 Гергана Жулева |
Тази година се навършиха 20 години от приемането на ЗДОИ. Всяка година от приемането на закона, интересуващите се разполагат с два доклада за прилагането му.
В доклада на Министерски съвет „Състоянието на администрацията“ намираме статистиката за подадените заявления и административните решения по тях, темите на търсената информация, групите заявители, обжалването на решенията за предоставяне и отказ на търсената информация, развитието на административния капацитет за изпълнение на задълженията по ЗДОИ[1]. Докладът отразява самоотчетите на администрациите в системата на изпълнителната власт, подавани чрез Интегрираната информационна система на държавната администрация(IISDA). За 2019 г. се отчитат 587 администрации.
Докладът на Програма Достъп до информация, публикуван в края на май 2020[2], включва анализ на законодателни инициативи за достъпа до информация и друго свързано законодателство, резултатите от проучването на активната прозрачност на органите на власт, проведено в началото на годината, характерните особености на случаите, постъпващи в ПДИ за правен съвет и анализ на съдебната практика през годината. На основата на анализа на състоянието извеждаме препоръки към законодателната и изпълнителната власт. Двата доклада се допълват.
Данните от правителствените доклади за прилагането на ЗДОИ могат да бъдат видени в систематизиран вид и в страницата на ПДИ. [3]
Ако трябва да се сравняват данните от двата доклада, трябва да се имат предвид няколко предпоставки.
Правителственият доклад обобщава подадените от администрациите данни от самооценката, която те правят на годишна база за всички подадени до тях заявления. През годините тази статистика придобиваше все по-детайлен характер и ставаше все по-точна. Годините, през които самата администрация не правеше разлика между административните услуги и заявленията за достъп до информация могат да бъдат разпознати чрез визуализациите на данните.[4]
Съвпадение в тенденциите и в двата доклада могат да бъдат изведени по отношение на няколко показатели – групи заявители, характерни основания за отказ, резултатите от съдебните дела и т.н.
Така например, най-голямата група заявители и обръщащи се към ПДИ е тази на гражданите. Според правителственият доклад на второ място са неправителствените организации (НПО), след тях са фирмите, и на четвърто място са журналистите. Обяснимо е, че най-голям брой заявления са подадени от граждани, поради простия факт, че заявителите не са длъжни да посочват професия, принадлежност към фирми, НПО-та и медии. Тези, които са подали заявления от името на медия, фирма и НПО попадат в статистиката.
Данните от правителствения доклад са следните:
Случаите, постъпили за правен съвет в ПДИ през 2019 г., също показват, че гражданите са най-голямата група заявители.
Макар че както подчертахме по-горе, това са главно проблемни случаи със заявленията. Ето защо втората група заявители при нас е тази на журналисти. Другото, което прави впечатление, са основанията за отказ от предоставяне на информация. Съвсем естествено е от нашите данни да излизат на преден план мълчаливите откази, твърдението, че търсената информация не е обществена, административно несъответствие на заявлението, отказите да се подготвят справки.
База данни от ВИС на ПДИ 2019 г.
Според правителствените доклади основанията за отказ през последните 4 години се разпределят така:
И тук виждаме, че на първо място сред мотивите за отказ стоят тъй наречените „Други“. Не е ясно какво се крие под тези „Други“ и можем само да спекулираме, че от тенденциите които наблюдаваме от случаите попадащи при нас за правен съвет под „други“ много често администрацията се опитва да отказва информация или като обявява търсената информация за необществена, или като се позовава на формални основания или на такива, които отдавна не са спорни от гледна точка на съдебната практика, а именно:
• не е ясно каква точно информация се търси;
• заявлението не е подписано;
• законът дава право на достъп до информация, а не до документи;
• при искане на справка се обявява информацията за несъществуваща.
Интересно е да се сравнят данните от правителствения доклад и този на ПДИ относно задължителната за публикуване информация. В единия това са данни от самоотчети за подготвена информация, в този на ПДИ са данни за задължителното публикуване на тази информация, както гласи ЗДОИ.
На първо място са данните за Вътрешните правила за работа по ЗДОИ. Според правителствените доклади 542 от 587 се самоотчитат, че имат вътрешни правила.
От друга страна според резултатите от нашето проучване Вътрешни правила по ЗДОИ са публикувани в интернет страници на 459 от 562 изследвани институции, а актуализирани правила имат само 298 институции.
Макар че, трябва да отчетем увеличаването на броя на органите на власт, които публикуват тези правила разликата между самоотчетите и публикуването от 98 институции, е значителна.
Други данни, които можем да сравним са тези за важната за заявителите разяснителна информация как да упражняват правото си, която също трябва да бъде публикувана в интернет.
Според правителственият доклад такава информация имат 455 от 587 институции.
Проучването на ПДИ показва, че тази информация е публикувана в интернет страниците на 415 от 562 органа на власт през 2020 година и от 366 през 2019.
Тук съотношението е 78% срещу 74%. Друг е въпросът, къде и как е изпълнено това задължение – според нашите данни само 194 органа на власт са подготвили наистина разяснителна информация в открит текст, служещ на интересуващите се. При други текстът, който се отчита като разяснителна информация, е част от вътрешните правила по закона.
От години ние настояваме на основата на тенденциите, които се виждат от изнасяните данни, докладът да бъде придружен с меки насоки и препоръки за подобряване на състоянието на работа по ЗДОИ в администрациите. След закриване на Министерството на държавната администрация в доклада няма изводи и препоръки.
Нашите препоръки са свързани с законодателството, прилагането на закона и активното публикуване на информация в интернет страниците [5]
Заключение
Наблюдението на прилагането на ЗДОИ е основа за подобряване на състоянието на достъпа до информация в България. То обаче не е достатъчен инструмент. ПДИ осъществява граждански контрол на основата на своите наблюдения и изводи, но този контрол е недостатъчен за развитието с по-бързи темпове на прозрачността и упражняването на правото на достъп до информация. Ето защо една от повтарящите се препоръки в нашите доклади е да се засили контрола от страна на орган на власт относно прилагането на ЗДОИ.
Друга повтаряща се препоръка е България да предприеме стъпки за подписването, присъединяването и ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за достъпа до официални документи (Конвенцията от Тромсо).
Специфичните препоръки от нашия доклад са свързани с баланса на правата и интересите при предоставянето на информация, осигуряване на реална прозрачност на законодателния процес, уеднаквяването моделите за публикуване на задължителната информация в интернет страниците, уеднаквяване на работата с електронните заявления.
Всички тези препоръки обаче водят към основната препоръка за необходимостта от водеща роля на централизиран, специализиран орган по прилагането на ЗДОИ.
[1] Тази година докладът беше публикуван на 14.05.2020: https://iisda.government.bg/annual_reports
[5] Виж доклада „Състоянието на достъпа в България“, частта „Препоръки“: http://store.aip-bg.org//publications/ann_rep_bg/report2019bg.pdf
|
|
Докладът е изготвен в рамките на проект Форум „Достъп до информация“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.
Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.