![]() Кредит: © Деннис Тодоров / "Грийнпийс" |
През 2021 г. сдружение „За Земята - достъп до правосъдие“ отправят заявление за достъп до информация до Електроенергийния системен оператор (ЕСО ЕАД), като искат данни за регулирането и резервите на електропреносната система, или наследника на т.нар. студен резерв, за сумите изплатени на дружествата, които го осигуряват от ЕСО и за реално получената енергия от тях в периода от 01.01.2021 г. до 31.08.2021 г. Електроенергийният системен оператор е еднолично търговско дружество с едноличен собственик Българският енергиен холдинг ЕАД, който от своя страна е 100% собственост на българската държава. ЕСО „управлява електропреносната система на страната и осигурява нейното балансирано и качествено функциониране 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината“, както е описано в сайта им. Това включва и т.нар. студен резерв – механизъм, който цели чрез включване на допълнителни мощности за производство на ел.- енергия да покрие моментите на свръхконсумация. За да се случи това отделни електроцентрали или техни мощности са поставени в режим на готовност и се включват при нужда. В последствие понятието студен резерв е заменено с „резерви за първично регулиране на честотата, автоматично и ръчно вторично регулиране на честота и обменните мощности“ („правила за управление на електроенергийната система“, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране ). Същата информация – за получената електроенергия и изплатените суми за 2017 – 2020 г., е била достъпна на сайта на ЕСО, коментира Меглена Антонова от „За Земята - достъп до правосъдие“ и „Грийнпийс“ – България. След 2021 г. обаче тази информация изчезва от сайта на ЕСО и сдружението поисква достъп до нея чрез две заявления по ЗДОИ.
Активистите получават обобщена малка част от исканата информация, а за останалото – отказ от ЕСО. Основанията за отказа са различни, но най-вече се основават на несъгласията на третите лица – частните ТЕЦ – да се предостави информацията. След отказа на информацията за 2021 г. „За Земята – достъп до правосъдие“ завеждат дело срещу ЕСО с помощта на „Програма достъп до информация“. В продължение на около година и половина съдът три път отхвърля началния и последвалите откази на ЕСО. След второто съдебно решение в сагата, въпреки ясните мотиви на съда, че информацията трябва да бъде предоставена, ЕСО дръзва да не се съобрази и отново отказва с практически същите аргументи.
С последното си, трето от серията, решение Административен съд София през 2023 г. категорично посочва, че след като е отхвърлено от съда едно основание за отказ, няма как то да се използва повторно по същия казус. И тъй като изрично посочените в закона основания за отказ са изчерпени в спора, задълженият субект няма друг избор освен да изпълни предходното решение на съда и да предостави информацията.
„Решението на съда ясно показа, че в ЗДОИ няма такава слабост, която да позволява подобно протакане и това е основание и за една добра съдебна практика, която ще може да се използва в бъдещи казуси. Т.е. това е приложение на принципа Non bis in idem (не два пъти за същото) – не може да има второ съдебно произнасяне между същите страни по същия предмет“, коментира адв. Стефан Ангелов от „Програма достъп до информация“.
„Това, което правим от екологичните организации не е самоцел“, коментира Меглена Антонова. „От доста време искаме информация за субсидиите, които се получават от различни участници в енергийния пазар и най-вече тези от тях, които произвеждат ел.-енергия от изкопаеми горива, каквито са въглищните централи. В България нито сме единствените, които плащат за т.нар. студен резерв, нито сме на челните места в ЕС, но за нас е важно да има откритост, да имаме информация по темата. Тази информация я имахме преди 2021 г. и тя не беше казус, но сега вече става на практика недостъпна за гражданите. Достъпът до информация е кауза – колкото по-добре сме информирани, толкова повече и по-качествени дискусии могат да се проведат и толкова по-добри политики могат да се изграждат в съответните сектори. В повечето случаи това е целта ни – да правим изчисления, анализ на данните, да ги сравняваме с други държави от ЕС. За нас това е смислен начин да стартираме дискусия за това как се водят определени политики и как се харчат публични пари“, добави още Меглена Антонова.
Послепис
ЕСО в крайна сметка предостави информацията, за която бе осъден три пъти.
Отказа обаче отново и със същите мотиви, когато бе поискана същата информация за нов период. Този път отказът идва, въпреки че частни централи като ТЕЦ „Варна“ и „Топлофикация - Перник“ АД дадоха изрично съгласие за прозрачност. Започна ново дело срещу новия отказ. „С непозволени от закона средства юрисконсултът на ЕСО успя да отложи първото заседание. Странната сага продължава…“ – коментира адв. Стефан Ангелов от ПДИ.