 |
Информацията за установени нарушения и наложени наказания през 2022 г. на топлоцентрали от комплекса „Марица-Изток“ и в частност на ТЕЦ „Брикел“ представлява информация за околната среда, която подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ.
До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ срещу втори отказ на Регионална инспекция по околна среда и води - Стара Загора (РИОСВ - Стара Загора).
Със заявление от края на 2022 г. „За Земята – достъп до правосъдие“ искат от РИОСВ - Стара Загора да им бъде предоставен достъп до следната информация:
1. Във връзка с Вашето обявление, че РИОСВ - Стара Загора е наложила "18 наказателни постановления на топлоцентрали от комплекса "Марица-изток" – 16 от тях на ТЕЦ "Брикел", бихме искали да ни предоставите информация за самите наказателни постановления, документацията по тях, включително самите наказателни постановления и за какъв период са издадени. Бихме искали да знаем какви действия са предприети и какви санкции са били наложени с тези наказателни постановления, кои от тях са влезли в законна сила и какви действия са предприети по налагане на наказанията, предвидени в тях.
2. Бихме желали да ни предоставите копия от всички издадени актове за установяване на административни нарушения и издадени наказателни постановления на ТЕЦ “Брикел” от 01.01.2022 г. до датата на настоящото заявление.
Директорът на РИОСВ - Стара Загора отказва достъп с мотив, че информацията не е обществена по смисъла на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван и е отменен с Решение № 3822/09.06.2023 г. на АССГ, Второ отделение, 27 състав по а. д. № 11351/2022 г., а преписката е върната за ново произнасяне на РИОСВ - Стара Загора.
С решение от 27.06.2023 директорът на РИОСВ - Стара Загора повторно отказва достъп. Този път мотивът е, че исканата информация не представлява информация за околната среда по смисъла на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). С подкрепата на ПДИ и вторият отказ е обжалван пред АССГ.
С Решение № 5654/25.09.2023 г. на АССГ, Второ отделение, 22 състав по а.д. № 6970/2023 г., съдия Десислава Корнезова отменя отказа и връща преписката на РИОСВ - Стара Загора за предоставяне на достъп до исканата информация.
Съдът приема, че исканата информация попада в официалната дефиниция на „информация за околната среда“ по смисъла на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (т.нар. Орхуска конвенция) и ЗООС, тъй като същата касае административни мерки, които оказват въздействие върху околната среда. Съдът не споделя доводите на РИСОВ - Стара Загора, че информацията за административнонаказателната дейност на органа е различна от административните мерки, тъй като режимите за налагане на принудителни административни мерки и административни наказания били различни. Според съда административните наказания попадат в обхвата на контролната дейност, осъществявана от РИОСВ - Стара Загора и като част от контролната дейност представляват административни мерки по смисъла на Орхуската конвенция и ЗООС.
Съдът отбелязва, че съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗООС за предоставяне на информация за околната среда се прилага процедурата, предвидена в глава трета от ЗДОИ. Предвид факта, че изисканата от жалбоподателя и налична при ответника информация се отнася до контролната дейност на директора на РИОСВ - Стара Загора, същата следва да се предостави. Ответникът е бил длъжен да изследва хипотезите по чл. 20, ал. 1 от ЗООС и да прецени дали съществуват и какви ограничения при предоставяне на информацията. Ответникът е следвало също така да извърши преценка по смисъла на чл. 20, ал. 4 от ЗООС, според която разпоредба при решаване на достъпа за предоставяне на информацията органът отчита обществения интерес от разкриването й.
В заключение, съдът посочва, че при новото произнасяне по заявлението органът изрично трябва да посочи кои от наказателните постановления са влезли в сила, респ. кои от тях са оспорени по съдебен ред и какъв е резултатът от това обжалване; какви действия са предприети по изпълнение на наложените имуществени санкции на юридическите лица от комплекса „Марица-изток“.
Решението е окончателно.
***
Информацията за износа и трансфера на оръжия и продукти, свързани с отбраната е от обществена значимост и поради надделяващия обществен интерес не може да бъде ограничаван достъпът до нея.
До този извод стигна състав на Административен съд София-град по дело на Боряна Джамбазова ("Ню Йорк Таймс") срещу отказ на Министерство на икономиката и индустрията (МИИ).
Със заявление от края на месец април 2023 г. Боряна Джамбазова иска от МИИ да й бъде предоставен достъп до следната информация:
1. Годишните доклади на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение за 2020 г., 2021 г. и за 2022 г. В изпълнение на чл. 70 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката и индустрията е задължена да публикува тези доклади на сайта на министерството, но такива не са публикувани от 2019 година насам. Моля, да ми бъдат предоставени годишните доклади, включително Обобщените данни за издадените разрешения/удостоверения за износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на Република България и осъществения износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната или т.нар. Приложение 2, което съдържа броя на подадените разрешения, стойността на издадените разрешения, реализираната стойност в евро по страни на износ и списъка на продуктите, свързани с отбраната.
2. Колко са фирмите, които са получи лицензи и удостоверения за регистрации за външнотърговски дейности с продукти, свързани с отбраната за всяка година по отделно – за 2020 г., 2021 г. и 2022 г.?
3. Колко са фирмите, които са получи лицензи и удостоверения за регистрации за външнотърговски дейности с продукти, свързани с отбраната от началото на годината до момента?
4. Какви са данните за износ на боеприпаси за ЕС от началото на годината до момента?
5. Каква е общата стойност на износ и трансферът на продукти, свързани с отбраната от България към други страни-членки на ЕС от началото на годината до момента?
С решение от 4 май 2023 г. министърът на икономиката и енергетиката уведомява заявителката, че министерството не разполага с информацията по т. 2 и 3 от заявлението и отказва информацията по т. 1, 4 и 5 с мотив, че докладите за износа на оръжие още не са приети от Народното събрание, нито са готови консолидираните доклади на Съвета на ЕС по въпроса.
С подкрепата на ПДИ частичният отказ по т. 1, 4 и 5 от заявлението е обжалван.
С Решение № 5862/09.10.2023 г. на АССГ, Второ отделение, 59 състав по а.д. № 5136/2023 г., съдия Зорница Дойчинова отхвърля жалбата по т. 1, отменя отказа по т. 4 и 5 и връща преписката за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът посочва, че по т.1 е поискано предоставянето на официална информация, която обаче попада в хипотезата и на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, поради което правилно е отказано нейното предоставяне. Поискани са годишни доклади на междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. Съдът приема, че докладите на комисията стават официален документ едва след предоставянето им от Министерски съвет на Народното събрание и публикуването им от парламента. Дотогава същите представляват подготвителна информация, която няма самостоятелно значение. Съдът стига до извод, че след като докладите за 2020, 2021 и 2022 г. не са преминали през официалната процедура, достъпът до тях правилно е отказан, но тъй като не е налице пречка да са предостави достъп до обобщени данни за издадените разрешения/удостоверения за износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната на територията на Република България и осъществен износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната.
По т. 4 съдът приема отказа с мотив, че съответните европейски доклади не са изготвени, за неоснователен. Съображенията на съдията са, че със заявлението не са поискани копия от доклади, а обобщени данни за съответните периоди, с които органът следва да разполага, тъй като той е този, който предоставя тези данни на съвета на ЕС за включването им в консолидираните европейски доклади.
По т. 5 съдът приема, че поисканата с тази точка информация не е такава, която да бъде обобщена в доклад, а е поискана информация за износа и трансфера на конкретни продукти за текущата година, което предполага налична при ответника информация. Това са конкретни данни, статистическа и обобщена информация, която сама по себе си няма пречка да бъде предоставена на заявителя.
На последно място, съдът посочва, че поисканата информация представлява такава с надделяващ обществен интерес и достъпът до нея не може да бъде ограничаван. Касае се за информация, свързана с износа и трансфера на продукти свързани с отбраната, от територията на страната, която информация в условията на война на територията на близка по територия държава, е от съществена важност. Още повече, че една от основните и много важни теми в обществото е именно предоставянето на оръжие на друга държава в условията на война, както и въоръжаването на тази държава от български дружества. Категорично темата за износа на оръжие от страната ни е от обществена значимост и поради надделяващия обществен интерес не може да бъде ограничаван достъпа до нея.
Решението е окончателно.
***
Налице е надделяващ обществен интерес за предоставяне на информация от Министерство на младежта и спорта за издадения спортен лиценз на Автомобилната федерация на България.
До този извод стигна състав на Административен съд - Бургас по дело на Венелин Урумов (Бургас) срещу отказ на Министерството на младежта и спорта (ММС).
Със заявление от 17 юли Венелин Урумов иска от ММС да му бъде предоставен достъп до всички приложенията по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 5 от Закона за физическото възпитание и спорта към заявлението на Автомобилна федерация на България, на основата на които е издаден действащия спортен лиценз, включително списъкът на наименованията на приложените правила.
Комисията по достъп до информация към ММС отказва с мотив, че тази информация не е обществена по смисъла на ЗДОИ.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван.
С Решение № 933/17.10.2023 г. на Административен съд – Бургас, III-ти състав по а.д. № 1574/2023 г., съдия Чавдар Димитров отказът е отменен и преписката е върната на ответника за ново произнасяне с указания при предоставяне на достъп да бъде спазен Закона за защита на личните данни.
Съдът приема, че поисканата информация е обществена и има характер на служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ – касае се за документи, представляващи част от заявлението за лицензиране, които са подадени от съответния кандидат и са такива с надделяващ обществен интерес, доколкото съдържат правила за безопасност при организиране на спортни мероприятия, които по данни от пресата не съумяват да опазват винаги живота и здравето на участници в състезанията и тяхната публика.
Съдът намира, че с въпросите, поставени в заявлението, не се търси достъп до документи съдържащи лични данни. Иска се информация, свързана с подаването на заявление за получаване на лиценз, както и списък с приложените към заявлението правила, като дори не се търси разкриване на съдържанието на всяко от тези правила.
В заключение съдът посочва, че исканата обществена информация е следвало да бъде предоставена при наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ, тъй като чрез предоставянето на исканите сведения ще се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект – министъра на младежта и спорта, както и на администрацията му по повод издаваните лицензи за всеки отделен вид спорт.
Разпоредбата на § 1, т. 6 от ЗДОИ установява оборима презумпция. Презумпцията за съществуването на такъв надделяващ обществен интерес означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване на обратното. По тази причина позоваващият се на този текст не е длъжен да доказва съществуването на надделяващ обществен интерес. Онзи, който твърди обратното, е длъжен да го докаже, което в случая не е направено. Този извод следва и от разпоредбата на § 1, т. 5, букви "б" и "в" от допълнителните разпоредби на ЗДОИ, които въвежда презумпция на наличие на обществен интерес, когато сведенията и данните са свързани с улесняване на прозрачността и отчетността на задължените субекти относно взиманите от тях решения, както и гарантира законосъобразното и целесъобразно изпълнение на законовите задължения на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. В конкретния случай ответният орган не е изложил никакви мотиви и без аргументи и съображения е подминал въпроса за наличието на надделяващ обществен интерес и така е действал неправилно.
Решението е окончателно.
***
Мълчаливият отказ по заявление за достъп до обществена информация винаги е незаконосъобразен.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Анина Сантова (в. „Капитал“) срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община (СО).
Със заявление от 3 юни 2023 г. Анина Сантова иска от СО да й бъде предоставен достъп до следната информация:
1. Договорите, които е сключвала Столична община за външни правни услуги през годините 2017, 2018, 2019, 2022 и 2023 към май месец;
2. Договорите, които е сключвало общинското дружество Център за градска мобилност за външни правни услуги през годините 2017, 2018, 2019, 2022 и 2023 към май месец;
3. Договорите, които са сключвали всички районни общини към Столична община за външни правни услуги през годините 2017, 2018, 2019, 2022 и 2023 към май месец.
В законоустановения 14-дневен срок за отговор не е получен такъв, поради което с подкрепата на ПДИ мълчаливият отказ е обжалван пред АССГ.
С Решение № 6161/19.10.2023 г. на АССГ, Второ отделение, 77 състав по а.д. № 7613/2023 г., съдия Евгения Баева отменя отказа и връща преписката на СО за произнасяне по заявлението.
Съдът приема, че единствената призната от закона възможност за процедиране на задължения субект е да постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до исканата обществена информация. Изискването за писмено произнасяне представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, като излаганите от органа мотиви имат двояко значение - довеждат до знанието на страните съображенията на административния орган, което ги подпомага при избора и изграждането на защита, а от друга - улеснява упражняването на съдебния контрол за законосъобразност. С оглед характера на уредените обществени отношения, целта на приложимия материален закон и предвид императивните разпоредби на ЗДОИ, задължаващи субектите по чл. 3 от този закон да се произнасят с мотивирано решение и в случаите на отказ за предоставяне на поискана информация, сезираният с процесното заявление орган е бил длъжен да се произнесе с нарочен акт по подаденото от сдружението заявление, в законоустановения срок. След като това не е сторено, обжалваният мълчалив отказ е незаконосъобразен и само на това основание следва да бъде отменен, а преписката следва да се върне на Кмета на Столична община за произнасяне по заявлението с надлежен акт, удовлетворяващ изискванията за съдържание по чл. 38 от ЗДОИ.
Решението е окончателно.
***
Информацията, свързана с отразяването на досъдебни производства в електронната информационна система на Прокуратурата на Република България не попада в обхвата на следствената тайна и подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Николай Неделчев (София) срещу отказ на заместник главния прокурор при Върховна касационна прокуратура (ВКП).
Със заявление от 1 март 2023 г. Николай Неделчев иска от ВКП информация за отразяването на 5 знакови разследвания в електронната деловодна система на Прокуратурата на Република България (ПРБ). За първите две разследвания се търси информация за основанието за класифицирането им, а за останалите 3 – на кои дати, кое длъжностно лице ги е направило невидими за външни потребители.
С писмо от 14 март 20203 г. заместник-главния прокурор отговорил, че част от информацията е предоставена по предходно заявление на жалбоподателя, когато е било посочено, че ако в материалите по определения преписка има класифициран документ, то служителят, който я въвежда в електронната система, прави това по начин, че същата автоматично да не е видима за външни потребители. Информацията за това на какво основание част от преписките са класифицирани е отказана с мотив, че предоставянето й би разкрило съдържанието на приписките, поради което също била класифицирана.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 6144/19.10.2023 г. на АССГ, Второ отделение, 58 състав по а.д. № 3358/2023 г., съдия Снежанка Кьосева отменя отказа и връща преписката на ВКП за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът посочва, че писмото на ВКП представлява отказ, тъй като с него не е отговорено конкретно на нито един от въпросите в заявлението.
Съдът приема за необоснован довода на ВКП, че исканата информация попада в обхвата на следствената тайна по чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Според съда разпоредбата на чл. 198 от НПК не се отнася за статистически данни, които вероятно са информация от регистрите и деловодните книги на съответната прокуратура и каквато информация се публикува в информационната система на ПРБ за проверка на преписките Портал за електронни услуги на ПРБ. Жалбоподателят е поискал информация за номер на преписка, който би следвало да е записан в регистър на заведени преписки. Не е поискал достъп до информация по съществото на преписките. Регистърната система изисква към досъдебното производство (ДП) или прокурорска преписка да има и съответстващ регистрационен номер. Регистрите са достъпни. Разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от НПК по отношение на регистрите не се прилага.
Съдът посочва, че ВКП не са доказали по делото, че исканата информация е класифицирана по реда на Закона за защита на квалифицираната информация.
В заключение съдът не споделя твърдението на ответника, че в случая наличието на надделяващ обществен интерес е ирелевантно, предвид това, че поисканият достъп до обществена информация касае материали по образувани прокурорски преписки и досъдебни производства и разпоредбите на ЗДОИ не са приложими. Номерът на преписката или на ДП, информацията дали преписката, респ. ДП са класифицирани и правното основание за класифициране не са материали по образувани прокурорски преписки и досъдебни производства. При наличие на "надделяващ обществен интерес" задълженият субект дължи предоставяне на информацията и оборването на презумпцията е възложено от закона в негова тежест.
Решението е окончателно.
***
Липсата на мотиви за оборване на презумпцията за наличие на надделяващ обществен интерес от предоставяне на определена информация представлява самостоятелно основание за отмяна на отказ по ЗДОИ.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ срещу отказ на „Електроенергийният системен оператор“ ЕАД („ЕСО“ ЕАД).
Със заявление от 11 април 2023 г. „За Земята – достъп до правосъдие“ искат от ЕСО да им бъде предоставен достъп до информация за извършените плащания към производители на електроенергия в периода 1 септември 2021 – 31 март 2023 г.
С решение от 24 април изпълнителният директор на ЕСО отказва достъп с мотив, че информацията засяга интересите на трети лица, които са изразили несъгласие за предоставянето й. В отказа е посочено също, че информацията е служебна и представлява професионална тайна, както и че заявителят не е доказал наличие на надделяващ обществен интерес.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 6269/24.10.2023 г. на АССГ, Второ отделение, 76 състав по а.д. № 4749/2023 г., съдия Пламен Панайотов отменя отказа и връща преписката за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът приема, че индивидуализираната в заявлението информация не е класифицирана информация, представляваща служебна тайна за „ЕСО” ЕАД и не съществува ограничение от законов порядък, за нейното предоставяне. Програмата за съответствие, с чиито разпоредби се е аргументирал ответникът, не е закон, в който да са предвидени хипотези, при които конкретно претендираната информация да съставлява „професионална тайна” и да съществуват предвидени в него основания за опазването и оповестяването й.
Според съда са неправилни и съображенията на ответника, че липсва „надделяващ обществен интерес”, при наличие на който той дължи предоставяне на информацията. Оборването на презумпцията е възложено от закона в негова тежест. Съгласно § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите. Липсата на анализ и несъобразяване с посочените правни норми, респективно липсата на конкретни и ясни мотиви, оборващи презумпцията по § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ, представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ. Презумпцията за съществуването на обществения интерес означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване на противното. По тази причина позоваващият се на този текст не е длъжен да доказва съществуването на обществен интерес (чл. 14, ал. 2, т. 3 от ЗДОИ). Онзи, който твърди обратното, е длъжен да го докаже, което в случая не е изпълнено от „ЕСО“ ЕАД. Ответникът е този, който трябва да изложи мотиви защо счита, че не е възникнал и не съществува „надделяващ обществен интерес“. Неправилно в оспорения акт, тази доказателствена тежест е „прехвърлена“ на сдружение „За Земята – достъп до правосъдие”.
Решението е окончателно.
==============================================
|
|
Публикацията е по проект "Правна помощ по случаи за достъп до информация", изпълняван от Програма Достъп до Информация, подкрепен с грант от the German Marshall Fund of the Unted States (GMF). Мненията, изразени тук, не представят непременно възгледите на German Marshal Fund или техните партньори.