фирми в София на един и същ адрес. Не знаем какъв му е бизнесът. Дори пуснах името му на изкуствения интелект – нищо не излиза тоя човек.
Описваш някакъв човек фантом с 360 милиона евро.
И който иска да ги инвестира. Кой е той? Трябва да си голяма компания, за да имаш тези милиони. Другото е немислимо, трябва да си дете от детската градина, за да повярваш. Това е инвестиция, която е доста сериозна не само за региона, но и за страната и това веднага минали светна червената лампа, че тук нещо не е наред и затова изпратих въпросите.
След това се разви този сюжет с делата срещу кмета Николай Тонев, които водим заедно с ПДИ. И всъщност повечето медии писаха за това, а не заради намерението да се строи такъв завод.
Какво се случи след като Административния съд в Стара Загора те осъди?
Останах без отговори, но много хора се активизираха и изпратиха заявления по ЗДОИ със същите въпроси – Антикорупционния фонд, Еми Барух, Божидар Божанов, Ник Неделчев.
За разлика от мълчанието и пълния отказ да даде информация на мен, на тях отговори. Но всъщност в тези отговори няма никакви съществени данни, включително за това кой е този инвеститор. Обяснява се, че не става дума за инвестиционно предложнение, а за инвестиционно намерение, което щяло да стане предложение на по-късен етап. Увъртания, от които е ясно, че иска да избяга от темата, защото няма какво да каже. Защото е ясно, че не Каракая е човекът с тези 360 милиона евро. Някой друг е. Аз не мога да кажа кой. Макар че сред възможните имена излязоха тези на Румен Гайтански и Христо Ковачки. При всички случаи е някой, който има тези пари и иска да ги изпере. Ясно е, че те са мръсни и през такава инвестиция, могат да бъдат изпрани.
Но при такава голяма инвестиция, не трябва ли да има доказване на произхода на средствата, който да блокира възможността за пране на пари?
В България всичко е възможно. Щом досега се случиха толкова неща, на които сме свидетели. След като сме наясно, че мафията управлява държавата, защо и това да не е възможно? А Николай Тонев е убеден, че ще се случи проектът за инсинератор. Аз смятам, че завод няма да има, но ще видим.
Например изгарянето на боклуци от Италия и други държави в ТЕЦ „Брикел“ не се случи. Тогава (2022 г.) имаше споразумение между Христо Ковачки и Николай Тонев. След моя публикация по темата, която после много колеги подхванаха и писаха, успяхме да спрем този проектодоговор.
И тогава питах Николай Тонев защо иска да причини това на хората в Гълъбово, не им ли стига всичко, което им се случва от замърсяването в региона? Хората там умират рано, децата страдат от белодробни заболявания. Отговорът му ме шокира. Не цитирам точно, но беше в смисъл, че така или иначе Гълъбово е обречено.
Но и тогава, и сега, моите отношения с кмета не са от значение. Въпросът е какво се случва на практика за хората, които живеят в тази община. Залага се здравето им на карта, а им се представя като завод, който ще направи живота им прекрасен.
И сигурно има хора, които нямат идея какво представлява един инсинератор. Въпреки че служители на администрацията бяха командировани в чужбина, за да видят такъв завод. Но в Европа инсинератори вече не се строят. Пък и като имаме примера с „Брикел“ в Гълъбово, сигурни ли сме каква ще е тази технология, или утре пак ще се опитат да излъжат хората? А и този завод ще замърсява въздуха на региона. Откъде ще дойде това количество боклуци? Значи един завод ще изгаря боклука на половин България. Ще реши може би проблема на София? Или ще се внася боклук от чужбина, за да се постигне капацитета.
Да се надяваме обаче на гражданската енергия и на хората в Гълъбово, която да спре този проект.
Не съм оптимист, след всичко казано дотук.
И аз не съм, но пък трябва да им бъде помогнато на тия хора, те са в някаква ужасна клопка, те се страхуват.
Николай Тонев е феодал, шест мандата кмет. Много неща зависят от него и от администрацията му. Там например не можеш да направиш анкета по улиците, хората просто се страхуват да отговарят. Малко се окуражиха, след като ние, медиите, отразихме проблема им след изборите. Ето това е значението на медиите и гражданските сдружения. Просто трябва да им помогнем на тези хора, да не позволим да им се случи и този инсинератор.
Само че гражданската енергия на местно ниво не е много видима. Така че как ще се противопостави на проекта за инсинератора?
Ами дума срещу дума. Тонев казва, че ще го има. Аз искам да кажа, без да бъда сигурна, но сърцето ми го иска, че няма да го има. Но все пак това не зависи нито само от теб, нито само от мен. Това зависи единствено и само от гражданите, от гражданската енергия, от неправитлствения сектор и от медиите. Ако медиите подемат тази тема, а тя вече е повдигната, аз мисля, че няма да се стигне до изграждането на този завод.
Ако има намесени интереси, по-големи от тези на един кмет на община, смяташ ли, че гражданското общество и медиите могат да се справят?
На нас не ни е известно само името зад тези интереси, но подозираме група от хора. Излишно е да казвам, че по цял свят с боклука се занимава мафията. Ясно е, че мафията стои зад този проект. Мафията срещу обществото. В една държава, в която мафията управлява, тоест мафията си има държава – ще бъде тежка битка. Не бива да я предрешаваме с песимизъм и да кажем, че е изгубена. Мисля, че трябва да я спечелим.
==============================================
Публикацията е подготвена в рамките на проект "Достъпът до информация като гаранция за демокрацията", изпълняван от Програма достъп до информация, подкрепен с грант от фондация "Америка за България"