Законодателство
На 7 януари 2011 правителството на Великобритания предложи разширяване обхвата на Закона за свобода на информацията. Промените бяха оповестени от министерство на правосъдието и обяснени от заместник премиера Ник Клег. Законът бе изменен и допълнен, за да гарантира активното публикуване на бази данни от публичните власти и да позволява на бизнеса, неправителствените организации и други заинтересовани лица да използват повторно информацията от обществения сектор. Измененията разширяват независимостта на службата на информационния комисар и налагат допълнителна защита върху информацията за кралското семейство.
Според проучване на Катедрата по конституционно право в Колежа към университета в Лондон от декември 2011 Законът за свобода на информацията е повлиял на местната власт във Великобритания да стане по-открита. Данните сочат, че броят на подадените заявления за достъп до информация е нараснал от 60 000 през 2005, когато законът влезе в сила, до близо 200 000 през 2010. Заключенията на проучването са, че освен за въпроси, свързани с журналистически разследвания на заплати на висшестоящи служители, инвестиции или цената на някоя услуга (като погребенията), правото на информация се използва все повече от местната общественост, за да разкрие неща, свързани с всекидневието.
Шотландия промени Закона за свобода на информацията през януари 2011. Основното изменение е свързано с намаляване срока за пазене на исторически архиви, който е 30 години. Не се предвижда разширяване на обхвата на задължените субекти. Шотландците имат право на достъп до информация, съхранявана от около 10 000 публични институции.
На 13 януари 2011 украинският парламент прие два закона, свързани с достъпа до обществена информация. Първият - „За достъп до обществена информация” - определя като обществена, информацията „съдържаща се и фиксирана в документи по какъвто и да е начин и на какъвто и да е носител, получена или създадена от държавните институции” и гарантира правото на достъп до обществена информация. Вторият е Закон № 7321 и „регулира създаването, събирането, достъпа до, съхраняването, използването, разпространението, защитата и сигурността на информацията”.
След 12-годишна битка на застъпниците за свобода на информация в Нигерия, Законът за достъп до информация е факт. Според Едетен Ойо (изпълнителен директор на Програма за медийни права и ключова фигура в кампанията за приемане на закона) нигерийците трябва да са горди, че се присъединяват към нациите със закони за свобода на информацията, даващи възможност гражданите да участват по-ефективно в управлението. Приетият през февруари 2011 закон задължи институциите да обучават служителите в изпълнение закона. Служител, който без основание отказва информация ще бъде глобяван с 500 000 найри (2280 евро). Срокът за отговор е само 7 дни. Задължени субекти са и частни институции, изпълняващи публични функции. Тези разпоредби дават основание на Едетен Ойо да смята, че законът е сред най-добрите в света.
През юни 2011 Дейвид Банисар, старши правен съветник в Article 19, публикува актуална версия на FOIA map, отразяваща последните развития в законодателството за свобода на информацията по света. Банисар състави първата карта през 2004, когато 57 държави са имали приет закон за свобода на информацията. Седем години по-късно с такъв закон разполагат близо 90 държави.
През юни 2011 испанското правителството обяви, че ще внесе в парламента закон за достъп до информация. Организацията Access Info Europe приветства инициативата, но отбелязва, че сегашният проектозакон е сериозно критикуван от испански и международни експерти, че не съответства на минималните стандарти на Съвета на Европа. Ако се приеме сегашният вариант на закона, т.нар „подготвителна” информация (мнения, бележки, доклади) няма да бъде достъпна, тоест няма да е възможно да се знаят основанията, на които властите взимат решение.
Експертът Роже Флюгелс от Холандия публикува преглед на законите за свобода на информацията по света в октомврийския брой на двуседмичното електронно списание Fringe Special. В момента съществуват 88 национални, 175 поднационални (закони на територии, провинции, щати) и 3 международни закона. Флюгелс уточнява, че е използвал по-широко определение за „държава” от това на Обединените нации и САЩ. Експертът информира за броя на заявленията, подадени във всяка страна и класира държавите по брой заявления. България е на 4 място (9000), пред нея са Норвегия, САЩ и Ирландия.
На 21 ноември 2011 президентът на Бразилия Дилма Русеф подписа Закон за достъп до информация. Бразилия е изправена пред предизвикателството да приложи закона в 5565 общини, 26 щата и федерални области. На федерално ниво прилагането на закона ще започне с обучение на държавните служители и с национална кампания за популяризиране правото на информация.
Европейски съюз
Европейската комисия прие през февруари 2011 предложение за свързването на търговските регистри в Европа. Предложението създаде изискване за държавите членки да свържат търговските си регистри по електронен път. Това ще ги подпомогне в поддръжката на актуални данни за статута на компаниите и клоновете им в Европа, подпомагането на външния електронен достъп до бизнес информация може да доведе до годишни спестявания от над 69 млн. евро. Проектопредложението, оценката на въздействието и отговор на често задавани въпроси може да видите на http://ec.europa.eu/internal_market/company/business_registers/index_en.htm
Европейският парламент и Европейската комисия постигнаха съгласие за създаване на общ регистър на лобистите, който беше пуснат в края на юни 2011. Новият Регистър на прозрачността замести съществуващите регистри на ЕП и ЕК, които се поддържат доброволно. Първоначално Регистърът на прозрачността е доброволен. Членовете на парламента настояват той да стане възможно най-скоро задължителен.
На 15 декември с 394 гласа „за”, 197 „против” и 35 въздържали се Европейският парламент не прие промените в Регламент 1049/2011 за публичния достъп до документи, предложени от Европейската комисия и фактически подкрепи предложените от Майкъл Кашман и други членове на Европейския парламент изменения на регламента, обсъждани и одобрени от парламентарната комисия Граждански свободи, Правосъдие и Вътрешни работи (Civil Liberties, Justice and Home Affairs).
Според измененията, които предлага парламентарната комисия информацията, записана на какъвто и да е носител (хартиен, електронен, звуков, видео или аудиовизуален), свързана със задълженията на всяка институция, орган, служба или агенция на ЕС, следва да бъде разглеждана като документ и да бъде предоставяна, което ще позволи на заявителите да получават документите в електронна форма. Държавите членки на ЕС няма да имат право да налагат вето върху достъпа до документите, които са постъпили от тях, или да се позовават на тяхното национално законодателство по отношение на достъпа до тези документи. Нарастват и задължените институции. Данните, съхранявани и обработвани в електронни системи, също се приемат за документ. Измененията предвиждат информацията за бюджета на ЕС, неговото изпълнение и бенефициентите на европейските фондове да бъдат публични. Въвеждат се ясни правила за нивата на класификация на документите на ЕС и за тяхното декласифициране. Нелеката задача да организира преговорите между Парламента, Съвета и Комисията за финализиране на нов закон за достъп до документи на ЕС остава за Дания, която поема председателството на ЕС. Според наблюдатели Европейската комисия и Съвета ще се борят за по-рестриктивни правила на достъп до документите.
Европейският омбудсман Никифорос Диамандурос продължава да помага на институциите на Стария континент да станат по-открити, активни, отчетни. Според данните от Годишния доклад за 2010, 2667 жалби са постъпили при европейския обществен посредник, 63 са от България. Проблемните области са изпълнението на договори за обществени поръчки, злоупотреба с власт и дискриминация. След намесата на омбудсмана въпросите се разрешават чрез споразумение между страните при 70% от случаите.
На 12 декември 2011 Европейската комисия стартира Стратегия за свободен достъп до данни за Европа. Тя включва три етапа. Комисията ще даде пример като отвори за свободен достъп до своите данни нов портал, чието пускане се очаква през пролетта на 2012. След това ще да бъдат създадени хармонизирани условия на конкуренция. А изпълнението на тези мерки ще бъде подкрепено със 100 млн. евро за 2011-2013 за изследвания в областта нови технологии за обработката на данни. В тази връзка Комисията предлага да реформира Директивата от 2003 за повторното използване на информация от обществения сектор като:
- Превърне в общо правило това, че всички документи, които са достъпни от обществените органи, могат да бъдат използвани повторно за търговски или не търговски цели, освен ако данните не са защитени от авторското право на трети лица;
- Въведе принципа, че обществените институции не могат да налагат такси, надвишаващи разходите, свързани с дадено заявление за достъп до информация. Тоест, по-голямата част от информацията ще бъде предоставяна безплатно или почти безплатно;
- Въведе задължение за предоставяне на данни в общодостъпни, машиночитаеми формати с цел да гарантира, че данните ще бъдат ефективно използвани повторно;
- Въведе нормативно установен контрол за влизането в сила на тези принципи;
- Разшири обхвата на Директивата, за да включи библиотеки, музеи и архиви; съществуващите правила от 2003 ще се отнасят до данни от тези институции.
Лична неприкосновеност
През февруари 2011 Алиансът „Долу ръцете от биометричните данни” инициира петиция до Съвета на Европа срещу използването на биометрични данни. Все повече нарастват биометричните данни, събирани от европейските правителства. Над 80 организации и частни лица от 24 държави изпратиха петиция до Торнбьорн Ягланд, генерален секретар на Съвета на Европа, за спешен преглед на съответствие между националните закони, Европейската конвенция за правата на човека и правилата на Европейския съд за правата на човека. Гражданската общност бе обезпокоена от събирането и съхраняването на пръстови отпечатъци, сканирани лица, както и че проследяващите чипове в паспортите и личните карти могат да бъдат използвани за нарушаване правото на семеен живот и лична неприкосновеност, презумпцията за невинност и правото да са напуска дадена страна. Международното гражданско обединение призова Съветът на Европа да използва властта си и да получи от страните членки националните закони, за да оцени дали правата, защитени от Конвенцията, са нарушени в името на защитата на демокрацията.
На 24 март 2011 Питър Хастингс, надзорник по защитата на личните данни в ЕС публикува доклад за публичния достъп до документи, съдържащи лични данни ("Публичен достъп до документи, съдържащи лични данни, след решението по случая Bavarian Lager”). Според Хастингс, балансирането на защитата на данни, личната неприкосновеност и обществения достъп до документи са предизвикателство не само за ЕС, но и за всяка държава членка. „Докато фундаменталното право на защита на данните следва да бъде уважавано от институциите, трябва да се вземат и мерки тази защита да не се използва като претекст за липса на прозрачност”, подчертава Хастингс.
Околна среда
През юни 2011 Европейският омбудсман поиска от Европейската комисия яснота за разрешеното ниво на радиоактивно замърсяване в храните след инцидента във Фукушима. Развитието по случая може да се проследи в секция „открити случаи” на интернет страницата на омбудсмана: http://www.ombudsman.europa.eu/en/cases/caseopened.faces/en/10431/html.bookmark
След приетото на 3 август 2011 постановление № 736 на Министерския съвет на Украйна информацията за използването на ядрената енергия в страната вече е достъпна. Решението предвижда публикуване на цялата информация на официалните интернет страници, провеждане на семинари в украинските университети за ядрена безопасност и създаване на Координационен съвет.
„Уредбата на достъпа до информация за околната среда: Теории и практики” е първата книга на китайски език по тази проблематика. Книгата издадоха през ноември 2011 Article 19 и Център за правна помощ за жертви на замърсявания. Книгата изследва правната рамка за достъпа до екологична информация в Китай като съпоставя китайския модел с международните стандарти и най-добрите практики по света. Изданието разглежда правото на достъп до информация за околната среда по силата на Регламент за информацията на откритото управление приет през 2007 и все още експерименталните Мерките за открита информация за околната среда на Китай. Книгата дава насоки как да се получи информация за околната среда в Китай, какви са ограниченията и санкциите при отказ на дължима информация.
Прозрачност на финансите
На 19 май 2011 организацията „Публикувай какво финансираш” разпространи доклад за наблюдение на помощите, подчертаващ важността на откритостта в тази област и голямото различие сред страните членки на Европейския съюз. Добри изпълнители има както сред традиционни, така и сред новопоявили се донори, сред малки и големи страни членки. Докладът препоръча да се предоставя подробна информация за всички дейности на донорите; да се ползва общ стандарт, за да се гарантира сравнимост между донорите и в частност между нуждите на правителствата, получаващи финансиране.
Новинарската агенция „Блумбърг” заведе през май 2011 дело срещу Европейската централна банка пред Общия съд в Люксембург (това е първоинстанционният съд) за укрити доклади във връзка с финансовата криза. Цел: изясняване на причините, довели до финансова криза и дали Гърция има вина като е скрила размера на своите заеми.
Глобална коалиция призова на 8 юни 2011 за прозрачност на финансовата помощ, стартирайки кампанията Направете финансовата помощ прозрачна. Коалицията прикани правителствата и донорските организации да публикуват по-изчерпателна и актуална информация, свързана с парите, които предоставят като помощ. Кампанията достигна своята кулминация на Четвъртия форум на високо равнище за ефективност на помощите, проведен на 30 ноември 2011 в Бусан, Южна Корея. Там бе връчена петиция, подкрепена от 63 905 души от 28 държави за публикуването на по-изчерпателна и актуална информация, свързана с парите, които държави и организации предоставят като помощ. ПДИ подкрепи инициативата от самото начало. На форума в Бусан държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън съобщи, че САЩ се присъединяват към Международната инициатива за прозрачност на помощите. На срещата присъединяването си обявиха още Канада и Азиатската Банка за развитие. С това членовете на инициативата представляват три-четвърти от глобалните потоци на помощите. Според Финалния документ от Бусан, подписан на 1 декември 2011, държавите и организациите, предоставящи помощи, ще публикуват информация по общи стандарти до 2015. Документът бе приет с одобрение от глобалната кампания Направете финансовата помощ прозрачна.
България е сред първите 15 държави в глобалния мониторинг за прозрачност на бюджетите. Мониторингът е част от кампанията „Задай 6 въпроса на своето правителство” и обхваща 60 държави. В рамките на проучването на правителствата, публикувано през октомври 2011, бяха зададени 6 въпроса за изразходването на публичните средства за защита на околната среда, насърчаване на здравеопазването в областта на майчинството и ефективност на помощите за развитие на други държави. Резултатите от мониторинга показаха, че на повече от половината заявления информация не е предоставена, а в 38% от случаите е налице мълчалив отказ.
Свобода на информацията и интернет
На 31 януари 2011 в Британския институт по международно и сравнително право се проведе дебат „Свобода на информация в ерата „Уикилийкс”. Участниците дискутираха феномена от гледна точка на баланса между свободата на пресата, обществения интерес от свободата на информация и необходимостта от конфиденциалност в случаи, касаещи националната сигурност. Финалният въпрос – добър или лош е „Уикилийкс” - получи различни отговори: „И двете”, според Дейвид Банисар, „Лош – в контекста на Великобритания”, каза Брадшоу от Министерство на правосъдието. Според академика Мърей, „Уикилийс” е лош, според Лийтън Грей – „неизбежен”.
На 1 август 2011 коалиция от немски и международни организации пусна сайта Frag den Staat (Ask the State- https://fragdenstaat.de/) за подаване на заявления за достъп до информация до правителството. Порталът е основен онлайн център за внасяне на заявления във федералните министерства и всички публични институции в страната. Всеки би могъл да попълни онлайн форма на заявление. Отговорите на институциите автоматично се публикуват в интернет платформата, така че да са достъпни за всички. Според Службата на информационния комисар на Великобритания вече могат да се подават заявления за достъп до информация и чрез Twitter. Условието за наличие на реалното име и адрес на заявителя може да бъде изпълнено, ако тези реквизити са посочени в профила на потребителя, подал 160-символното искане за информация. За да гарантират предоставянето на пълен достъп до информация при ограничения обем на съобщенията в Twitter, Службата на информационния комисар препоръчва на институциите да публикуват исканите данни на уеб страниците си и да изпратят само точния адрес чрез Twitter.
От август 2011 Словения е с нов портал за мониторинг на публичните разходи – Supervizor (http://supervizor.kpk-rs.si/), където гражданите могат да се информират какви разходи са извършили публичните институции от 2003 насам. Порталът е дело на Комисията за борба с корупцията.
На 28 септември 2011 Access Info Europe пусна портала AsktheEU.org, от който всеки може да изпраща електронни завления за достъп до институциите на Европейския съюз по силата на Регламент 1049/2001 и чл. 15 от Договора за ЕС. Заявленията и отговорите автоматично се публикуват на страницата. Тя информира как заявителите да обжалват отговорите, в случай, че са неудовлетворени, как да подават жалби до Европейския омбудсман или до Европейският първоинстанционен съд.
На 15 декември 2011 Информационният комисар на Великобритания публикува ръководство, с което отбелязва, че служебна информация, съдържаща се в лична електронна поща, попада в обхвата Закона за свобода на информацията. Основанието за документа е „нуждата от изясняване, че информация, свързана с работните задължения, която се съдържа в лична електронна поща, попада в обхвата на Закона за свобода на информацията, тъй като той покрива всяка записана информация в каквато и да е форма”. Целта е да се дадат на обществените институции компетентни напътствия за факторите, които следва да имат предвид преди да се реши дали лична електронна поща трябва да се проверява при отговор на заявление за достъп до информация. Втората цел е да се определят процедурите, които трябва по принцип да се разработят за отговор на заявление. „Нуждата от проверка на личната електронна поща трябва да е рядкост, затова не очакваме тази насока да увеличи натовареността на обществените институции”.
Инициативи и форуми
Първата световна конференция (http://spaa.newark.rutgers.edu/home/conferences/1stgctr.html) за изследване на прозрачността събра през май 2011 в университета Рутгерс, Нюарк, САЩ 160 участника от различни държави. Представители на групи на гражданското общество, международни правителствени организации, финансиращи организации и на академичните среди обмениха идеи и създадоха мрежи. Бяха засегнати множество теми – теория и философия на прозрачността; влияние при приемане на закони за свобода на информацията; защо в Африка липсват закони за свобода на информацията; прозрачност и корупция; прозрачност и доверие в правителството; прозрачност на китайското правителство; движение за отворени данни в Латинска Америка; прилагане на Закона за свобода на информацията в Мексико; изследвания на прозрачността в Корея.
Неправителствени организации призоваха през юни 2011 Съвета на Европа да преразгледа антитерористичните закони и да предприеме действия в изпълнение на ангажиментите, поети на Първата конференцията на министрите на държавите членки на Съвета на Европа по въпроса на медиите и новите комуникационни технологии в Рейкявик, Исландия на 29 май 2009 и да се направи оценка на въздействието на антитерористичните закони върху свободата на словото и достъпа до информация. Програма Достъп до Информация подкрепи писмото на застъпниците за свобода на словото до Съвета на Европа. Текст на писмото: http://www.statewatch.org/news/2011/jun/coe-ngo-letter-terr-review.pdf
На 12 юли 2011 във Вашингтон държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън и външният министър на Бразилия Антонио Патриота оповестиха инициативата Партньорство за открито управление. Официалният старт на международната инициатива бе на 20 септември в Ню Йорк, когато 46 държави (включително България, представена от министъра на външните работи Николай Младенов и началника на Кабинета на министър-председателя Румяна Бъчварова) обявиха присъединяването си, като приеха декларация [1]. Партньорството за открито управление гарантира решимостта на правителствата да насърчат прозрачността, гражданското участие, борбата с корупцията и да използват новите технологии за по-силно управление. Инициативата се координира от комитет от осем държави и водещи граждански организации. Председателството на управителния съвет е на ротационен принцип. След САЩ то ще бъде поето от Бразилия, Великобритания, Индонезия и Мексико.
През октомври 2011 Програма Достъп до Информация подкрепи текста, предложен като част от заключителния документ на Конференцията на Обединените нации за устойчиво развитие (Rio +20). През юни 2012 Обединените нации ще организират среща на върха в Рио (Rio+20), на която ще се обсъдят целите за устойчиво развитие и опазване на околната среда. Неправителствените организации Article 19 и The Access Initiative (TAI) подеха инициатива за изготвяне на документ, който да бъде включен в заключителната декларация от срещата. Декларацията ще представлява важен момент от глобалните усилия за осъществяване на устойчиво развитие. Правото на достъп до информация, обществено участие и достъп до правосъдие по екологични въпроси са основни за устойчивото развитие. През 1992 Декларацията от Рио предвиди тези права в Принцип 10 и Програма 21, превръщайки ги в част от живота на много страни. Срещата на върха в Рио ще даде възможност в бъдещия документ да се включи споразумение за създаване на нов международен договор за достъп до информация за околната среда, обществено участие и достъп до правосъдие, основано на Принцип 10 от Декларацията от Рио – 1992 и Орхуската конвенция. Article 19 и TAI препоръчват заключителният документ да включва общ принцип, признаващ свободата на медиите и независимото гражданско общество, прозрачността и свободния обмен на информация като основни стълбове в световните усилия за насърчаване устойчивото развитие и опазването на околната среда. Желаещите могат да подкрепят петицията на: https://www.change.org/petitions/what-we-want-from-rio20
От 3 до 5 октомври 2011 в Отава, Канада се проведе Седмата среща на комисарите по защита на личните данни и свободата на информацията. За пръв път в историята на конференциите на информационните комисари бе предложен текст на резолюция за прозрачност. 22 от 65 комисари приеха резолюция от 5 параграфа, предложена от комисарите на Германия и Словения. Заключителната реч на конференцията изнесе Дейвид Банисар, старши правен консултант на международната организация Article 19 и дългогодишен автор на широко известните доклади за свобода на информацията. Според него след 10 години почти няма да има държава в света без някакъв вид закон за достъп до информация, а правото на достъп ще бъде признато като право, както правото на изразяване е признато сега. Банисар предвижда, че ще нарастват проблемите с достъпа до информация, съхранявана от международните организации и ще останат проблемите с подходящия баланс между достъпа до информация и защитата на личните данни.