Според Шушан Дойдоян и Левон Барсегхян най-непрозрачни са президентството и Националната комисия по приходите
 Шушан Дойдоян |
Шушан Дойдоян е президент на Център за свобода на информацията в Армения. Организацията е създадена през 2001, за да популяризира и подпомага упражняване на правото на информация. Г-жа Дойдоян е и член на УС на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията (FOIAnet). Левон Барсегхян е председател на съвета на журналистически клуб „Аспарез” във втория по големина град в Армения, Гюмри. Едно от направленията в работата на „Апарез” е свободата на информация. Шушан Дойдоян и Левон Барсегхян гостуваха на конференцията, свързана със съдебната практика по прилагане на законодателството за достъп до информация, проведена от ПДИ в София.
Какви са основните направления в дейността на Центъра за свобода на информацията в Армения?
Шушан Дойдоян: Преди приемането на Закона за свобода на информацията Центърът работеше по текстовете на закона. След приемането му през 2003 популяризираме правото на свобода на информацията и окуражаваме използването на закона. Обучаваме и служители в администрацията да прилагат разпоредбите на този закон. Избираме стратегически случаи, които биха създали положителнa съдебнa практика и водим дела срещу откази да се предостави обществена информация. Работим с всички заинтересовани групи – журналисти, неправителствени организации, граждански групи, държавни институции, адвокати, съдии.
Обхващате ли цялата страна?
Ш.Д.: Работим с партньорски организации като тази на Левон Барсегхян в Гюмри, и в региона на Ширак. Партнираме си с журналисти и неправителствени организации, които развиват подобна на нашата дейност, в техните региони. Нещо като мрежа на застъпниците за свобода на информацията в Армения.
Как клуб „Аспарез” подпомага упражняването на правото на информация?
Левон Барсегхян: Той е създаден през 2000 и буквално означава „арена”. Свободата на информация е наш приоритет. Правим проучвания в тази сфера, обучения за журналисти и нови медии. Имаме съвместни проекти с Азербайджан и Грузия. Голямата ни цел е ефективното прилагане на законодателството за свобода на информацията. Други направления в дейността ни са застъпничество в областта на свободата на изразяване и пресата.
Докато Центърът за свобода на информацията е в Ереван и работи активно с централните органи на власт, ние действаме на местно равнище – в нашия регион и в Северна Армения. Опитваме да покрием останалите райони на страната. Основна част от работата ни е повишаване познаването на правото на достъп до информация. Подаваме от 2200 до 4000 заявления годишно до различни институции. Обучаваме кметове и общински съветници, директори и членове на настоятелствата на училищата, общественици и активисти – журналисти, неправителствени организации. Истината е, че около 50 % от журналистите не познават Закона за свобода на информацията в Армения. Веднъж-два пъти годишно проучваме общественото мнение сред хората, които са в т.нар. активна зона на закона или трябва да са в нея – служители в администрацията, адвокати, журналисти.
 Левон Барсегхян |
Какво показват резултатите?
Л.Б.: 35-40% не са чували за правото на достъп до информация. От 7-8 години заедно с организацията на Шушан Дойдоян организираме мащабни кампании за популяризиране на правото на достъп до информация – чрез радио- и тв предавания, брошури, плакати, публикации. Досега в Армения са заведени около 70 дела за достъп до информация. Обикновено те са инициирани от неправителствени организации, но имаме и такива на граждани, подкрепени от НПО.
Има ли държавен орган, който отговаря за изпълнението на закона в Армения?
Ш.Д.: Няма. Омбудсманът наблюдава изпълнението. Всяка държава, която уважава човешките права и свободи, следва да има двама или трима заместник омбудсмани или специални комисари по свободата на информация и изразяване. Така както трябва да има по защита на децата и по военните въпроси - там, където най-вече се нарушават човешки права. За Армения тези омбудсмани или комисари са особено необходими. Държави с комисар или омбудсман по свобода на информация вършат чудесна работа и ние можем да почерпим от този опит.
Каква информация институциите най-често отказват?
Л.Б.: За продажбата на земи, за приватизационни документи, за разпределяне на социалните помощи от държавния или общински бюджет. Институциите все не са готови да ги отворят. В Армения е лесно да се спечели дело срещу кмет, общинско или частно училище, но да спечелиш срещу президентството или Националната комисия по приходите би било геройство. Корупцията там е голяма. Съдилищата в Армения определено са под контрола на президентството.
Може ли изобщо да се спечели дело срещу тези институции?
Л.Б.: Едно от делата, които загубихме срещу администрацията на президента, в момента е в Страсбург. Очакваме да ни уведомят за хода му. То е достъп до копие на писмото на президента на Армения до директора на американската American Millennium Challenge Corporation във връзка със строежа на пътна мрежа и напоителни системи в страната. Това писмо едва ли надхвърля десетина реда и не може да съдържа никаква тайна. Другото дело е срещу Националната комисия по приходите. Получихме информация, че преди две години с обществена поръчка са закупени подаръци на стойност $65 000, разпределени сред 20 от най-добрите служители на комисията. Поискахме да разберем имената и позициите им. След отказ обжалвахме пред административния, после пред касационния съд. През декември 2010 касационният съд върна делото на административния и в момента чакаме неговото преразглеждане. Смятаме, че има нещо нередно в тази поръчка.
Предоставят ли нституциите достъп след съдебно решение?
Ш.Д.: В случаи, когато и след съдебно решение отказът е налице, се обръщаме към Държавната агенция за принудително прилагане на съдебни решения. Тя осигурява прилагането на съдебните решения по всякакъв вид производства. Служителите й имат право да носят дори оръжие, случва се да принуждават чрез сила. Намесата на агенцията е особено важна за нас.
Какво е равнището на активната прозрачност в Армения?
Ш.Д.: Активното публикуване на информация на сайтовете на институциите е незадоволително. Повечето официални страници съдържат рекламна информация, снимка на кмета или министъра. Не можеш да откриеш нито важна, нито полезна информация онлайн – няма решения на съответния орган, никакви нормативни актове, отчети. Добрата новина е, че през ноември 2010 Центърът за свобода на информацията основа център за неформално обучение за държавни служители. Според статистиката, която Левон Барсегхян цитира, правото на достъп до информация сред журналистите не е достатъчно познато. Това, с което можем да се похвалим е, че сред служителите от централните органи вече няма не чували за Закона за свобода на информацията. Да, едно е да знаеш за закона, и съвсем друго да прилагаш разпоредбите му. Чрез тези обучения показваме на служителите как да прилагат изискванията на закона. Те са тридневни и се провеждат съвместно с Института за държавни служители. Завършилите обучението получават сертификат. От миналия ноември досега сме обучили 150 служители, но от тях зависи как и доколко ще приложат наученото, когато се върнат към работата си.