 |
До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Даниела Михайлова (Инициатива за равни възможности) срещу отказ на Агенцията за социално подпомагане.
Със заявление от 7 юли 2025 Даниела Михайлова иска от ДСП „Нови пазар“ да й бъде предоставена следната информация, свързана с конкретно производство по реда на Закона за закрила на детето (ЗЗДет):
1. По какъв начин е идентифицирана информацията относно етническата принадлежност на родителите:
- чрез доброволно самоопределяне от тяхна страна;
- или чрез друг метод или източник?
2. Тази информация събрана ли е в рамките на настоящата преписка или е част от предходно проучване по друг повод?
3. Включва ли се по принцип информация за етническа принадлежност на родителите във всички социални доклади?
- Съществува ли методология или друг подобен вътрешен документ, който определя реда, по който става това?
- Ако такава методология /друг документ/ съществува, моля да ни бъде предоставено копие от нея.
ДСП „Нови пазар“ препраща заявлението на АСП. Директорът на АСП отказва е с мотив, че информацията по т. 1 и 2 от заявлението не е обществена, тъй като касае конкретна административна преписка, а по т. 3 представлява подготвителна информация без самостоятелно значение.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 32885/22.08.2026 г. на АССГ, Второ отделение, 39 състав по а.д. № 8986/2025 г., съдия Миглена Николова отменя отказа по т. 3 от заявлението и връща преписката в тази част за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона, отхвърля оспорването по т. 1 и 2 от заявлението.
Съдията приема, че решението е материално законосъобразно относно т. 1 и т. 2 и не противоречи на целта на закона. Както е посочено в самото Заявление - информацията по т. 1 и т. 2 се търси във връзка с конкретно посочено административно производство по ЗЗДет/завършило с издаване на Заповед № ЗД/Д-Н НП-031/30.05.25 г. за временно настаняване на детето/, в което заявителката не е участник.
Достъпът до информация, респ. до документи от административни преписки се осъществява по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), както правилно е приел ответникът. Информацията от административната преписка не е обществена и не случайно АПК регламентира стриктно кой има достъп до нея.
Предмет на разглеждане по реда на ЗДОИ следва да е само общ. информация по т. 3 от Заявлението, доколкото тя не касае конкретна административна преписка, а наличието или не на издаден вътрешно-служебен акт относно съдържанието на Социалния доклад /по-конкретно дали в него следва да се отразява етническа принадлежност на родителите на детето/. От мотивите на ответника относно т. 3 не може да се установи еднозначно има или няма такъв вътрешно-служебен акт. Посочено е само, че Социалния доклад се изготвя съгласно конкретно посочена нормативна уредба, а вътрешноведомствени актове и кореспонденция не попадат в обхвата на ЗДОИ. Този извод на ответника не е правилен. Ако има вътрешно-служебен документ с указания за отразяване на етнически произход на родителите в Социалния доклад, той би се явявал служебна информация по см. на чл. 13 ал. 2 т. 1 от ЗДОИ. Но за предоставянето й ще трябва да се преценят чл. 13 ал. 3 и ал. 4 от ЗДОИ.
Решението по т.3 следва да се отмени и преписката да се върне за ново произнасяне в срока по ЗДОИ, при което ответникът да посочи ясно има ли издаден такъв вътрешно-служебен акт и ако има - да прецени хипотезите на чл. 13 ал. 3 и ал. 4 от ЗДОИ относно предоставянето му.
Решението е окончателно.
***
Това че Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата са органите, които имат правомощия да контролират разходването на средства от общинския бюджет, не означава, че граждани не могат да получават информация за разходването на средства от общинския бюджет по реда на Закона за достъп до обществена информация.
До този извод стигна състав на Административен съд - Монтана по дело на Камелия Обретенова (Ломпрес) срещу отказ на кмета на Община Лом.
Със заявление от 8 април 2026 г. Камелия Обретенова иска информация, свързана с дейността на Местната комисия за борба с противообществени прояви на малолетните и непълнолетните (МКБППМН) и разходването на публични средства от страна на същата. Исканата информация е детайлно описана в 14 точки, както следва:
1. Моля да бъде предоставена подробна разбивка на разходите по перо „Външни услуги“ (отчетени в размер на 14 843 лв.), включително:
- вид на услугите;
- изпълнители (физически/юридически лица);
- стойност по договори;
- копия от сключените договори.
2. Моля да бъде предоставена информация за разходите за „Квалификация и обучение“ (9 686 лв.), включително:
- брой проведени обучения;
- участници;
- доставчици на обученията;
- копия от договори/фактури/програми.
3. Какви са причините за значителното неизпълнение на разходите за възнаграждения (планирани 59 000 лв., отчетени 13 520 лв.)?
Моля да се посочи:
- утвърден и зает щат;
- брой незаети позиции;
- причините за незаетите позиции.
4. Какви са причините за ниското изпълнение на разходите за издръжка (планирани 54 000 лв., отчетени 9 460 лв.)?
5. Защо не са били планирани средства за обучения, при положение че такива са реализирани?
6. Извършвани ли са вътрешни корекции на бюджета (прехвърляне на средства между пера)?
Ако да:
- моля да се предоставят съответните заповеди/решения;
- какъв е размерът на прехвърлените средства.
7. Моля да бъде предоставена информация дали са провеждани обществени поръчки или възлагания по ЗОП/вътрешни правила за разходите за външни услуги и обучения.
8. Какъв е размерът на неусвоените средства от бюджета на МКБППМН за 2025 г. и какво е тяхното последващо предназначение?
9. Извършван ли е вътрешен или външен финансов контрол/одит на дейността на МКБППМН за 2025 г.?
Ако да – моля да се предоставят копия от докладите.
10. Моля да бъде предоставена информация за връзката между извършените разходи и постигнатите резултати (брой случаи, мерки, консултации), включително вътрешни анализи или оценки на ефективността.
11. Моля да бъде предоставена информация относно разходите за „Материали“, при положение че за това перо не са били планирани средства, а са отчетени разходи в размер на 21 172 лв., включително:
- какви конкретни материали са закупени;
- на какво основание са извършени разходите при липса на първоначално планиран бюджет;
- източник на средствата (от кои пера са пренасочени);
- копия от първични счетоводни документи (фактури, протоколи, договори).
12. Извършвани ли са вътрешни бюджетни корекции или прехвърляне на средства към перо „Материали“?
Ако да – моля да се предоставят съответните заповеди/решения и размерът на прехвърлените средства.
13. Моля да бъде предоставена информация относно средствата, предвидени за дейността на Консултативния кабинет/център, включително:
- какъв е бил размерът на планираните средства;
- какви дейности е следвало да бъдат финансирани;
- какви са причините тези средства да не бъдат усвоени;
- предприети ли са действия за реалното функциониране на консултативния кабинет.
14. Съществува ли реално функциониращ Консултативен кабинет към МКБППМН през 2025 г., и ако да:
- какъв е неговият капацитет (персонал, график);
- какви разходи са направени за неговата дейност;
- как се обяснява липсата на разходване на планираните средства.
С Решение № 9/22.04.2026 г. кметът на Община Лом предоставя частичен достъп до исканата информация по т. 10 и т. 14 и отказва достъп до информацията по т. 1 до т. 9 и т. 11 до 14. Мотивите за отказа са, че гражданите не разполагали с правомощия да контролират разходването на публични средства – това право имали Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Сметната палата (СП). Посочен е и чл. 47 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), който ограничавал кръга лица, които имали право да контролират общинския бюджет.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд – Монтана.
С Решение № 877/03.07.2026 г. на Административен съд – Монтана, II състав по а.д. № 214/2026 г., съдия Огнян Евгениев отменя отказа и връща преписката на кмета на Община Лом за ново произнасяне по т. 1 до 9 и т.11 до 14 от заявлението в едномесечен срок с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът приема за основателно, че в жалбата се поддържа, че оспорения административен акт е незаконосъобразен в оспорваната част. Това е така, тъй като административния орган е посочил в мотивите на оспорения административен акт, че съгласно чл. 47 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) кръга на лицата имащи възможност да контролират общинските бюджети е органичен, тоест оспорващия не може да получи исканата информация по реда на ЗДОИ, тъй като контролни функции са овластени да осъществяват Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Сметната палата (СП). Съгласно разпоредбата на чл. 47 от ЗПФ, общинският бюджет е публичен и се контролира от местната общност по ред, определен от общинския съвет и от определените със закон компетентни органи. С подаването на заявление за достъп до обществена информация, оспорващия не цели упражняване на контролни функции по отношение на бюджета на Община Лом, а получаване на обществена информация по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, с която да си състави собствено мнение относно дейността на задължения субект. Тъй като мотивите на административния акт са обвързващи за настоящият съдебен състав и той няма възможност да ги допълва със съдебния си акт, в случая административния акт следва да бъде отменен с оглед обстоятелството, че посоченото основание за постановяване на отказа не се установява.
Предвид обстоятелството, че въпроса не може да бъде решен по същество, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по заявлението за достъп до обществена информация по т. 1 до т. 9 и от т. 11 до т. 14 (частично по т. 14). При новото произнасяне, административният орган следва да съобрази дали част от исканата информация не е публикувана по реда на чл. 15, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗДОИ, респективно да насочи оспорващия от къде да я получи. Следва да се извърши преценка дали част от въпросите са насочени към получаване на обществена информация или се искат становища и мнения на административния орган и дали е необходимо да се приложи разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ при необходимост от съгласие на трети лица с цел защита на законоустановените им права и интереси при преценка за липса на условията на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ.
Решението е окончателно.
***
Налице е надделяващ обществен интерес за предоставяне на информация за количеството мегават часа газ получени в България по договора с БОТАШ през 2023, 2024 и 2025 и заплатените суми.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Василена Доткова (Factcheck.bg) срещу отказ на директора на „Булгаргаз“ ЕАД.
Със заявление от м. февруари 2026 Василено Доткова иска информация колко мегават часа газ са получени в България по договора с БОТАШ през 2023, 2024 и 2025 и какви суми са заплатени.
С решение от 13.03.2026 г. изпълнителния директор на „Булгаргаз“ ЕАД отказва с мотив, че информацията е свързана с текущи преговори, конфиденциална е по силата на договора и представлява търговска тайна.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 30746/03.08.2026 г. на АССГ, Второ отделение, 31 състав по а.д. № 4032/2026 г., съдия Луиза Христова отменя отказа и връща преписката на директора на „Булгаргаз“ ЕАД за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
На първо място, съдията посочва, че ответникът е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 във връзка с § 1, т. 4, б. „г“ от ЗДОИ като дружество, което е 100% собственост на друга публично-правна организация – "Българския енергиен холдинг" ЕАД („БЕХ“ ЕАД), което от своя страна е 100% собственост на държавата.
Съдията отбелязва, че предмет на процесното заявление за достъп е информация, която касае търговията с природен газ от дружество с краен собственик – държавата. Безспорно е, че търсената информация засяга обществения живот в страната. Тази информация ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на дружеството по разходване на публични средства и получените срещу тези средства количества природен газ. Търсената информация има характер на служебна обществена информация, тъй като се събира, създава и съхранява по повод дейността на задължения субект. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен, освен ако не попада в изключенията по чл. 13, ал. 2 и не е налице обстоятелството по ал. 3 и 4 от същата разпоредба на ЗДОИ. Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); или когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. Ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация (чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ). Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес (чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ). "Надделяващ обществен интерес" по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Освен това § 1, т. 5, б. „е“ от същата ДР предвижда, че не представляват "производствена или търговска тайна" факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато тя е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3.
В случая са налице основания за ограничаване на достъпа по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Макар че исканата информация не съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, тя касае факти, които могат да се квалифицират като сведения, свързани с преговорния процес – количество доставени мегават часа за периода 2023 - 2025 г. и платените суми по тях. Поради това предоставянето й не би било дължимо, ако не беше налице надделяващ обществен интерес. При разходването на публични средства винаги е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 и т. 5, б. „е“ от ДР на ЗДОИ, като тази презумпция не е оборена от ответника. В случая чрез исканата информация ще се повиши прозрачността в дейността на ответното дружество по целесъобразното, икономично и ефективно разходване на публични средства за закупуване на съществена за обществото суровина, като по този начин гражданите ще си съставят мнение за евентуалните ползи или вреди от договора с турската компания. Освен това исканата информация частично касае предмета, цената и сроковете за доставка на природен газ съгласно договора, като засяга само онази част от тях, по която реално са осъществени доставки в периода 2023-2025г. Останалата част от договора не е предмет на исканата информация. Последната, макар и да е в обхвата на закрила на споразумението за конфиденциалност от 2022 г. като част от процесите по доставка по договора, може да бъде разкрита на основание т .3, б. (vi) от него, с оглед изискванията на посочените по-горе разпоредби на ЗДОИ. В този смисъл е и писмото на изпълнителния директор на Боташ от 13.01.2026 г., който се позовава на разпоредбите за конфиденциалност в споразумението, които следва да се спазват. Не на последно място следва да се има предвид, че към момента вече са изтекли 2 год. от доставките, осъществени по договора до юни 202 4г., поради което информацията за периода 2023 - юни 2024 г. е дължима и на основание на чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ.
Решението е окончателно.