Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Интервю
С носителя на „Златен ключ“ в категорията „Гражданин“, използвал най-активно правото си на информация, разговаря Диана Банчева
Ден на правото да знам 2019
Светлозар Алексиев

Честито за наградата!

Тази награда е чест за мен. Тя означава признание. И то за нещо, с което не съм си представял, че ще се занимавам – с подобен род активизъм.

 

Кое наложи да използваш така активно правото си на достъп до информация?

Бях принуден. Исках да получа определена информация, която постоянно ми бе отказвана. Отказите ме предизвикаха да засиля  интензивността на търсенето. Затова за наградата би трябвало да благодаря на отказалите ми информацията. Ако ми бяха отговорили - дори незадоволително - може би щях да приема, че има някакъв отговор. Но те не го направиха. Отказваха ми постоянно за всяко нещо, което питах. Това ме мотивира в пъти повече.

 

Кой ти е любимият казус за достъп до информация?

За мен всеки отказ на информация е червена лампичка, че нещо не е както трябва. Интересното е, че за Столична община, откъдето съм търсил най-много достъп до информация, се открояват две неща. Първото е, че отказите са масови, което означава не толкова, че самата община крие информация, а че това е политика на работа. Тоест, целта е умишлено да се възпрепятстват гражданите, защото колкото повече информация е публична, толкова това е в ущърб на администрацията. За една институция, която би трябвало да работи в полза на гражданите, това е нелогично. С други думи, впечатлява ме масовостта на укриването. Виж, миналата година към Столична община има подадени над 1000 заявления. Това се вижда от отчетите им по ЗДОИ, но и от входящите номера на заявленията за достъп до информация.  На над 1/3 от тях е отказан достъп. Моят опит от работата със ЗДОИ и Столична община е, че дори има заявления, на които те са отговорили положително, казват ти, че ти предоставят информация, а реално не я получаваш. Казват ти къде е публикувана, а информацията не е там. Повечето дела, които аз съм завел, са точно такива. Например, случаят с ул. „Граф Игнатиев“, когато търсих информация за наложените глоби – първо на строителния надзор, и второ на строителя. Формално отказ няма.  Казват ми – ето тук е публикувана информацията. Влизам в сайта, а там - нищо. Съдиш ги, осъждаш ги. Те обжалват съдебното решение, въпреки че нямаха право, защото твърдят, че информацията е публикувана. Аз съм се объркал, съдът се е объркал, всички сме се объркали, само те имат право. Но се оказа, че не е така.

 

Защо според теб съществува такава практика?

Нека повторя: целта е да се възпрепятства съзнателно достъпа на гражданите до информация. Има някакво схващане, че колкото повече информация излиза, това е в минус на институцията. С достъпа до информация се отварят някакви вратички, зад които самите служители не знаят какво се крие, но е факт, че ние, гражданите, можем да достигнем до информация, която не им изнася. Това е потресаваща практика. Столична община е с най-големия бюджет, ако не се лъжа. Много голям кръг от средства се разпределят, взимат се решения, които имат ефект върху широк кръг от хора. И въпреки това оставаме с впечатлението, че тяхната цел не е да обслужват гражданите, а някаква друга. И си задаваме въпроса – каква е тази друга цел?

 

Какво те мотивира да стигаш докрай?

Отказите. Колкото повече отказват, увъртат, обжалват -  толкова повече ме мотиварат.

 

Какво би призовал Столична община в днешния празничен ден?

Причината не е институционален проблем. Има човешки фактор – хора, решили, че така ще се прави. Моето мнение е, че тези хора няма да се променят. И единственият начин е да бъдат сменени. Единственото обнадеждаващо обстоятелство е, че в София има много граждани, които следят какво се случва. Има граждански организации, неправителствени организации, просто граждани, които наблюдават дейностите не само на общината, а на всички институции в София.

 

До кои други институции си подавал заявления за достъп до информация?

До МВР, Министерство на околната среда и водите, администрацията на Природен парк „Витоша“, все по каузи, които ме вълнуват.

 

Какви отговори получи?

Не са кой знае колко по-добри, но са по-добри от тези на Столична община. За мен Столична община е странен казус, необичаен. Ходил съм на място да търся отговорите си и съм се запознавал в общината с хора с аналогични проблеми. Веднъж, след като подадох жалба към съда срещу един отказ, а това става чрез общината, мина месец след подаването на жалбата, а нямаше образувано дело. В тази ситуация гражданинът има право да се обърне директно към съда. Написах молба до съда и отидох да я подам в деловодството. Исках да изземат жалбата от Столична община, защото те не ми я дават. Тогава на опашката в деловодството в Административен съд София – град, човекът зад мен беше със същия казус. Не мога да изчисля каква е вероятността това да се случи, но ми се струва, че трябва да има много такива случаи, за да има такова съвпадение.

 

Какво според теб трябва да се промени?

Както човешкият фактор трябва да се промени, така и хората, които взимат решения, трябва да имат санкция от друга институция. Аз например подадох сигнал до прокуратурата затова, че ми се дават решения по ЗДОИ, в които се твърди, че информацията е публикувана на сайта на институцията, но съдът, в две инстанции, установява, че това не е вярно. И според мен това са документи с невярно съдържание, което е нарушение по Наказателния кодекс. Така че подадох в прокуратурата сигнал срещу кмета и главния секретар, че съставят такива документи. И прокуратурата каза, че въпреки невярното съдържание, това не е престъпление.

 

Как се чувстваш като част от общността на застъпниците за свобода на информацията?

Иска ми се хората да не се борят, за да получат достъп до информацията, която търсят. Да не трябва да бъдат награждавани, да не излиза като някакво геройство, че някой е поискал достъп до информация, и че я е получил. Това просто трябва да се случва.

 

 



© 2019 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.