Старото сметище в Ямбол е трябвало да бъде закрито преди България да бъде осъдена за нарушение на европейска директива

Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

През януари, след двегодишна съдебна сага, Министерство на околната среда и водите (МОСВ) предостави на Сдружение „Движение с екологична насоченост“ („ДЕН“) от Ямбол информация, свързана с преустановяване на експлоатацията на нерегламентираното общинско депо за отпадъци, както и кореспонденция между министерството и Европейската комисия (ЕК) по Петиция № 1353/2011[1] на 2614 жители на Ямбол и селата Дражево и Хаджидимитрово, касаеща нерегламентираното сметище на Община Ямбол и проекта за изграждане на регионално депо.

 

Историята започва през 2012, когато ЕК открива процедура срещу България за нарушения на чл. 258 от Договора за функциониране на ЕС във връзка с експлоатацията на 124 нерегламентирани сметища, в това число и нерегламентираното депо за отпадъци в Ямбол. Информацията за това е огласена чрез сайта на Комисията и чрез отговори на ЕК до организации, подали сигнали за нарушения, в това число и Сдружение „ДЕН”. Неизпълнението на поетите от България ангажименти за закриването на тези сметища до 16 юли 2009, съгласно Директивата за депониране на отпадъци, водят до съдебна процедура и сериозни санкции срещу държавата ни.

 

Във връзка с тези събития, през август 2013 Сдружение „ДЕН“ подава

 

заявление до министъра на околната среда и водите, с което иска да получи достъп до следната информация:

 

-      писмо от МОСВ до ЕК, в което се посочва датата на преустановяване на експлоатацията на нерегламентираното общинско депо;

-      становища и отговори от МОСВ до ЕК по петицията на жители на Ямбол и селата Дражево и Хаджидимитрово, касаеща нерегламентираното сметище на общината и проекта за Регионално депо.

 

С решение от септември 2013 министърът на околната среда и водите уведомява заявителя, че по реда на Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, може да бъде подадено заявление за достъп директно до ЕК. Според министъра не съществува правна възможност МОСВ да препрати заявлението до ЕК, тъй като ЕК не е задължен субект по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Сдружение „ДЕН“ обжалва отговора на министъра пред Върховния административен съд (ВАС) с мотив, че министерството разполага с исканата информация, тъй като е неин създател и всякакво насочване за получаването й към ЕК е неоснователно. ВАС констатира, че диспозитивът на обжалването решение на министъра не съдържа отказ за предоставяне на обществена информация, независимо от изложените в обстоятелствената му част мотиви, поради което с определение оставя жалбата на сдружението без разглеждане и прекратява производството по делото.

 

С подкрепата на ПДИ определението за прекратяване е атакувано

 

с частна жалба пред петчленен състав на ВАС. В резултат, петчленният състав на ВАС отменя определението за прекратяване на тричленния състав и му връща делото за продължаване на действията като приема, че като е решил да откаже предоставяне на исканата информация и въпреки това не е обективирал отказа си в диспозитива на решението по заявлението, министърът е допуснал очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК (която подлежи на поправяне и след изтичане на срока за обжалване)[2]. След връщането на делото при тричленния състав на ВАС, същият, в изпълнение на указанията на петчленният състав, приема, че следва да прекрати съдебното производство, да върне делото на министъра за поправка на грешката (постановяване на изричен диспозитив предвид изложените мотиви в обжалваното решение) и след приключване на тази процедура делото да се върне на ВАС за разглеждане на подадената жалба по същество[3].

С решение от май 2014 министърът допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решението си за отказ и добавя в него диспозитив, че отказва исканата информация. Така, след няколко месеца процесуални гимнастики, най-сетне е налице годен за обжалване по същество отказ да бъде предоставена информация.

 

Във ВАС е образувано ново дело срещу поправения отказ,

 

което е разгледано в открито съдебно заседание на 12 ноември 2014 и обявено за решаване. Няколко месеца по-късно е постановено и решение, с което тричленен състав на ВАС отменя отказа на министъра[4]. Съдът приема, че Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията съдържа правила за предоставянето на достъп до документи притежание на държава-членка, но оповестени от определена европейска институция. Съгласно тези правила, при постъпило при държавата-членка искане за достъп на документи, регламентът предвижда две възможности - или предварително консултиране преди вземане на решението със съответната институция, или самата държава-членка да предостави искането за информация на институцията. С оспорения отказ министърът на околната среда и водите, приемайки, че се касае за информация - документи, негово авторство и притежание, но оповестени от Европейската комисия - не е предприел нито една от предвидените в регламента възможности, а е постановил изричен отказ, уведомявайки заявителя сам да търси желаната от него информация от Европейската комисия, което е в разрез с чл. 5 от Регламента. Ето защо, съдебният състав приема, че оспореното решение следва да бъде отменено, а преписката - върната на министъра. На основание чл. 5 от Регламента във връзка с отправеното искане за достъп до информация от Сдружение „ДЕН“ административният орган следва или да се консултира с Европейската комисия дали предоставянето на кореспонденцията помежду им по повдигнатите в заявлението въпроси няма да застраши постигането на целите на регламента, или лично да предостави искането за информация на самата Европейска комисия.

 

Решението на тричленния състав е атакувано от МОСВ с касационна жалба до петчленен състав на ВАС. В касационната жалба главният юрисконсулт на министерството развива довод, че към датата на издаване на обжалвания отказ на министъра е имало образувана наказателна процедура срещу РБългария за неизпълнение на задължения по европейската директива за депониране на отпадъци, а според Регламент 1049/2001 не се допуска достъп до информация, относима към текущо разследване за евентуално нарушение на правото на Съюза. Поради това, отказът на министъра бил законосъобразен. Юристите на ПДИ излагат контрааргумент, че регламентът действително предвижда ограничение на правото на достъп до информация, свързана с разследвания, но за да е приложимо това ограничение по силата на чл. 4 от Регламента е необходимо предоставянето на информацията да засяга защитата на целите на съответното разследване. В случая подобно засягане е невъзможно, тъй като исканата информация касае единствено преустановяването на експлоатацията на нерегламентираното депо за отпадъци в Ямбол. Решението на тричленния състав на ВАС е потвърдено от петчленен състав на ВАС с решение от 27 октомври 2015, което е окончателно.

 

В началото на ноември 2015 е отправено искане до МОСВ за изпълнение на влязлото в сила решение на ВАС и ново произнасяне по заявлението на сдружението в съответствие със задължителните съдебни указания. В резултат, за най-голяма изненада на сдружението-заявител, министърът не се възползва от възможността да препрати заявлението на ЕК, а на 27 ноември 2015 издава

 

решение за предоставяне на пълен достъп

 

до исканата информация. В началото на януари 2016 на сдружението са предоставени 35 страници информация, съдържаща както писмото от МОСВ до ЕК, в която е посочена датата на преустановяване експлоатацията на депото за отпадъци в Ямбол, така и кореспонденцията между двете институции за петицията, касаеща същото депо.

 

Според Дияна Бончева, член на управителния съвет на „Движение с екологична насоченост“, предоставената от министерството кореспонденция с ЕК ясно показва, че старото сметище в Ямбол е трябвало да бъде закрито преди България да бъде осъдена за нарушение на Директива 1999/31 на Съвета от 26 април 1999 относно депонирането на отпадъци.



[1]    Петиция 1353/2011 (референтен номер на Комисията CHAP (2012)00102)

[2]    Определение № 3476/12.03.2014 г. по а.д. № 2842/2014 г. на ВАС, Петчленен състав – ІІ колегия

[3]    Определение № 6101/08.05.2014 г. по а.д. № 14184/2013 г. на ВАС, Седмо отделение

[4]    Решение № 7557/23.06.2015 г. по а.д. № 8962/2015 г. на ВАС, Пето отделение

© 2016 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.