С носителя на „Златен ключ“ за „Най-добър журналистически материал/ кампания, свързани с правото на достъп до информация“, разговаря Диана Банчева, ПДИ
 Спас Спасов |
За втори път си удостоен с наградата – какво послание носи тя за теб?
Че правото да знам трябва да се отстоява непрекъснато. Това е задача с висок приоритет за журналистиката. Ние имаме тежко задължение – да задаваме въпроси от името на гражданите и да търсим отговори, пак от тяхно име. От другата страна на „барикадата“ са хората с власт. Те винаги искат да ограничат информацията за това, което правят, за начина, по който управляват и „консумират“ властта, която сме им делегирали.
Какъв е пътят на разследващия журналист?
Всичко започва с любопитството да надникнеш зад новините, зад фактите. Но това е „фатално привличане“ защото, когато откриеш какво има там, връщане назад няма. Поне с мен се случи така. Живеем във времето на бързите новини, на светкавичната журналистика, на информацията, която се свлича върху нас като лавина и често не ни остава време, за да я осмислим. Така ролята на журналистиката става все по-сложна – да търси новини зад новините, да търси мотивацията зад поведението на политиците, да добавя след въпросите „Какво“, „Къде“, „Кога“, „Кой“, „Как“ и още един – „Защо“. Развих „зависимост“ към търсенето на отговори за този последен въпрос.
Какво е мястото на Закона за достъп до обществена информация в това приключение?
Този закон е сред най-важните завоевания на гражданите и журналистите в България. Той е ключ към отговора на въпроса „Защо“, за който споменах преди малко. Колкото по-активно го използваме, толкова по-ефективно ще упражняваме и контрол върху институциите, върху хората, на които сме възложили да ги управляват.
Кои са най-големите предизвикателства пред разследващия журналист днес?
Ще се помъча да формулирам едно от тях – най-важното според мен. Почти всяко разследване се развива по две „писти“ – едната на закона, другата – на морала. Ребусът, който непрекъснато трябва да решаваме в работата си на разследващи журналисти, е къде е границата между двете, кое натежава повече. Защото неморалното често се оказва напълно законно и това ни обезкуражава. В моята работа съм намерил решението в един принцип на американската журналистика, който гласи: „Не питай кое е законно и незаконно, а кое е морално и неморално. Спомни си, че робството някога е било законно“.
А кои са наградите?
Отговорите, които получаваме, са наградата. Онзи незабравим момент – да вдигнеш завесата. Но може би най-голямата награда е усещането, че си изпълнил една от най-важните задачи пред журналистиката – да работи за промяна, за това животът на хората на хората да става по-добър, по-справедлив.
Как избираш темите, по които да работиш?
Ще се пошегувам, но и не съвсем – чета с интерес прессъобщенията, които получавам от пресцентровете на общини, министерства и агенции… Чета ги като шифрограми и нека не прозвучи нескромно, но интуицията рядко ме лъже. Така например открих, че през бюджетите на относително малки общини, но дори и на областни центрове в страната изтича огромен финансов ресурс, който често остава незабелязан, само защото е разделен на много и относително малки „порции“. На пръв поглед те изглеждат пренебрежими на фона на милиардите, раздадени, да речем, от „Автомагистрали“. Но точно по тази причина медиите с национално разпространение често не им обръщат внимание.
Какво според теб е бъдещето на независимата журналистика в България? В Европа? По света?
Вероятно звучи като парадокс, но вместо да заема с лекота нови територии, независимата журналистика все по-често се изправя пред необходимостта да води за тях тежки битки. В България например големите проблеми на току-що проходилата свободна преса, на отговорната и честна журналистика, започнаха след присъединяването на страната към Европейския съюз.
Не е лесно да дефинираме с няколко думи причините за това, но със сигурност сред тях е и глобализирането на проблемите пред журналистиката в Европа и в света. Точно тези проблеми очерта и конференцията „Нови хоризонти пред журналистиката“, която се проведе в София на 24 и 25 септември. Става дума за натиска на икономическите кризи и все по-стесняващите се канали за финансиране на независимите медии, за натиска на социалните мрежи, които трайно замениха рационалния и дълбок поглед към новините с бързата емоция. Предизвикателства, с които журналистиката ще трябва да се справя оттук нататък, са и омразата, и недоверието към репортерите, и популизмът, и обезценяването на професията във време, в което всеки може да е репортер, стига да има интернет и телефон в ръцете си.
Очевидно е, че за журналистите, приели професията си като призвание, предстоят все по-тежки битки с дезинформацията, които не винаги ще завършват с победи. С две думи – бъдещето на независимата журналистика не е безоблачно, но със сигурност е пълно с предизвикателства, с които ще се справим. Това беше и посланието, с което завърши и конференцията „Нови хоризонти пред журналистиката“.
|
|
Церемонията за Международния ден на правото да знам се провежда в рамките на проекта Форум „Достъп до информация“, изпълняван от Програма Достъп до информация с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.
Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.