 |
Постановяването на мълчалив отказ при изрично задължаване от съда за ново мотивирано произнасяне по заявление за достъп до информация представлява акт, извършен в противоречие с влязло в сила решение на съда.
До този извод стигна състав на Административен съд - Пазарджик по второ дело на Синдиката на служителите на затворите в България срещу отказ на директора на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН).
Със заявление от края на месец септември 2023 г. Синдикатът на служителите в затворите в България искат от ГДИН информация, детайлизирана в пет точки, относно наложените глоби по Закона за обществените поръчки (ЗОП) на директора на ГДИН и служители по ЗОП, както и информация за разноските по дела за защита срещу наказателни постановления (НП) за налагане на глоби. С решение от 6 октомври 2023 г. директорът на ГДИН отказва предоставяне на достъп, с мотиви че административнонаказателната отговорност е лична. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван. С Решение № 383/30.01.2024 г. на Административен съд - Пазарджик, IX състав, по а.д. № 1071/2023 г., съдия Мария Колева отменя отказа и връща преписката на директора на ГДИН за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
При новото произнасяне по заявлението директорът на ГДИН предоставя голяма част от исканата информация, но не предоставя информация за конкретните съдебни решения, по които са били обжалвани НП за нарушения на ЗОП. С подкрепата на ПДИ частичният отказ отново е обжалван.
С Решение № 2754/12.07.2024 г. на Административен съд - Пазарджик, V състав, по а.д. № 31682024 г., съдия Георги Видев обявява за нищожен мълчаливия отказ и връща приписката на ГДИН за ново произнасяне по точка 2, изречение 2 от заявлението, с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът посочва, че мълчаливият отказ е постановен в пряко противоречие с Решение № 383/30.01.2024 г., постановено по а. д. № 1071/2023 г. на Административен съд - Пазарджик, тъй като съдът изрично е задължил ответника да се произнесе мотивирано по всеки един от пунктовете на заявлението. Ответникът изобщо не се е произнесъл по пункт точка 2, изречение 2 от заявлението, постановявайки оспорения мълчалив отказ. Затова същият е нищожен на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, която предвижда следното: „Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви“.
Безспорно постановяването в случая на мълчалив отказ при изрично поставено задължение от съда за изрично мотивирано произнасяне представлява акт, извършен "в противоречие с влязло в сила решение на съда", поради което отказът е нищожен.
Ирелевантни са възраженията на ответника, свързани със становището му, че законът не създава задължение за него да създава, събира и съхранява персонална информация по точка 2, изречение 2 от заявлението на жалбоподателя.
Затова съдът следва да прогласи нищожността на мълчаливия отказ и отново да върне преписката на ответника за ново произнасяне, със задължителното указание да изпълни вече даденото му с Решение № 383/30.01.2024 г., постановено по адм. д. № 1071/2023 г. на Административен съд - Пазарджик указание, за изрично произнасяне. Тоест след прогласяване нищожността на оспорения мълчалив отказ и получаване на преписката, главният директор на „Главна дирекция изпълнение на наказанията“ следва в 14-дневен срок да се произнесе изрично и мотивирано по точка 2, изречение 2 от подаденото от жалбоподателя заявление с входящ № ДОИ-60/25.09.2023 г. за достъп до обществена информация, като посочи фактическите и правни основания за отказа/съответно за предоставяне на поисканата информация в тази й част, а именно относно посочване за периода от 01.08.2019 г. до 25.09.2023 г. на сигнатурите на съдебните решения, постановени от съдебните инстанции (първа и втора), по които окончателно са потвърдени наказателни постановления (издадени от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с които персонално в качеството на публичен възложител на главния директор на ГДИН са наложени административни наказания – "глоби").
Решението е окончателно.
***
Въвеждането на заявителя в заблуждение, че исканата информация е публикувана на страницата на институцията представлява незаконосъобразен отказ.
До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Георги Марчев (София) срещу отказ на Централната избирателна комисия (ЦИК).
Със заявление от есента на 2023 г. Георги Марчев иска от ЦИК да му бъде предоставена информация за това по предложение на коя политическа партия трима граждани са определяни за членове на секционни избирателни комисии в Лондон в периода 2015-2021 г. Става дума за гражданите, които Великобритания арестува в подозрения за шпионаж в полза на Русия.
В отговор на заявлението, заместник-председателят на ЦИК уведомява заявителя, че информацията по поставените въпроси относно въпросните лица била публикувана в съобщение от 18.08.2023 г. на интернет страницата на ЦИК, което обаче не отговаря на действителността, поради което с подкрепата на ПДИ отговорът на ЦИК е обжалван пред АССГ.
С Решение № 9762/25.06.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 29 състав, по а.д. № 9540/2023 г., съдия Танка Цонева отменя отказа и връща преписката на ЦИК за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът посочва, че в оспорения административен акт не се съдържат никакви фактически констатации, нито правни основания за издаването му, като се сочи единствено, че поради изключителния обществен интерес на 18.08.2023 г. е било публикувано съобщение на интернет страницата на ЦИК, съдържащо поисканата информация. Служебна справка, извършена от съда на интернет страницата на ЦИК, установи липсата на търсената информация от жалбоподателя – изобщо липсва съобщение от 18.08.2023 г. с твърдяното от органа съдържание.
Съдът отбелязва, в конкретиката на настоящия казус административният орган не е изследвал предпоставките по смисъла на член 37, алинея 1, точка 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), а именно: засегнати ли са интересите на трети лица и дали те са обективирали изричен отказ от предоставянето й. Липсват и каквито и да било мотиви относно обстоятелството налице ли е или не надделяващ обществен интерес по смисъла на параграф 1, точка 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки – засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави същата. Преценката налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по член 37, алинея 1, точка 2 от ЗДОИ и без излагането на фактически и правни основания за този релевантен юридически факт, органът не е изпълнил задължението си по член 38 от ЗДОИ. Липсата на анализ и несъобразяване с посочените правни норми, респективно липсата на конкретни и ясни мотиви, оборващи презумпцията по параграф 1, точка 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.
Съдът приема, че не са изложени никакви съображения и относно приложението на член 31, алинея 4 от ЗДОИ. Немотивираното посочване на засегнат интерес на трето лице от процесуалния представител на ответника, едва в хода на устните състезания, без да може да се установи какъв конкретно е този интерес, за да се прецени възможността достъпът до исканата информация да го засегне, прави оспорения акт фактически немотивиран – издаден на основание на едно неясно по съдържание и поради това неустановимо твърдение по отношение на трето лице. Липсата изцяло на мотиви относно приложението на нормата на член 31, алинея 4 от ЗДОИ, касаеща предоставянето на исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице при изричен отказ да се даде съгласие, води до незаконосъобразност на постановения акт и неговата отмяна. Допълнително следва да се добави и законодателното разрешение, съдържащо се в нормата на член 31, алинея 5 от ЗДОИ, съгласно която „не е необходимо съгласието на третото лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на този закон, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването ѝ“.
Решението е окончателно.
***
Постановлението за прекратяване на досъдебно производство не попада в обхвата на следствената и подлежи на предоставяне по реда на Закона за достъп до обществена информация. Нещо повече, налице е надделяващ обществен интерес за предоставяне на достъп до подобна информация.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Николай Неделчев (София) срещу отказ на Окръжна прокуратура - Бургас (ОП - Бургас).
Със заявление от пролетта на 2023 г. Николай Неделчев иска от ОП - Бургас да му предостави постановлението за прекратяване на проверка по негов сигнал на пристанище „Росенец“.
Административният ръководител на ОП - Бургас отказва достъп с мотив, че ЗДОИ е неприложим за подобна информация, налице е специален ред за достъп по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който изключва предоставянето на информация без разрешение от съответния прокурор – член 198 от НПК.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван.
С Решение № 10699/07.07.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 25 състав, по а.д. № 5417/2023 г., съдия Боряна Петкова отменя отказа и изпраща преписката на ОП - Бургас за ново произнасяне и предоставяне на достъп.
Съдът намира за незаконосъобразен изводът на административния ръководител – окръжен прокурор на Бургас, че информацията, поискана със заявлението на жалбоподателя от 24.04.2023 г., не е обществена по смисъла на член 2 от ЗДОИ, поради което и не попада в приложното поле на закона. Съдът приема, че информацията дали е образувано досъдебно производство и произтичащите от това последващи правни действия, е от естество да формира у гражданите мнение за дейността на прокуратурата и убеждение за начина по който тя упражнява правомощията си. Законът – член 7, алинея 1 от ЗДОИ, предвижда забрана за ограничаване на правото на достъп до обществена информация, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Исканата в настоящия случай информация не попада в обхвата на ограниченията по член 7 от ЗДОИ, тъй като не е нито класифицирана информация, нито представлява защитена със закон тайна.
Незаконосъобразен и противоречив на смисъла и на целта на закона е изводът на задължения субект, че достъпът до исканата информация, съдържаща се Постановлението за прекратяване на производството по прокурорска преписка № 9220/2021 г., е ограничен от закона – член 198, алинея 1 от НПК. Съгласно тази разпоредба материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. В следващото изречение на алинея 1 на член 198 от НПК е наложена изрична забрана за разгласяване на информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство. Тези ограничения и забрани обаче не стоят по отношение на актовете на органите на досъдебното производство – прокурорът и разследващите органи, какъвто акт според нормата на член 199, алинея 1 от НПК са постановленията. Постановлението, с което се слага край на наказателното производство, съгласно член 243 от НПК, е акт на прокуратурата, а не материали по разследването, и съответно по отношение на него е неприложимо ограничението за разгласяване, установено в член 198, алинея 1 от НПК – посочена като правно основание за постановения отказ за предоставяне на достъп до търсената информация. Този извод съдът обосновава и по аргумент от разпоредбата на член 18 от НПК, според която съдът, прокурорът и разследващите органи основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс. Както беше отбелязано, ограничението за разпространение се простира само до материалите по разследването, а не до актовете на органите, които го извършват. Следва да се отбележи, че актът с който се прекратява досъдебното производство, подлежи на съдебен контрол, съгласно изричната норма на член 243, алинея 4 от НПК. От своя страна актовете на съда са публични, което изключва тезата за ограничаване на достъпа до информацията, съдържаща се в съответния, подложен на съдебния контрол за законосъобразност акт на прокуратурата.
Основанията за прекратяване на наказателното производство са изчерпателно посочени в член 243, алинея 1 от НПК, включително, когато прокурорът намери, че обвинението не е доказано. При това информацията, съдържаща се в мотивите на акта за прекратяване на досъдебното производство, може да формира у гражданите мнение за дейността на прокуратурата и убеждение за начина, по който тя упражнява правомощията си. Следователно тази информация е обществена по смисъла на член 2 от ЗДОИ и след като няма ограничения за предоставянето й, е дължима.
Съдът приема също, че по отношение на информацията, съдържаща се в крайните актове на прокуратурата с които се прекратява наказателното производство, какъвто е процесният, е налице и „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на параграф 1, точка 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, доколкото предоставянето й ще спомогне за повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект, какъвто несъмнено е Прокуратурата на Република България.
Решението е окончателно.
***
Достъпът до информация, свързана с околната среда може да бъде ограничаван само на основанията, предвидени в Закона за опазване на околната среда.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ срещу отказ на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).
Със заявление от пролетта на 2024 г. сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ искат от ИАОС копие от проект на доклад с резултати от извършен преглед на площадките на пунктовете за мониторинг (ръчни и автоматични) от националната система за мониторинг на качеството на въздуха, предаващи данни в реално време, и информация за две автоматични измервателни станции (АИС) – АИС „Младост“ и АИС „Павлово“. Със заявлението са отправени и 6 въпроса относно изготвения от ИАОС проект на доклад.
С решение от 18 април 2024 г. главният секретар на ИАОС отказва с мотив, че докладът е в процес на допълване.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван.
С Решение № 11679/11.07.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 77 състав, по а.д. № 4677/2024 г., съдия Евгения Баева отменя отказа в частта, с която е отказан достъп до съдържанието на Доклад с резултатите от извършения преглед на площадките на пунктовете за мониторинг на качеството на въздуха предаваща данни в реално време и отхвърля жалбата в останалата част.
Съдът приема, че поставените в заявлението въпроси не могат да се квалифицират като искане за предоставяне на обществена информация. С тях не се цели добиване на факти, а се иска отговор на правни въпроси, поради което административният орган правилно е отказал да предостави информация по тях.
Съдът намира, че в конкретния случай е приложим Законът за опазване на околната среда (ЗООС). В него се съдържа легално определение за информация за околната среда. Информация за околната среда е наличната първична информация, наличната предварително обработена информация и нарочно обработената информация в писмена, визуална, аудио, електронна или в друга материална форма относно състоянието на атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи и взаимодействието между тях, факторите, които замърсяват или увреждат околната среда, както и дейностите и/или мерките, включително административните мерки, международни договори, политика, законодателство, включително доклади за прилагане на законодателството в областта на околната среда, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда, състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда, обекти на културно-историческото наследство, сгради и съоръжения, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, анализ на разходите и ползите и други икономически анализи и допускания, емисии, зауствания и други вредни въздействия върху околната среда. Съобразно разпоредбата на член 17 от ЗООС всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен правен интерес. Правото на информация, разгледано в контекста на основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда, прокламирано в член 55 от Конституцията на Република България, може да бъде ограничено само в случаите на член 20, алинея 1, точки 1-6 от ЗООС.
В случая, за да постанови обжалваният отказ да предостави доклада, административният орган не се е позовал на някой от фактическите състави от приложимата правна норма, а е посочил, че докладът се допълва. С оглед на това съдът намира, че решението в тази част е незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. Уведомяването, че докладът се допълва не представлява мотив по същество. Органът е бил длъжен да предостави доклада със съдържанието, което същия има към момента на произнасянето.
Решението е окончателно.
================================================
Публикацията е по проект "Правна помощ по стратегически дела за достъп до информация", който се осъществява с финансовата помощ на Американската агенцията за международно развитие и „Джърман Маршал Фонд – САЩ“. Тази публикация/събитие/проект е финансирана от Американската агенцията за международно развитие и „Джърман Маршал Фонд – САЩ“. Нейното съдържание е изцяло отговорност на фондация „Програма достъп до информация“ и не отразява непременно вижданията на Американската агенцията за международно развитие и „Джърман Маршал Фонд – САЩ“.