От координаторската мрежа
Марияна Маринова, координатор на ПДИ в Перник
Марияна Маринова
Марияна Маринова

Сагата със съдебното дело срещу община Перник, заведено от община Ковачевци, върви към логичен финал за кмета Васил Станимиров, подал жалба срещу отказ на информация срещу екскмета Вяра Церовска. След като Станимиров спечели на първа инстанция на 20 ноември 2018, Церовска обжалва решението на Административния съд в Перник и на 18 декември 2019 делото се гледа във Върховния административен съд. В призовката до Станимиров е отбелязано, че трябва да се яви по дело с № 7674/2019 в Пето отделение, зала № 3, в 9.00 часа. Според него обаче, присъствието му там е формалност, защото община Перник вече няма против да му предостави цялата поискана година по-рано информация. Това се случва, след като местната власт в Перник се смени - Вяра Церовска изгуби на втория тур изборите от Станислав Владимиров. Тук следва да се отбележи, че и Васил Станимиров е кмет, който спечели четвърти мандат и ще управлява Ковачевци следващите четири години. Станимиров е удовлетворен от развитието на случая, тъй като ще получи пълния набор данни за експлоатация на Депото за твърди битови отпадъци и депонираната от отделните общини смет. По думите на новия пернишки кмет, информацията ще му бъде предоставена в писмен вид през януари 2020 година. Станимиров смята, че на дневен ред в момента община Перник, и в частност перничани, имат огромен проблем, с който тепърва трябва да се справят – водната криза. Което е и причината да не настоява да получи справката, обект на съдебните му неволи, тутакси.  

Защо Станимиров осъди Церовска? 

Историята започва с депото за твърди битови отпадъци, пуснато в експлоатация в края на 2015. В течение на няколко месеца Станимиров установил, че вероятно има общини, които продължават да използват старите си сметища, вместо да изхвърлят сметта си в новото. Кметът има съмнения, че поне две общини в региона, които са членове на Общото събрание на Регионалното сдружение за управление на отпадъците за област Перник, прикриват количествата, предавани в депото. Например,  община Ковачевци депонира 400 тона месечно твърди битови отпадъци, а според негова информация, община Земен депонира 150 тона, а е два пъти по-голяма от Ковачевци. Община Брезник отчита 400 тона – толкова, колкото и Ковачевци, а е четири пъти по-голяма. Според Станимиров, над част от общините има чадър, и местната РИОСВ прикрива нередностите. Въпреки че той многократно е сезирал Инспекцията, промяна в статуквото не е настъпило. За да сезира и други институции, кметът на Ковачевци поискал достъп до информацията, свързана с депонираните количества отпадъци по общини, за количествата транспортирани, сепарирани и депонирани отпадъци по месеци, за период от две години и четири месеца (от 01.03.2016 до 31.07.2018), като е упоменал, че иска данните за всичките шест общини. Церовска обаче по никакъв начин не отговорила според изискванията на ЗДОИ на  заявлението на Станимиров, и това според Административния съд в Перник, където кметът на Ковачевци е внесъл жалба, представлява мълчалив отказ. Магистратите се произнесоха, че исканата информация е обществена и достъпът до нея следва да бъде предоставен. С Решение № 413 от 20.11.2018 мълчаливият отказ на тогавашния кмет на Перник е квалифициран като незаконосъобразен. Съдът изпрати преписката на Церовска и тя трябваше да се произнесе по заявлението в едномесечен срок, до края на декември 2018. Вместо това, тя обжалва и така делото стигна до ВАС.   

Някъде в това време се появило обяснение в устен вид от администрацията в Перник, че отказът се наложил, тъй като 

останалите пет общини не били попитани дали са съгласни 

да бъде предоставена тази информация на Станимиров. Според него такъв мотив е най-малкото несериозен, тъй като информация от такъв характер е с висок обществен интерес, защото как се харчат публичните средства трябва да бъде достояние на всеки перничанин. Депото за битови отпадъци в Перник е с площ от 140 декара и в него се събира боклукът, изхвърлян от 133 000 жители на шестте общини в областта, в 170 населени места в Перник, Радомир, Брезник, Земен, Трън и Ковачевци, които генерират 46 000 тона отпадъци годишно. Депото бе изградено с финансиране по ОП „Околна среда 2007-2013”, съфинансирано от фонда за регионално развитие и кохезионния фонд за почти 21 500 000 лв. Разположено е в местността Чокладиновец край пернишкото село Люлин.

___
Бел. ред.: При разглеждане на делото на 18 декември 2019 ВАС установява, че касационният жалбоподател – кметът на община Перник  не е редовно призован за заседанието, поради което отлага и насрочва същото за 19 февруари 2020.  

© 2019 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.