Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

С оглед публичните функции на лицата, заемащи държавна служба или упражняващи държавна дейност и възнагражденията на същите следва да бъдат публични. Размерът на получаваното възнаграждение не е свързан с неприкосновеността на личността и личния живот, а е обективно съществуващ факт, като безспорно същото се определя и изплаща въз основа на нормативни и вътрешни правила. Налице е надделяващ обществен интерес за предоставяне на пълен достъп до информацията за получените възнаграждения от висшето ръководство на Българска народна банка (БНБ). С тези мотиви Върховния административен съд (ВАС) отмени частичен отказ на управителя на банката да предостави информация за методиката за определяне на възнагражденията в БНБ и за конкретно получените основно възнаграждение и бонуси от членовете на Управителния съвет (УС) и управителя на БНБ за 2014 и 2015. Информацията бе поискана от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов. С отговора си управителят на БНБ уведомява заявителите, че на заседание на 30.07.2015 УС на БНБ е приел политика за определяне и оповестяване на възнагражденията на управителя, подуправителите и членовете на УС на БНБ, като те са публикувани на страницата на БНБ в Интернет. Информация за размера на възнагражденията, изплатени преди 30.06.2015 на членовете на УС на БНБ, в това число и на управителя е отказано да бъде предоставена, по съображения, че те представляват лични данни, както и че за посочения период исканата информация е била класифицирана като служебна тайна. С Решение № 652/20.01.2016 по а.д. № 9103/2015 ВАС, Пето отделение отменя частичния отказ на управителя на БНБ и го задължава да представи исканата информация. Съдебният състав приема, че тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. Именно тази хипотеза е била налице в конкретния случай и управителят на БНБ като задължен субект е следвало да приеме наличието на „преобладаващ обществен интерес“ и да предостави информацията относно получените възнаграждения за посочените периоди в заявлението за всеки членовете на УС на БНБ. Отделно, съдът посочва, че трудовите възнаграждения на членовете на УС на БНБ и на ръководните длъжности в БНБ не могат да бъдат класифицирани като служебна тайна, тъй като не попадат в категориите информация по чл. 23 от ЗБНБ, който дефинира „служебната тайна“ за целите на БНБ.

 

Задължените по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) субекти следва да  предоставят достъп до информация под формата на копия от конкретни документи. С този мотив състав на Административен съд – Благоевград отмени отказ на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БД ЗБР) да предостави копие от заповедта за определяне на служител по ЗДОИ в рамките на институцията, както и копие от длъжностната характеристика на този служител. Документите бяха поискани от Програма Достъп до Информация (ПДИ) в началото на миналата година, в рамките на ежегодното проучване на интернет страниците на институциите. Директорът на БД ЗБР отказа да предостави информацията с мотив, че по реда на ЗДОИ може да се иска достъп до информация, но не и копия от конкретни документи. В отказа бе посочено, че в подобни случаи заявлението се явява неясно формулирано и заявителят следва да уточни конкретно информацията, която иска да получи от заповедта за определяне на служител по ЗДОИ и длъжностната характеристика. С Решение № 1988/16.12.2015 по а.д. № 297/2015 Административен съд – Благоевград отмени отказа на директора на БД ЗБР и го задължи да предостави достъп до исканите документи. В мотивите си съдебният състав посочи, че обществената информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените субекти. В случая, така както е формулирано искането в заявлението, то е достатъчно ясно. Органът е следвало да предостави исканото копие от горепосочената длъжностна характеристика. По отношение искането на заявителя за предоставяне на заповедта за определяне на служител по ЗДОИ в БД ЗБР органът следва да проведе процедура за търсене на съгласие и ако се съдържат лични данни на въпросното длъжностно лице, то исканата информация по този пункт следва да се предостави, но като се изключат (заличат) тези лични данни. Решението на съда не е обжалвано от директора на БД ЗБР и е влязло в сила. Следва да бъде отбелязано, че междувременно ЗДОИ бе изменен[1] и дефиницията за „обществена информация“ бе прецизирана в смисъл, че такава е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ.

 

Липсата на съгласие на засегнатото лице за предоставяне на информация не е абсолютно и достатъчно основание за отказ да се предостави достъп до информация, а зависи и от отсъствието на надделяващ обществен интерес. С този мотив административен съд София-област (АССО) отмени отказ на кмета на Община Божурище да предостави копия от длъжностните характеристики на служителите в общинската администрация и справка за сключените от общината граждански договори в периода 2007 – 2015. Информацията бе поискана от гражданина Юлиян Методиев. Отказът на кмета бе с мотив, че  исканата информация представлява служебна информация, която засяга интересите на трети лица /служителите в общинската администрация и лицата, наети от общината за предоставяне на определени услуги с личен труд/ и липсва изрично писмено съгласие от тях, както и че не е налице надделяващ обществен интерес за предоставянето й. С Решение № 976/09.12.2015 по а.д. № 779/2015. АССО отмени отказа на кмета и му върна преписката за ново произнасяне с указания по тълкуването на закона. Съдебният състав посочи, че отказ с мотив липса на съгласие на трети засегнати лица без да е проведена процедура за търсене на съгласие е незаконосъобразен. Отделно, съдът отбелязва, че несъгласието на засегнатото лице да се предостави информацията не е достатъчно основание за постановяване на отказ. При отказ на засегнатото лице, органът следва да предостави информацията в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице, като преди това прецени дали не е налице надделяващ обществен за предоставяне на пълен достъп. Според съда в случая е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на информация, тъй като исканите данни са свързани с улесняване на прозрачността и отчетността на задължените субекти относно взиманите от тях решения, както и гарантира законосъобразното и целесъобразно изпълнение на законовите задължения на задължените субекти. Кметът на Община Божурище не е изложил никакви мотиви, а само голословно без аргументи и съображения е приел, че не е налице надделяващ обществен интерес. Ето защо доводът, че такъв интерес не е налице е необоснован. Решението подлежи на касационно обжалване.

 

Посочването на срок от 250 дни за предоставянето на достъп до обществена информация по конкретно заявление, фактически се явява препятствие пред достъпа до тази информация и се приравнява по същество до отказ. Посочването на подобен срок е извън разума и целите на закона. С този мотив Административен съд – Кюстендил отмени решение на кмета на Община Кюстендил за предоставяне на достъп до информация относно приюта за безстопанствени животни в с. Радловци, Община Кюстендил. Информацията бе поискана от Сдружение „РПЦ – На ти с природата“. С решение за предоставяне на достъп кметът нарежда информацията да бъде представена на заявителя от „главен специалист“ към дейност „Приют за безстопанствени животни“ при Община Кюстендил, в срок до 250 дни от получаване на решението. С Решение № 15/20.01.2016 по а.д. № 286/2015 Административен съд – Кюстендил отменя решението на кмета и му връща преписката за предоставяне на исканата информация с указания по тълкуване и прилагане на закона. Съдебният състав приема за очевидно, че с оглед на исканата информация, задълженият по закон субект за осигуряване на обществена информация предоставя достъп до същата, но само формално. Неразумният срок за получаване на достъп до обществена информация, посочен в решението – 250 дни, фактически се явява препятствие пред достъпа до същата и се приравнява по същество до отказ. Посоченият срок е извън разума и целите на закона. Отделно в решението на кмета не е указано мястото, където ще бъде предоставен достъпът до исканата информация, формата, под която ще бъде предоставен, съответно размерът на разходите по предоставянето, които да бъдат заплатени от заявителя, съгласно изискванията на чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ. По делото е безспорно установено, че жалбоподателката не е получила исканата обществена информация. Анализът на исканата информация сочи, че същата може да бъде изготвена и предоставена в минимално възможния по закон – 30 дневен срок от датата на получаване на решението. Правото на заявителя за достъп до информация не е реализирано, като даденият срок не е съобразен с фактическата обстановка и със закона. Решението подлежи на касационно обжалване.



[1] ДВ, бр. 97 от 11 декември 2015 г.

© 2016 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.