Администрацията на обича да дава информация, но за няколко месеца промених тази нагласа, признава кметът на община Белоградчик - носител на почетна грамота в категорията „Институция, най-добре организирала предоставянето на достъп до информация за граждани“ по повод Деня на правото да знам
 Борис Николов, кмет на Белоградчик |
Какво означава за Вас това отличие?
Преди всичко признание, че значима неправителствена организация като Програма Достъп до информация оценява това, което правим по места. Тази оценка е много важна, тъй като постигнатото коства много усилия. На церемонията подчертах, че община Белоградчик беше номинирана, без да познавам никого тук – нито организаторите, нито участниците. Което означава, че сме оценени обективно. Не съм очаквал номинации. Не съм очаквал награди. И се радвам, че това се случи. То оправдава моите действия в администрацията и ги мотивира още повече.
В каква посока са насочени усилията Ви за повече прозрачност?
Най-важното нещо в съвременния свят е информацията. Здравето на човека, всекидневието му са свързани до голяма степен с информация. Затова ценя високо информацията и се старая по всякакъв начин, както да я придобивам, така и да не възпрепятствам излизането й от общината. Да, администрацията не обича да дава информация. В моя случай мога да кажа, че дори се е налагало да водя битки в общината, да убеждавам и уча служителите, че предоставянето на информация е дължимо по закон. Накратко: много лесно се дава информация, когато няма какво да се крие.
Каква е организацията по предоставяне на информация в община Белоградчик?
Заместник кметът отговаря за достъпа до информация. Той е наясно с моята позиция и вече взима решения без да съгласува с мен.
Какви заявления за достъп до информация получавате?
На всяко заявление по ЗДОИ се отговаря за часове. Но имаме случаи, в които се задават въпроси, в чиито смисъл аз лично се съмнявам. Иска се обемна информация, която дори бих казал е разнопосочна. Тоест, целта е да не успеем да отговорим и да се завеждат дела.
Какво правите в такива случаи?
Отговаряме основно на главния въпрос. В случаите, в които се е случвало, не е последвало второ запитване. Пример за такова искане е копие от договорите за извършените обществени поръчки през последните 10 години. Знаете ли какво чудо е това? Цялото досие само за една обществена поръчка съдържа документи в 7-8 класьора.
Какви други предизвикателства срещате по отношение на предоставянето на информация?
Както споменах, администрацията не обича да дава информация. Но аз съм такъв като човек – нямам тайни, свързани с работата в общината. Имам три мандата като кмет, вторият започна през 2011, когато вече ЗДОИ действаше. В началото имаше съпротива, особено от юристите, че това е загуба на време. Но за няколко месеца промених нагласата на целия екип, на цялата администрация, в посока на това, че трябва да се предоставя информация, да се дава пълен достъп. В крайна сметка всичко зависи от ръководителя.