Кирил Терзийски, ПДИ

Статистика


През 2020 правният екип на ПДИ продължи да оказва правна помощ на граждани, неправителствени организации (НПО) и журналисти, подкрепяйки обжалването в съда на случаите на отказ на достъп до информация. Правният екип подготви общо 50 жалби и писмени защити в помощ на търсещите информация (22 – по случаи на граждани, 6 – на НПО, 17 – на журналисти и 5 – на политическа партия).

През 2020 изготвихме 44 жалби. Първоинстанционни жалби – 39 (Административен съд София-град – 27, Административни съдилища в страната – 9 и Върховен административен съд - 3) и частни жалби – 5.

От изготвените 39 първоинстанционни жалби - 25 са срещу изричен отказ да се предостави достъп до информация и 14 срещу мълчалив отказ.

През 2020 по 35 случая от страна на ПДИ е осигурено процесуално представителство по съдебни дела срещу откази да се предостави информация. В този период правният екип е изготвил 6 писмени защити по дела, водени с подкрепата на организацията. 

В периода са постановени 35 съдебни акта (решения - 24 и определения - 11) по дела, водени с подкрепата на ПДИ (Върховен административен съд – 5, Административен съд – София град – 25 и Административни съдилища в страната – 5). 

В 24 случая съдът се е произнесъл в полза на търсещите информация и в 9 случая в полза на администрацията. В 2 случая съдът се е произнесъл частично в полза на търсещия информация и частично в полза на администрацията.

Сред по-значимите дела през 2020 бяха втората инстанция по делото на Генка Шикерова срещу отказ на МВР да предостави информация за информация за задържането и предаването на 7 турски граждани на Турция на 15 октомври 2016. Делото на Росен Босев (в. „Капитал“) срещу отказ на ИАОС да предостави информация за вноса на отпадъци в България в периода 2014-2019, която включва имената на фирмите-вносители, държава на произход и вида на отпадъка. Делото на Таня Петрова (в. „Сега“) срещу отказ на Изпълнителна агенция по горите да предостави информация за неправомерно отпускане на държавна помощ при извършени сделки за замени на горски територии. Делото на Мила Чернева (в. „Капитал“) срещу отказ на Държавната консолидационна компания да предостави информация за разходването на сумата от 500 млн. лв., отпусната с ПМС № 142/13.07.2018, за ремонт на язовири. Делото на Николай Неделчев (София) срещу отказ на ИВСС да предостави копие от акта на ИВСС, с който е приключила проверката по т.нар. казус „ЦУМ гейт“, както и копие от пълния стенографски протокол на заседанието на ИВСС, на което конкретният казус е бил дискутиран и обсъждан. Делото на Спас Спасов (в. „Капитал“) срещу отказ на ДП „Пристанищна инфраструктура“ да предостави информация за споразумението сключено с „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД за удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 на Пристанище Варна. 

Прегледът на постановените съдебни актове показва, че по редица спорни въпроси е налице трайна и последователна съдебната практика в полза на правото на информация и прозрачността:

1. Търговско дружество, чийто капитал (50 %  и повече) е собственост на държавата или общините, е задължен субект по ЗДОИ;
2. Писмената справка е легална форма за предоставяне на информация по ЗДОИ. Обстоятелството, че определени данни не съществуват в обобщен вид, а следва да бъдат синтезирани с оглед заявлението, не може да обоснове законосъобразен отказ, когато исканата информация е налична при сезирания орган;
3. Публикуването на информация по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) не изключва същата от приложното поле на ЗДОИ;
4. Несъгласието на трето засегнато лице не може да обоснове отказ за предоставяне на информация, когато е налице надделяващ обществен интерес за разкриването й; 
5. Несъгласието на трето засегнато лице е ирелевантно, когато самото то е задължен субект по ЗДОИ; 
6. Недопустимо е без надлежна обосновка, органът да изключва действието на оборимата законова презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес;
7. Ограничението по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, свързано с подготвителни документи, които нямат самостоятелно значение, е неприложимо, когато липсва краен акт, от който заявителят може да си състави мнение по интересуващия го въпрос;
8. Ограничението по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, свързано с подготвителни документи, които нямат самостоятелно значение, е неприложимо, когато се търси информация за околната среда. В тези случаи намират приложение разпоредбите на ЗООС, който е специален по отношение на ЗДОИ и не предвижда подобно ограничение;
9. Достъп до информация може да бъде осигурен чрез посочване на интернет адрес само когато исканата информация действително е публикувана на посочения адрес. В противен случай е налице въвеждане на заявителя в заблуждение, което води до незаконосъобразност на отговора; 
10. Мълчаливият отказ по ЗДОИ винаги е незаконосъобразен.

Следва представяне на по-важните съдебните актове, постановени по дела, спечелени с подкрепата на ПДИ през 2020. Делата са систематизирани според основанието за отказ, респективно тълкувания от съда спорен въпрос, и са подредени в хронологичен ред по датата на съдебния акт.

Задължени субекти


С решение [1] от 7 февруари 2020 АССГ отмени отказ на Центъра за градска мобилност (ЦГМ) да предостави копия от протоколите от заседанията на Съвета на директорите на ЦГМ за 2015, 2016 и 2017. Информацията е поискана от Росен Босев (в. „Капитал“) със заявление от края на 2017, а отказът на изпълнителния директор на ЦГМ е с мотив, че дружеството не е задължен субект по ЗДОИ. Съдът посочва, че по-голямата част от съдебната практика приема, че ЦГМ, чийто акции са 100% собственост на Столична община (СО), представлява задължен субект по ЗДОИ. Съдът отбелязва, че дружеството ЦГМ, независимо от търговския си характер, е създадено за задоволяване на обществен интерес, съгласно § 1, т. 4 ЗДОИ в областта на обществения транспорт. Данните от търговския регистър (ТР) сочат Столична община като едноличен собственик на капитала на дружеството. Видно от годишния финансов отчет (ГФО) за 2016, приходите от дейността като агент на Столична община са повече от 50 %. Съгласно приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) огромният размер на приходите на дружеството са комисиона от договорна дейност на СО и не са облагаем приход, т.е. касае се за субсидия от страна на същата. Поради това следва да се приеме, че е изпълнено и кумулативно, изискуемото условие по § 1, т. 4, б. "а" ЗДОИ. Следователно ЦГМ е задължен субект по чл. 3, ал. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Решението е окончателно.


Понятието „обществена информация“


С решение [2] от 17 януари 2020 Административен съд – Габрово отмени отказ на секретаря на Община Севлиево да предостави подробна справка за всички плащания, извършени от Община Севлиево за обезпечаване празниците на Севлиево през ноември 2019, която включва всички мероприятия, културни прояви, концерти, рекламни материали, медийни публикации и хонорари на ангажирани лица, по изява и платени публични средства. Информацията е поискана от Емилия Димитрова (координатор на ПДИ). Секретарят на Община Севлиево предоставя частичен достъп – общия размер на средствата, изразходвани за „Празниците на Севлиево“ и разбивка каква част от тази сума е получена от дарения/ платена от спонсори и каква част е за сметка на общината. Останалата информация не е предоставена без да са изложени мотиви защо. Впоследствие, на етап съдебна фаза, е изложен довод, че подробната справка не представлява обществена информация, тъй като не е налична във вида, в който се иска. Съдът приема, че исканата информация касае дейността на органите на местно самоуправление и местна администрация, тъй като реализираните разходи и плащания, за които се търсят данни, са служебни и касаят конкретни дейности, свързани с реализирането на дейността на самата община, а тя касае гражданите и техните организации. Тези плащания и разходи се финансират от бюджета на общината, а тя ги набира от средства, заплащани от данъци на гражданите и юридическите лица. Исканата информация, която се търси от заявителката и която не й е предоставена от Община Севлиево, е налична, тъй като извършвайки разходи за организация и провеждане на празниците на Севлиево, общинската администрация, спазвайки правилата на счетоводната отчетност, съхранява документи отразяващи извършените разходи за посочените мероприятия. Решението е окончателно.

С решение [3] от 23 юли 2020 АССГ отмени отказ на зам.-кмета на Столична община (СО), отговарящ за направление „Зелена система, екология и земеползване“, да предостави информация за дейността на приютите за безстопанствени кучета в столичните  квартали „Горни Богров“, „Слатина“ и „Сеславци“ по време на първия месец от извънредното положение. Информацията е поискана от Марта Георгиева (общински съветник от Столичен общински съвет) със заявление от април 2020. С решение от 15 април 2020 зам.-кметът на СО предоставя част от информацията – какви са промените в работа на приютите, с какъв акт са въведени и общия брой животни във всеки от трите приюта. Останалата информация – броя животни в единични и общи клетки, информация за разхождането на кучетата и броя служители, ангажирани с тази дейност – е отказана с мотив, че не представлява обществена информация по ЗДОИ. Съдът посочва, че поисканата информация, като свързана с дейността на едно общинско предприятие, създадено с цел грижа за животните на територията на СО, безспорно е свързана, макар и непряко с дейността на СО, доколкото предприятието е част от структурата на СО. ОП „Екоравновесие“ е създадено, за да осъществява общинската политика по отношение на безстопанствените кучета, като основната му дейност е регулиране популацията на безстопанствените кучета на територията на Столична община. Предприятието е второстепенен разпоредител на бюджетни средства, поради което бюджетът на общинското предприятие „Екоравновесие” се одобрява с решение на Столичен общински съвет, в рамките на одобрения цялостен бюджет на Столична община. Т.е., от изложеното категорично може да се направи извод, че общинското предприятие е част от структурата на СО и неговата дейност безспорно е свързана с дейността на задължения субект по регулиране популацията на безстопанствените кучета на територията на Столична община. Поради това и чрез информация за дейността на предприятието, свързана със стопанисването на трите приюта за безстопанствени кучета – в кварталите „Горни Богров“, „Слатина“ и „Сеславци“, заинтересованите лица могат да си съставят мнение относно дейността на СО в областта на безстопанствените животни. В този смисъл, поисканата със заявлението информация е обществена, служебна информация, от която заявителят може да си състави мнение за дейността на СО в областта на овладяване популацията на безстопанствените кучета и грижата за тях. Решението е окончателно.

С решение [4] от 29 октомври 2020 АССГ отмени отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ (БСА) да предостави информация за подизпълнителите по договорите, сключени по Проект „Повишаване ефективността и ефикасността на услугите, предоставяни на българските предприятия в областта на акредитацията“, финансиран по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020. Информацията е поискана от Марио Миладинов (София) със заявление от 21 април и конкретно касае информация за подизпълнителите по всички договори за обществени поръчки по проекта и копия от три конкретни договора, който не са публикувани. Отказът на БСА е направен под формата на уведомление, че информацията не е налична, тъй като в БСА не е изготвяна такава справка, а администрацията няма задължение да подготвя справки, за да удовлетворява заявления за достъп до информация. Съдът намира отказа за незаконосъобразен като приема, че в случая търсената информация е налична при задължения субект във връзка с отчетеното изпълнение на договорите по проектната дейност, финансирана от ЕС, т.е. безспорно засяга обществения живот в страната. Касае се за информация, свързана с усвояването на средства по европейски фондове, което предопределя прозрачност и достъпност на тази информация, каквато е и основната цел на ЗДОИ. В процесното уведомление е посочено, че искането е свързано с практически несъществуваща към момента информация. Тази констатация е фактически невярна, тъй като исканата информация е налична при сезирания орган поради факта, че информацията за изпълнители и подизпълнители по договори за обществени поръчки се отразява в отчетите за дейността на съответния държавен орган. След като информацията е обществена, създава се и се съхранява при задължения субект, не са налице основания същата да не бъде предоставена при редовно направено искане. Предоставянето на информация под формата на писмена справка обаче е допустимо, когато в тази справка са систематизирани данни, налични за определения период в администрацията на съответния орган, какъвто е настоящият случай. Решението е окончателно.

С решение [5] от 23 декември 2020 АССГ отмени отказ на директора на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ (ПНД) в Министерство на вътрешните работи (МВР) да предостави четливо копие от договора, сключен на 21 септември 2018, между МВР и фирма „Веридос ГмбХ“ за изготвяне на паспорти и лични карти на българските граждани. Копие от договора е поискано от Мила Чернева (в. „Капитал“) със заявление, тъй като договорът, който е качен в секция „Профил на купувача“ на интернет страницата на министерството, е нечетлив. Първоначално, директорът на Дирекция ПНД удължава срока за отговор по заявлението, а след изтичане на удължения срок отказва да предостави достъп с мотив, че задълженията за публикуване на информация по Закона за обществените поръчки (ЗОП) представлявали „специален ред за публикуване на информация“ и изключвали приложението на ЗДОИ. Действително чл. 15, ал. 1 от ЗДОИ предвижда за улесняване на достъпа до обществена информация административните органи да публикуват на сайтовете си информацията, посочена в тази разпоредба. Самото публикуване обаче не освобождава органът от задължението да я предостави при поискване, включително на хартиен носител, както изрично е поискано от жалбоподателя в конкретния случай. Това е така и предвид на обстоятелството, че разпоредбата на чл. 37 от ЗДОИ императивно регламентира основанията за отказ, сред които липсва публичното оповестяване на информацията по чл. 15 от ЗДОИ. На последно място, съдът отбелязва и факта, че в случая задължението за публикуване не е изпълнено коректно, тъй като договорът е публикуван на страницата на МВР в нечетлив вид. Решението е окончателно.

С решение [6] от 30 декември 2020 АССГ отмени отказ на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) да предостави информация за образованието и професионалната квалификация на директорите на държавни предприятия, горски и ловни стопанства в системата на МЗХГ. Информацията е поискана от Сдружение за изследователски практики със заявление от август 2020. Отказът е с мотив, че информацията не е обществена и на основание чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ е изключена от приложното поле на закона, тъй като представлява лични данни. Съдът приема, че исканите в случая лични данни представляват и обществена информация, тъй като информацията относно образованието и придобитият стаж по специалността, съответно на длъжностите на които е придобит той, на лицата, назначени от министъра на ЗХГ за директори на държавни предприятия по чл. 63 от Закона за горите (ЗГ), дава възможност да се прецени дали тези лица отговарят на изискванията на закона и в тази връзка се явява свързана с обществения живот в страната. След като стига до извод, че исканата информация е служебна обществена информация, съдът посочва, че министърът е следвало да проведе процедура за търсене на съгласие от трети лица и да направи преценка за наличие на надделяващ обществен интерес. Решението на съда е окончателно.

Надделяващ обществен интерес и защита на интересите на трето лице

С решение [7] от 14 февруари 2020 АССГ отмени отказ на Столична община да предостави информация за планираните и извършени ремонти на вътрешно-квартални улуци в столицата. Информацията е поискана от Мила Чернева (в. „Капитал“) със заявление от септември 2019. Отказът на зам.-кмета на СО по Направление „Транспорт и транспортни комуникации“ е с мотив, че исканата информация засяга интересите на трети лица, изразили изрично несъгласие за предоставянето й. Съдът посочва, че в оспореният отказ не са изложени мотиви за липса на надделяващ обществен интерес. В тази връзка, § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ, въвежда оборима презумпция, че до доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице в изброените хипотези по б. "а" до "е", като настоящият случай попада в хипотезата на буква „е“, а именно, свързана е със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3. Ако органът счита, че не е налице надделяващ обществен интерес, именно той следва да установи това, а не жалбоподателят да доказва съществуването на надделяващ обществен интерес. При положение, че Столична община е страна по договори, съконтрагентите по които отказват да дадат съгласие за предоставяне на касаеща ги информация, а законът въвежда оборимата презумпция за наличен надделяващ обществен интерес, кметът на общината, съответно упълномощеният от него зам.-кмет, е бил длъжен да предостави информацията или да мотивира отказа си с конкретни съображения относно липсата на надделяващ обществен интерес. Решението е окончателно.


С решение [8] от 16 юли 2020 АССГ отмени отказ на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) да предостави акта на ИВСС, с който е приключила проверката по казуса „ЦУМ-гейт“ и стенографския протокол от заседанието на ИВСС, на което конкретния казус е бил дискутиран и обсъждан. Информацията е поискана от Гражданско сдружение „Боец“ със заявление от септември 2019. Главният инспектор при ИВСС отказва да предостави достъп до исканата информация с мотиви, че от поисканата информация, и в частност от доклада по проверката, заявителят не би могъл да си състави мнение за дейността на задължения по ЗДОИ субект – ИВСС; както и че търсената информация се отнася до трети лица, част от които са изразили изрично писмено несъгласие за предоставянето й; както и че доколкото заседанието на ИВСС не е публично, то и воденият за него протокол също няма характер на обществена информация. Съдът посочва, че по отношение на информацията, която се получава, създава и съхранява по повод извършвани проверки за почтеност и конфликт на интереси и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване независимостта на магистратите, винаги е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на определението, дадено в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Съгласно тази норма „надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. В случая проверката е била извършена по отношение на главния прокурор в качеството му на орган на съдебната власт, а не в лично качество. От търсената информация обществото, и в частност жалбоподателят, може да си състави мнение относно дейността, както на задължения субект – Инспекторат към ВСС, така и за работата на Прокуратурата в лицето на нейния ръководител – главния прокурор. Предоставянето на достъп до информация свързана с констатации относно действия на главния прокурор на Република България в това му качество, и на Инспектората по отношение на осъществявания от него контрол безспорно е предпоставка за повишаване на публичността и отчетността на задължените субекти – ИВСС и Прокуратурата на Република България. Решението на съда е окончателно.


Лични данни и защита интересите на трето лице


С решение [9] от 7 януари 2020 Върховният административен съд (ВАС) остави в сила решение на АССГ за отмяна на отказ на директора на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерство на вътрешните работи (МВР) да предостави информация за задържането и предаването на 7 турски граждани на Турция на 15 октомври 2016. Информацията е поискана от Генка Шикерова със заявление от края на 2016 и касае конкретни заповеди. Отказът е с мотив, че тези документи съдържат лични данни и не представляват обществена информация. Върховните съдии намират за правилно приетото от първата инстанция, че в случая е поискано предоставянето на информация относно предприетите от органите на МВР действия, а не на личните данни на седемте турски граждани. Мотивирано е прието, че в случая не се касае за достъп до лични данни, а за достъп до обществена информация, даваща възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект и конкретно спазват ли се от органите на МВР основните човешки права на екстрадираните. Правилно АССГ е приел, че се иска достъп до съдържанието на документите, а не до данните на конкретните лица, за които същите се отнасят, т. е. за начина на действие на администрацията и исканата информация е свързана с обществения живот в страната и дава възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на държавните органи. Решението е окончателно.


С решение [10] от 25 септември 2020 Административен съд – Варна отмени отказ на генералния директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) да предостави информация за удълбочаването на Канал 1 и Канал 2 на Пристанище Варна. Информацията е поискана от Спас Спасов (в. „Капитал“) със заявление от 7 май и конкретно касае сключеното споразумение между ДППИ и „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД („ТСВ“ ЕАД) за удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 на Пристанище Варна; компаниите, с които „ТСВ“ ЕАД е сключило договор за изпълнение на проекта и цената, на която според сключените договори ще бъде извършено удълбочаването. Отказът на директора на ДППИ е с мотив, че исканата информация засяга интересите на трето лице – „ТСВ“ ЕАД, изразило изрично несъгласие за предоставяне на исканата информация, тъй като същата представлявала търговска тайна. Съдът приема, че Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” (ДППИ) управлява инфраструктурата на пристанищата за обществен транспорт с национално значение и предоставя услуги по управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването. Същото е на бюджетна издръжка и средствата, които разходва по проекти и споразумения са бюджетни, т.е. публични средства. Не се оспорва факта, че едноличен собственик на капитала на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД /“ТСВ“ ЕАД/ е държавата чрез министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Следователно, както ДППИ, така и „ТСВ“ ЕАД са публични организации по смисъла на § 1, т. 4, б. “а“ и б. “в“ от ДР на ЗДОИ във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 4 от Закона за обществените поръчки – тъй като са обект на управленски контрол от страна на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, имащ качеството на възложител. Основание за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ ще е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Качеството на публични организации на ДППИ и „ТСВ“ ЕАД ги приравнява на задължени субекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ за осигуряване на достъп до създаваната и съхранявана от тях обществена информация, поради което „ТСВ“ ЕАД не се явява трето лице, чието съгласие е би било необходимо за представяне на поисканата обществена информация съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ. Решението е окончателно.


Подготвителна информация без самостоятелно значение


С решение [11] от 8 януари 2020 АССГ отмени отказ на директора на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) да предостави информация за вноса на отпадъци в България. Заявлението е подадено от Росен Босев (в. „Капитал“) в края на август 2019  и с него е поискана информация за вносът на отпадъци в България в периода 2014 до 2019, която включва имената на фирмите-вносители, държава на произход и вида на отпадъка. Директорът на ИАОС отказва исканата информация като се позовава на разпоредби от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), свързани с издаването на разрешения за внос на отпадъци. На практика в отказа се твърди, че информацията е ограничена за достъп по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, тъй като има подготвителен характер и няма самостоятелно значение. Съдът приема, че в случая е подадено заявление за достъп до информация, която безспорно представлява информация за околната среда по смисъла на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗООС за предоставяне на информация за околната среда се прилага процедурата, предвидена в глава трета „Процедура за предоставяне на достъп до обществена информация“ от ЗДОИ, но допустимите ограничения до такава информация са лимитативно определени в чл. 20 от ЗООС. Следователно, ЗООС е специален спрямо общия ЗДОИ и последният следва да се приложи само за процедурата, но не и по отношение на основанията за отказ. Ето защо, ограничението за подготвителни документи с несамостоятелен характер е неприложимо в случая. Решението е окончателно. 


С решение [12] от 3 февруари 2020 АССГ отмени отказ на директора на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието (МП) да предостави копия от паметните бележки от срещите, проведени от членове на ВСС, председателя на ВКС, председателя на ВАС и главния прокурор и неговите заместници, както и от всички други представители на съдебната власт, КОНПИ и КПКОНПИ с представители на Европейската комисия в рамките на експертните мисии в България по Механизма за сътрудничество и оценка, проведени от 1 януари 2007 до 19 март 2018. Информацията е поискана от Доротея Дачкова (в. „Сега“) със заявление от май 2019. Отказът на директора на Дирекция „Правни дейности“ в МП е с мотив, че исканата информация няма самостоятелно значение, тъй като отразява мнения, позиции и препоръки, изготвени от или за министерството във връзка с настоящи или предстоящи преговори. Съдът приема, че доколкото е поискана информация относно паметни бележки от проведени срещи в периода януари 2007 до март 2018, към момента на постановяването на оспорения отказ, двугодишният срок за защита на подготвителни документи по чл. 13 от ЗДОИ е изтекъл по отношение на създадената до юни 2017 информация. Отделно, съгласно чл. 13, ал. 4 ЗДОИ, достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. В случая не е направен анализ от задължения субект налице ли е надделяващ обществен интерес, при наличие на който той дължи предоставяне на информацията, оборването на която презумпция е възложено от закона в негова тежест. Решението е окончателно. 


С решение [13] от 2 септември 2020 АССГ отмени отказ на изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) да предостави информация за бенефициери, получили неправомерно държавна помощ при извършени сделки за замени на горски територии. Информацията е поискана от Таня Петрова (в. „Сега“) със заявление от ноември 2019, с което поискала да й бъде предоставена подробна справка за всички 132 проверени замени, съдържаща пълно описание на самите сделки – дата на сключване, площ, местоположение на частните имоти, първоначална оценка на частните имоти, площ, местоположение, първоначална оценка на държавните имоти, получени в замяна, извършено доплащане, ако има такова, както и новите оценки на съответните площи, довели до заключение, че има предоставена държавна помощ или обратно – че няма проблем при сделките. С решение от 11 декември 2019 изпълнителният директор на ИАГ предоставя информация за площ и местоположение на имоти по 103 сделки за замяна като уведомява заявителката, че за 29 сделки не е установено нарушение и отказва предоставяне на оценките, довели до заключение, че има предоставена неправомерно държавна помощ с мотив, че оценките имат подготвителен характер и нямат самостоятелно значение. Съдът намира, че е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, което винаги следва да бъде съобразено и обсъдено от органа. В този смисъл твърдението, че следвало заявителят да го обоснове, е неоснователно. Чрез предоставянето на исканите сведения се цели разкриване на информация, която може да съдържа данни за корупция и злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект, който извод следва и от разпоредбата на § 1, т. 5, б. "е" от ДР на ЗДОИ, която въвежда презумпция на наличие на обществен интерес, когато сведенията и данните са свързани със стопанската дейност и засягат условията, правата, задълженията, санкциите, сроковете, определени в договор, по които едната страна, както в случая, е задължен субект по чл. 3 от закона. Наличието на надделяващ обществен интерес изключва възможността за отказ с мотив, че информацията има подготвителен характер и няма самостоятелно значение. Решението е окончателно.


С решение [14] от 23 октомври 2020 АССГ отмени отказ на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) да предостави информация за хонорарите на адвокатите, които са представлявали комисията по дело пред Върховния административен съд (ВАС), в което е бил атакуван Правилникът за устройство и дейността на КЗД. Информацията е поискана от Иван Петров (София) със заявление от юли 2020. С писмо от 27 юли 2020 директорът на Дирекция „Административно-правно обслужване“ в КЗД уведомява заявителя, че исканата информация засяга интересите на трети лица и е необходимо тяхното съгласие, поради което срокът за произнасяне по заявлението се удължава с 14 дни. Впоследствие, директорът отказва информацията с мотив, че същата касае трети лица и не дава представа за работата на институцията. Съдът приема, че надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от закона. Този надделяващ обществен интерес изключва възможността отказ да бъде постановен по съображения, че достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация – чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Дори да се приеме, че задълженият субект в случая е имал основание да продължи срока за произнасяне по заявлението, като поиска съгласие на третото лице на основание чл. 31, ал. 2 ЗДОИ и е било изразено несъгласие от това лице, от това не следва, че разкриването на информацията би засегнало интересите му и в случая тя не може да бъде подходящо ограничена съобразно чл. 31, ал. 4 ЗДОИ. Доставчикът на съответна услуга, платена с публични средства, следва да е наясно със съществуващите специални законови разпоредби относно разходването на тези средства. Със сключването на договор за такава доставка, изпълнителят й не може да дерогира приложението на законовите изисквания за прозрачност и отчетност на тези разходи. Ето защо, несъгласието на изпълнителя като трето лице в производството по заявление за достъп до обществена информация не е основание този достъп да бъде отказан. Решението е окончателно.


С решение [15] от 28 септември Административен съд – Разград отмени отказ на кмета на Община Свищов да предостави информация за изпълнението на Програмата за овладяване популацията на безстопанствени кучета и проведена акция по залавяне и транспортиране на безстопанствени кучета на територията на общината в периода 1-10 май 2020. Информацията е поискана от Радмила Ковачева (Исперих) със заявление от 2 юни 2020 и касае броя заловени и кастрирани кучета, тяхното транспортиране с лицензиран автомобил и квалификацията на лицата, упражняващи дейност по овладяване популацията на безстопанствени кучета. Отказът на кмета е с мотив, че информацията не е обществена по смисъла на ЗДОИ, както и че засяга интересите на трето лице (Сдружение „Германо-българска помощ за животните“), изразило изрично несъгласие за предоставянето й. Съдът посочва, че административният орган не е изяснил в какви правоотношения е това сдружение с Община Свищов, какви негови интереси и по какъв начин биха били засегнати при получаване на исканата информация, и в кои части от нея. Наред с това, дори да се приеме, че горното сдружение е трето засегнато лице, то съгласно чл. 31, ал. 4 ЗДОИ при изричното му несъгласие органът предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите му. Колкото до твърдението на задължения субект, че не е налице надделяващ обществен интерес, същото е голословно и неаргументирано. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на този закон е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Административният орган не е изложил конкретни съображения, обосноваващи липсата на надделяващ обществен интерес. Решението е окончателно.


С решение [16] от 7 декември 2020 АССГ отмени отказ на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) да предостави копие от заповедта за създаване на работна група за подготовка на проект на наредба по чл. 26 от ЗЗЖ и информация за свършеното от работната група. Информацията е поискана от Снежанка Бонева – управител на Фондация „Последната клетка“ със заявление от 3 февруари 2020. Министърът отказва исканата информация с мотив, че същата има подготвителен характер и няма самостоятелно значение, поради което е налице основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Съдът приема, че подготвителни документи, които не са свързани с приемането на окончателен акт, а такъв в случая несъмнено липсва, придобиват самостоятелно значение, тъй като единствено въз основа на тях заявителят може да си състави мнение дали реално е налице дейност по изработване на процесния проект за нормативен акт, и то при условие, че са изминали повече от 2 години от сформирането на работната група. След като безспорно няма издаден краен акт, подготвен въз основа на резултатите от дейността на работната група, а на заявителя е отказана информация по аргумент от чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, той фактически се лишава изцяло от достъп за неясно и неопределено време. Не това е логиката на законовото ограничение и на предпоставената от ЗДОИ отчетност на задължения публичноправен субект пред обществото. Отделно от това информацията за участниците в работната група и протоколите от нейната работа (ако такива са налични) имат самостоятелно значение, тъй като ще позволят на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността й по същество /по предмета на проекта/ и степента на неговата завършеност. Решението е окончателно. 


Достъп до информация – достъп до документи


С определение [17] от 28 август 2020 Административен съд – Пазарджик отмени отказ на кмета на Пазарджик да разгледа заявление за достъп до информация. Заявлението е подадено през декември 2019 от Илиян Янков от Пазарджик (председател на Тенис клуб „Тенис Академия Илиян Янков“). С него се иска информация, свързана с отдаването на общински терен на концесия за тенис кортове. Конкретно са поискани копия от три документа: заповед на кмета, становище на друг тенис клуб от Пазарджик (по чиято инициатива е започната процедура за предоставяне на концесия) и съгласувателно становище от Министерство на младежта и спорта (ММС). С писмо  от 14 януари 2020 кметът на общината уведомява заявителя, че следва да уточни предмета на исканата информация, тъй като посочването само на документите, а не на самата информация, която се търси, се приравнявало на пълна липса на описание на исканата информация. С писмо от 28 януари заявителят уточнява, че желае да получи копия от исканите три документа така както са описани в заявлението за достъп. С уведомление от 11 февруари кметът оставя заявлението без разглеждане на основание чл. 29 от ЗДОИ, защото заявителят не е конкретизирал достъп до каква информация иска. Съдът посочва, че в случая, със заявлението е поискана информация, която е обективирана в посочените три документа, които са материалните носители на информацията. Следва да се има предвид, че обществената информация се съдържа предимно в актовете на държавните органи и органите на местно самоуправление. Подаденото заявление не поражда съмнение, че ТК „Тенис Академия Илиян Янков“ иска достъп до обществена информация, съдържаща се в трите посочени документа и не е налице неяснота или обща формулировка на търсената информация. С посочване на документите, е видно, че се търсят данните и фактите, които се съдържат в документа. Определението е влязло в сила.


Предоставяне на информация чрез посочване на интернет адрес

С решение [18] от 6 октомври 2020 АССГ отмени отказ на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) да предостави информация за договорите за доставка на храни за затворите. Информацията е поискана от Мила Чернева (в. „Капитал“) със заявление от 30 април и касае договорите по 15 процедури за обществени поръчки, пълна информация за изплатените суми по всеки договор, както и името на изпълнителя. Директорът на ГДИН предоставя малка част от исканата информация и посочва, че останалата е достъпна в регистъра за обществени поръчки, което обаче не отговаря на действителността. Съдът отбелязва, че след собствена служебна проверка, съдът установява, че така посочените линкове не предоставят исканата информация. Не се установяват текстовете на търсените договори, нито данни за контрагентите по тях. Съдът посочва, че по този начин, макар привидно с позитивно за заявителката съдържание, оспореният акт не предоставя искания достъп. В разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ, една от възможните форми за предоставяне на достъп до обществена информация е посочване на интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани данните, но в процесния случай на посочения в оспорения акт интернет адрес, не са били налични търсените от заявителя данни. Съдът приема, че са налице основания за предоставяне на информацията, доколкото същата представлява обществена официална информация. Решението е окончателно.


С решение [19] от 21 октомври 2020 АССГ отмени отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ (БСА) да предостави информация за договорите, сключени по Проект „Повишаване ефективността и ефикасността на услугите, предоставяни на българските предприятия в областта на акредитацията“, финансиран по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020. Информацията е поискана от Марио Миладинов (София) със заявление от 21 април и касае информация за подизпълнителите по договорите за обществени поръчки по проекта, наложените санкции, степента на изпълнение на всеки договор, изплатените суми и т.н. Отказът e с мотив, че БСА не е изготвяла исканите обобщени статистически данни; че исканата информация не подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ, тъй като е налице специален ред по Закона за обществените поръчки (ЗОП) и че част от информацията е публикувана на сайтовете на БСА и ИСУН 2020. Съдът не споделя доводите на административния орган, че за информацията, обективирана в т. 2-5 от заявлението, следва да се приложи специален ред и същата не подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ. Административният орган незаконосъобразно се е позовал на изключението, визирано в чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като изискването за публичност на договорите по ЗОП по никакъв начин не отменя възможността за изискване, респективно предоставяне на такава информация по реда на ЗДОИ. Колкото до твърдението на ответника, че изисканата информация е публично достъпна на сайтовете на БСА и ИСУН 2020, същото не намира потвърждение. Действително в чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ е предвидена възможността задължените субекти да посочат линк, където са публикувани търсени данни, вместо да ги предоставят под формата на копия, изпратени по електронен път. След извършена служебна проверка от съда обаче, се установи, че търсената информация не се открива на посочените в решението линкове. Публикуваните данни са стари и неактуални, информацията е непълна и не отговаря на подадените със заявлението въпроси, а по т. 9 от заявлението - „Копие на решение за прекратяване на процедура ПО-ОП-13/Р/19.12.2019 г.“, информация изобщо липсва. От изложеното се налага извода, че административният орган е въвел заявителя в заблуждение по отношение реалното наличие в публичното пространство на търсената информация, което съгласно трайната съдебна практика влече незаконосъобразност на обжалваното решение. Решението е окончателно. 


Мълчаливите откази

С решение [20] от 17 юли 2020 АССГ отмени мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавната консолидационна компания (ДКК) да предостави информация за разходването на сумата от 500 млн. лв., отпусната с ПМС № 142/13.07.2018, за ремонт на язовири. Информацията е поискана от Мила Чернева (в. „Капитал“) със заявление от януари 2020. В законоустановения 14-дневен срок отговор не е получен. Съдът отбелязва, че е допустимо предоставянето на информация под формата на писмена справка, когато в същата са систематизирани конкретни данни, налични за определения период в администрацията на задълженият субект. Съдът посочва, че единствената призната от специалния закон (ЗДОИ) възможност за процедиране при получено редовно заявление за достъп до информация е да се постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, за което да бъде уведомен заявителят. След като специалният закон изисква изрично произнасяне на задължения субект, то неговото мълчание винаги се явява незаконосъобразен отказ. Решението е окончателно.


С решение [21] от 17 юли 2020 АССГ отмени мълчалив отказ на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) да предостави информация за броя дела и обезщетения по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) в периода 2018-2019, съдебно-деловодни разноски по граждански дела в периода 2015-2019 и размера на изплатените бонуси през 2018 и 2019. Информацията е поискана от Доротея Дачкова (в. „Сега“) със заявление от декември 2019. С писмо от началото на  януари 2020 от КПКОНПИ уведомяват заявителката, че съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗДОИ срокът се удължава с още 10 дни, а именно – до 13.01.2020 включително, предвид обема на търсената информация. След изтичане на удължения срок не е получен отговор по заявлението. Съдът посочва, че съдебната практика е абсолютно единодушна, че формирането на мълчалив отказ по заявление по реда на ЗДОИ е недопустимо и винаги е основание за отмяната му и връщане за произнасяне. Мотиви в тази насока са излагани многократно и като цяло се свеждат до това, че мълчанието по ЗДОИ е недопустимо. Органът дължи произнасяне, като при преценка, че не следва да предостави информацията, същият следва да се мотивира. Решението е окончателно.


_______________________________________
[1] Решение № 741/07.02.2020 г. на АССГ, Второ отделение, 33 състав по а.д. № 572282019 г., съдия Галин Несторов

[2] Решение № 8/17.01.2020 г. на Административен съд – Габрово по а.д. № 312/2019 г., съдия Галин Кьосев

[3] Решение № 4107/23.07.2020 г. на АССГ, Второ отделение, 59 състав по а.д. № 4639/2020 г., съдия Зорница Дойчинова

[3] Решение № 5949/29.10.2020 г. на АССГ, Второ отделение, 27 състав по а.д. № 4900/2020 г., съдия Цветанка Паунова

[5] Решение № 7501/23.12.2020 г. на АССГ, Второ отделение, 35 състав по а.д. № 2670/2020 г., съдия Миглена Недева

[6] Решение № 7564/30.12.2020 г. на АССГ, Второ отделение, 31 състав по а.д. № 9270/2020 г., съдия Веселина Женаварова

[7]Решение № 964/14.02.2020 г. на АССГ, Второ отделение, 31 състав по а.д. № 12717/2019 г., съдия Веселина Женаварова

[8] Решение № 3941/16.07.2020 г. на АССГ, Второ отделение, 31 състав по а.д. № 12933/2019 г., съдия Веселина Женаварова

[9] Решение № 153/07.01.2020 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 13778/2018 г., съдия-докладчик Галина Карагьозова

[10] Решение № 1359/25.09.2020 г. на Административен съд – Варна, XIX състав по а.д. № 1190/2020 г., съдия Марияна Бахчеван

[11] Решение № 138/08.01.2019 г. на АССГ, Второ отделение, 27 състав по а.д. № 10892/2019 г., съдия Цветанка Паунова

[12] Решение № 588/03.02.2020 г. на АССГ, Второ отделение, 31 състав по а.д. № 9385/2019 г., съдия Веселина Женаварова

[13] Решение № 4775/02.09.2020 г. на АССГ, Второ отделение, 28 състав по а.д. № 121/2020 г., съдия Антони Йорданов

[14] Решение № 5810/23.10.2020 г. на АССГ, Второ отделение, 32 състав по а.д. № 9282/2020 г., съдия Красимира Милачкова

[15] Решение № 105/28.09.2020 г. на Административен съд – Разград по а.д. № 122/2020 г., съдия Светла Робева

[16] Решение № 6980/07.12.2020 г. на АССГ, Второ отделение, 23 състав по а.д. № 9387/2020 г., съдия Антоанета Аргирова

[17] Определение № 1272/28.08.2020 г. на Административен съд – Пазарджик, VI състав по а.д. № 360/2020 г., съдия Христина Юрукова

[18] Решение № 5133/06.10.2020 г. на АССГ, Второ отделение, 48 състав по а.д. № 5665/2020 г., съдия Калина Пецова

[19] Решение № 5689/21.10.2020 г. на АССГ, Второ отделение, 53 състав по а.д. № 6054/2020 г., съдия Стефан Станчев

[20] Решение № 3962/17.07.2020 г. на АССГ, Второ отделение, 22 състав по а.д. № 2376/2020 г., съдия Десислава Корнезова

[21] Решение № 3946/17.07.2020 г. на АССГ, Второ отделение, 48 състав по а.д. № 2266/2020 г., съдия Калина Пецова


 _______________________________________

Проектът Форум „Достъп до информация“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.

© 2021 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.