Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

Заявления

 

В рамките на проучването екипът на ПДИ подаде 565 (544)[1] заявления по електронен път, с които поиска предоставяне на копие от акта, който урежда организацията и движението на документооборота  в съответната институция. Заявленията бяха подадени в последните две седмици на месец март.

 

413 (332) институции отговориха в рамките на установения по закон 14 дневен срок и 76[2] (96) - след срока. Общият брой на отговорилите институции е 489 (428).

 

76 (115) не отговориха като сред тях има важни институции на национално ниво, областни управи и големи общини – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, Комисия за енергийно и водно регулиране, Изпълнителна агенция по горите, Държавна агенция за бежанците, Държавна агенция за българите в чужбина; Областните администрации – Пловдив и Софийска област; Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) – Бургас, Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Бургас и общините Варна, Харманли, Пазарджик и Видин. Очевидно е, че в някои институции мълчаливите откази са обичайна практика, тъй като част от тях са не са отговорили и в рамките на миналогодишното проучване (Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, Комисия за енергийно и водно регулиране, Община Харманли[3]).

 

И тази година имаше отличници, отговорили още в деня на получаване на заявлението или на следващия ден (Национален институт за помирение и арбитраж, Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Сливен, общините – Белослав, Търговище, Годеч, Чавдар, Червен бряг и др.). Традиционният отличник – община Добрич отговори в рамките на 2 часа. Общините, класирани на първите три места в рейтинга на органите на местно самоуправление, отговориха по следния начин – Сливен на 2-ия ден, Алфатар на 3-ия ден и Бургас на следващия ден.

 

От министерствата, отличник бе Министерство на туризма, което отговори на 3-ия ден. В рамките на една седмица отговориха Министерство на външните работи, Министерство на околната среда и водите и Министерство на отбраната. Министерство на икономиката и Министерство на образованието и науката отговориха на 11-ия ден. Министерство на културата и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията - на 12-ия ден. Министерство на труда и социалната политика - на 13-ия ден. Министерство на здравеопазването, Министерство на правосъдието, Министерство на земеделието и храните и Министерство на регионалното развитие отговориха в последния момент - точно на 14-ия ден. Всички отговорили министерства изпратиха исканата информация по електронна поща. Министерски съвет отговори в рамките на една седмица и посочи  link, на който обаче исканата информация не е достъпна.

 

Тази година две министерства просрочиха отговора си – Министерство на енергетиката, отговорило на 18-ия ден и Министерство на финансите, отговорило на 43-ия ден. Две министерства изобщо не отговориха на заявлението - Министерство на младежта и спорта и Министерство на вътрешните работи.

 

В сравнение с миналата година е налице известно подобрение по отношение навременността на отговорите от министерствата. Тази година от 17 министерства в срок отговориха 13 и само едно след изтичане на срока, докато предната година отговорилите в срок министерства бяха едва 6, като 10 просрочиха отговорите си. За сметка на това мълчаливите откази на министерства тази година са три, докато миналата бе само един. По отношение на МВР е налице рецидив, тъй като не отговориха на заявлението нито тази, нито миналата година.

 

Начин на отговор

 

477 (358) институции отговориха по електронен път и 22 (107) по пощата.  Сборът от тези цифри е 499 (465) и надвишава броя на всички отговорили 487 (428), но това се обяснява с обстоятелството, че някои институции отговориха и  по електронен път, и по пощата.  В същото време има и такива, които комбинират формата на отговор - изпращат по пощата решение за предоставяне на информация на хартия, а след това изпращат исканата информация по електронен път (РИОСВ – Хасково).

 

Вид на отговора

        

471 (340)  институции предоставиха пълен достъп до исканата информация.

 

5 (36) предоставиха частичен достъп. Служба „Военна информация“ предостави Инструкция за деловодна дейност и документооборота със заличавания на част от разпоредбите в нея на основание чл. 38, ал. 4 от Закона за военното разузнаване. Регионален инспекторат по образованието (РИО) – Смолян също предостави Вътрешни правила за управление и контрол на информацията със заличавания, без посочване на мотиви или правно основание за това. Областните дирекции на МВР в Габрово и Велико Търново обясниха, че движението на документооборота при тях е уредено от Инструкция № 1з-223/13.02.2009 г. за организацията на деловодната дейност и защита на класифицираната информация, издадена от МВР, но не изпратиха копие от самата инструкция. Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кюстендил изпрати само първата страница от Инструкция за деловодната дейност и документооборота.

 

6 (10) институции отказаха да предоставят достъп до исканата информация.

 

Кметът на община Благоевград отказа информацията с мотив, че със заявлението се иска предоставяне на копие от документ, което не е обществена информация по смисъла на ЗДОИ. Отказът е обжалван и предстои образуване и насрочване на дело в Административен съд – Благоевград. Със същия мотив информацията отказа и Агенцията за социално подпомагане.

 

Държавна агенция „Национална сигурност“ ДАНС отказа да предостави исканата информация с мотив, че специфичните правила за движението на документите са обект на регламентация от вътрешноведомствен акт на председателя на ДАНС като същият съдържа класифицирана информация с ниво на класификация „поверително“[4]. ДАНС също действа в условията на рецидив, защото и миналата година отказа достъп до информация, но тогава мотивът бе, че заповедта за определяне на служител по ЗДОИ не е обществена информация и ЗДОИ е неприложим за достъп до нея.

 

Изпълнителна агенция „Морска администрация“ отказа с мотив, че исканата информация касае вътрешноведомствена процедура, имаща спомагателен характер като елемент на цялостния работен процес на администрацията, поради което е налице основание за ограничаване на правото на достъп до информация по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.

 

Комисията за финансов надзор отказа с мотив, че информацията представлява вътрешнослужебен акт и съответно не съставлява обществена информация по смисъла на ЗДОИ.

 

Кметът на община Струмяни остави заявлението без разглеждане, тъй като същото не съдържа подпис на подалото го лице и не са представени данни за съществуването на Фондация „Програма достъп до информация“.

 

334 (302) институции предоставиха исканата информация с решение за предоставяне. Останалите просто са изпратили информацията без решение за предоставяне. В някои случаи в електронното писмо, с което това е направено са драснати едно две изречения в смисъл, че изпращат исканата информация, но има и такива, които предоставят достъп като изпращат документите в празен e-mail. Изпращането на исканата информация с празен e-mail остава доста разпространена административна практика (РИО – Шумен; РЗИ – Смолян; СДВР; ОДМВР Габрово и Смолян; РДГ – Шумен; общините – Годеч, Георги Дамяново, Генерал Тошево, Ружинци, Хасково, Русе, Садово и др.).

 

В 3 случаи срокът за отговор по заявлението е бил удължен. При всички тези случаи исканата информация е предоставена. В случаите на ОДМВР – Сливен и СДВР удължаването е по причина, че заявлението е препратено на „кораба-майка“ - МВР. В случая с община Лъки удължаването е по неизвестни технически причини, довели до това заявлението да бъде регистрирано от общината около месец след датата на подаването му.

 

В 9 случаи институциите са искали разяснения или дали указания по подаденото заявление. В два от тях институцията е указала на заявителя, че заявлението следва да бъде подписано с електронен подпис (Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори и община Левски). След изпращане на отговор, че с измененията в ЗДОИ изрично е предвидено, че не е нужно електронните заявления да са подписани, информацията е предоставена от Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори, но не и от община Левски. В един случай заявителят е бил уведомен, че по реда на ЗДОИ не могат да се искат конкретни документи. След изпращане на отговор с посочване на съдебна практика, според която по реда на ЗДОИ може да се искат и получават копия от конкретни документи, информацията е предоставена (Изпълнителна агенция по лекарствата). В друг случай институцията е посочила, че движението на документооборота е уредено в няколко акта и е поискала уточнение кой от тези актове да получи заявителя, а след направено уточнение е предоставила достъп (ОДМВР – Смолян). В случая с Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ заявителят е уведомен, че подаденото заявление е нередовно, тъй като не е подадено на тяхната бланка; не е подписано с електронен подпис; не е уточнено дали заявителят е физическо или юридическо лице; не е уточнен предметът на заявлението и не е приложена декларация за съгласие за предоставяне на лични данни. Изпращането на отговор с посочване на законовите разпоредби, които доказват редовността на заявлението, не успява да убеди агенцията, че заявлението е редовно и тя не отговаря. В случая с Комисията за финансов надзор, след уточняване от страна на заявителя на кой точно адрес на електронна поща желае да получи исканата информация, му е изпратен отказ.

 

Заплащане на информацията

 

Само в един случай в отговора на подаденото заявление е посочен разход за получаване на информацията. Това е направено в отговора на МОСВ. Следва да се отбележи, че исканата информация е изпратена безплатно на заявителя по електронна поща, като в решението министъра е посочено, че може да бъде получена и на място в министерството, на хартиен носител, след заплащане на разходи в размер на 3,51 лв.

 

Протоколи за предоставен достъп

 

Въпреки, че с измененията в ЗДОИ изрично бе посочено, че при предоставяне на информация по електронен път не се съставя протокол, отново имаше институции, поискали да им бъде изпратен подписан протокол за получаване на информацията (община Ценово, Областна дирекция „Земеделие“ – Варна).

 

Формат на файловете

 

По отношение на форматите, в които бяха предоставени исканите документи, практиките отново са разнообразни. Основните формати, в които бе предоставена информация бяха PDF и jpeg, но някои институции предоставиха исканата информация в word или tif формат. Както и при миналогодишното проучване, прави впечатление, че в много случаи институцията изпраща както решението за предоставяне на информация, така и цялата искана информация (правила за документооборота) в един PDF файл. Съществува и коренно противоположната практика - цялата информация да бъде предоставена като всяка страница от изпратения документ е в отделен файл (Областна дирекция „Земеделие“ - София област).

 

Предоставена информация

 

Всички правила за организацията и движението на документооборота в институциите, получени в рамките на проучването, са достъпни на интернет страницата на ПДИ. С оглед по-удобното използване на получените документи, те са качени в PDF формат, независимо от това, че не всички са предоставени в такъв формат.

 

Сред най-забележителните документи, получени в рамките на проучването, е Инструкция за организацията на документооборота в БАБХ с всичките й приложения (PDF – 55 страници). Забележително е това, че Приложение № 18 от инструкцията представлява Учебно-илюстративен тест с най-често допусканите грешки при подготовка и оформление на документи (9 страници)  и съдържа две части: а.) тест за прецизност под формата на примерно писмо, което умишлено е изпълнено с грешки (1 страница), б.) описание и обяснение на допуснатите грешки (7 страници) и примерно писмо без грешки (1 страница).

 

Вместо заключение

 

Краткият анализ на получените отговори, налага изводът, че измененията в ЗДОИ (ДВ бр. 97 от 2015), свързани с предоставянето на информация по електронен път[5], оказват незабавен, положителен ефект по отношение на практиките на институциите за предоставяне на информация по електронен път.

 

 

Статията е в рамките на проект „Увеличаване капацитета на неправителствените организации при търсене на обществена информация“, финансиран по Програма за подкрепа на НПО в България по ФМ на ЕИП 2009-2014 г. (www.ngogrants.bg).












[1]  В скоби с bold са отбелязани съответните данни от миналогодишното проучване (2015).

[2]  Данните са актуални към 3 май 2016 и е възможно да се променят, тъй като публичното обявяване на резултатите от проучването мотивира отделни институции да отговорят и предоставят исканата информация, въпреки, че срокът за това е изтекъл отдавна.

[3]  Община Харманли отговори един час след оповестяване на резултатите от миналогодишното проучване на 15 април 2015 г. в БТА.

[4]  Правното основание, посочено в отказа е  чл. 25,  Приложение І, раздел ІІ, т. 3 във връзка с чл. 28, ал. 2, т. 3 от Закона за защита на класифицираната информация.

[5]  Не се изисква електронен подпис за заявления, подадени по електронен път (чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ). Когато информацията е поискана по електронен път, следва да бъде предоставена по електронен път, като в тези случаи не се съставя протокол и не се заплащат разходи (чл. 35, ал. 3 от ЗДОИ).

© 2016 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.