Или колко е важно да бъдеш наблюдаван от специалист

Фани Давидова, ПДИ
Фани Давидова
Фани Давидова

Преди около година трябваше да подпишем нов договор със Служба по Трудова Медицина. Съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл.25, всеки работодател е задължен да осигури обслужване на работещите от регистрирани служби по трудова медицина (СТМ). Сключването на договор със СТМ е задължително, но не е безплатно, всеки работодател плаща годишна такса на съответната СТМ.

 

Във връзка с изпълнението на този договор, в офиса ни бяха направени няколко измервания от специализирана фирма, препоръчана от СТМ. В продължение на няколко часа, симпатичен човек с устройство приличащо на военен телефон, обхождаше офиса с бавна крачка и напрегнат взор, святкаше с лампичка, а устройството писукаше. След това измери стаите. До симпатичния човек крачеше друг симпатичен човек и записваше цифри в разграфен тефтер. След няколко седмици получихме предписания, че не ни достигали лумените на глава работник, затова ако не искаме да да бъдем глобени при евентуална проверка от страна на Инспекция по труда, да си инсталираме спец. лампи - няма искам, не искам. Ние здраво се задърпахме, защото си имаме настолни лампи и не желаехме неоново осветление, но алтернативата беше или да си дадем да ни обгрижат или да бъдем глобени и пак да ни обгрижат.

 

Нормативната уредба, извор на тази грижа е Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБТ), Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, Наредба № 3 от 25 януари 2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина (Наредба № 3). Тези актове транспонират европейското законодателство в областта на безопасни условия на труд, а именно Директива 2003/10/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 февруари 2003 година относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рисковете от физически агенти (шум) (седемнадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО)

 

Зад тези сложни и дълги заглавия стоят документи, имащи за цел да регулират нещо много просто и наистина важно -  да се осигури защитата на живота, здравето и работоспособността на работещите лица, като се дадат гаранции за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Логично е, че за различните категории и видове работа   следва да се предвиди различна грижа, защото условията, съответно риска на всяко едно работно място е различна. Разпоредбата на чл.14 на Директива 89/391/ЕИО (Наблюдение на здравето), задължава държавите членки да въведат мерки, за да осигурят  наблюдение на здравето на работниците в зависимост от рисковете за здравето и безопасността при работа. Директивата обаче изрично посочва (чл.14, пар.2), че мерките, трябва са такива, че всеки работник, ако желае, може да получи периодично наблюдение на здравето.

 

За българското законодателство обаче няма такива работи „ако желае“.  Наредба № 3 предвижда повсеместно изследване и наблюдение на всяко работещо лице. Това наблюдение се извършва от лицензирани служби по трудова медицина (СТМ), с които всеки работодател е  задължен да сключи договор и на които плаща още по-задължителна годишна такса.

 

Задача на всяка СТМ е да „опазва и укрепва здравето на работещите лица чрез ограничаване и отстраняване на вреднодействащи фактори и условия при работа[1]”. Според наредбата, СТМ трябва  да изготвят на самостоятелно основание отделни здравни досиета на всеки работник. Здравните досиета следва да съдържат:

-        копия от всички издадени болнични листа (работодателя е длъжен да препраща всеки болничен лист в съответната СТМ и да си плати за сканирането му)

-        копия от резултати от проведени профилактични изследвания при личния лекар

-        копия от документация за ТЕЛК/НЕЛК (работника ги дава на работодателя, той пък прави поредното копие и го изпраща в СТМ)

-        заключения от специалисти – препоръчани от съответната СТМ. В зависимост от спецификата на работа при съответния работодател, СТМ предписва провеждането на определени профилактични прегледи. Не можеш да избираш специалиста при който да ги направиш. Валиден е единствено прегледа при препоръчан от СТМ специалист.

 

Здравното досие към СТМ и информацията в него се събира и обработва отделно и независимо от информацията при личния ни лекар или специалист, който ни лекува. Това досие е независимо и отделно от здравната информация, която изпращаме и се съхранява за нас в НЗОК и НОИ.

 

Цитираната Директива 89/391/ЕИО изобщо не поставя изискване за осигуряване на постоянно проследяване на здравното състояние на всеки отделен работник. Директивата нито задължава, нито препоръчва на държавите членки да въведат създаването на отделни здравни досиета на всеки отделен работник за целите на мерките за безопасност на труда. Основният нормативен акт въвеждащ Директива 89/391/ЕИО, а именно - ЗЗБТ също не предвижда проследяване на здравословното състояние на всеки конкретен работник. Такава необходимост не е изведена в закона  нито с оглед оценка на риска на работа на работното място, нито с оглед предприемането на мерки за безопасност на труда. Единствено цитираната Наредба №3 въвежда цел -  проследяване на здравното състояние на всеки работещ във връзка с условията на труд (Нар.№3, чл.11, ал.10) и съответно на тази цел допуска обработване на личните медицински данни на всеки отделен работник от страна на СТМ.

 

Считаме за абсолютно недопустимо подзаконов нормативен акт да определя самостоятелно основание за обработване на чувствителни лични данни , без специален закон да предвижда подобно задължение. Според нас е налице противоречие на разпоредбите на Наредба № 3 , с общите принципи и изисквания на законодателството за защита на личните данни, регламентирани със Закона за защита на личните данни.

 

Сезирахме Комисията за защита на личните данни с молба за становище по темата. В отговора си,КЗЛД  не приема че е налице  противоречие на Наредба 3 с принципите на ЗЗЛД, но указва на Министерство на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването да предприемат необходимите действия за изменение и допълнение на Наредба №3, като въведат допълнителни гаранции за обработването на личните данни за здравословното състояние на работещите лица.

 

Екипа на ПДИ призовава двете отговорни министерства да обмислят добре бъдещите  изменения като съобразят Наредба №3 с точните изисквания на европейското законодателство и българския ЗЗБТ, без да се въвеждат нови задължения за здравно наблюдение на абсолютно всеки работник.



[1] НАРЕДБА № 3 от 25.01.2008 г.; Доп. Разпоредба, § 1,т.1,б.А

© 2012 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.