Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски

Кирил Терзийски 

„Автомагистрали“ е ЕАД е задължен субект и дължи предоставяне на информация за строежа на Автомагистрала „Хемус“. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Таня Петрова (в. „Сега“) срещу отказ на директора на „Автомагистрали“ ЕАД да предостави информация за договорите сключени от „Автомагистрали“ ЕАД с трети лица за изграждането на участъци от Автомагистрала „Хемус“ и укрепване на обекти от републиканската пътна мрежа, засегнати от геодинамични процеси и явления. Информацията е поискана от Таня Петрова със заявление от октомври 2020. Изпълнителният директор на „Автомагистрали“ предоставя частичен достъп до обобщена справка за общите три авансови плащания и изпълнения по трите основни договора между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Автомагистрали“, но отказва достъп до списъка на всички сключени договори между „Автомагистрали“ и реалните изпълнители, както и до списъците на плащанията по тези договори и отказва достъп до самите договори, както и до информация дали се планира сключването на нови договори за изпълнение. Изпълнителният директор твърди, че причината е „изричното писмено несъгласие на контрагентите (третите лица)“.

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.

С Решение № 3032 от 11.05.2021 на АССГ частичният отказ по т. 1, 2 и 3 от заявлението е отменен и преписката е върната на ответника за изрично произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдията приема, че „Автомагистрали“ е ЕАД, капиталът му е изцяло собственост на държавата, като е задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ – „публичноправна организация“ съгласно дефиницията по § 1, т. 4, б. “а“, „б“ и „в“ от ДР на ЗДОИ /в този смисъл е и съдебната практика/ и дължи произнасяне по заявлението по ЗДОИ.
Съдът приема, че с отговора си по заявлението, директорът на „Автомагистрали“ ЕАД е предоставил информация само по т. 4 от заявлението и без да е формулирал изричен диспозитив за отказ, по същество е отказал предоставяне на заявената информация по т. 1 и т. 3 и частично по т. 2.

Съдът намира отказът по т. 1 и т. 3 и частичният отказ по т. 2 от заявлението за процесуално и материално незаконосъобразен, за противоречащ на целта на ЗДОИ, както и за постановен в нарушение на формата. Съображенията са следните: в обжалваният акт изобщо не са посочени правни основания за отказ да се предостави информацията по цитираните точки от заявлението (а тези основания са лимитативно и императивно посочени в чл. 37 от ЗДОИ). Липсва формулиран изричен диспозитив за отказ по цитираните точки (отказът се извежда от съдържанието на волеизявлението).

Според съда, заявената и отказана информация (свързана със строежа на Автомагистрала „Хемус“) е обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и по-точно от вида служебна информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като е създадена и съхранявана от задължен субект във връзка с дейността му.

Съдът намира, че само отказаната информация по т. 1 от заявлението засяга трети лица (доколкото е ясно и от самото заявление, че договорите по т. 1 са сключени между ответника и трети лица). Само по т. 1 от заявлението е следователно да се търси съгласие от трети лица, а ако има изразено несъгласие от някои или от всички трети лица, следва да се прецени както чл. 37, ал.2 от ЗДОИ (предоставяне на частичен достъп), така и установеният от съда надделяващ обществен интерес.

Решението е окончателно.

Казусът е отразен в статия на Таня Петрова във в. „Сега“ от 19 май 2021 - "Сега" осъди Автомагистрали за достъп до договори“.

* * *

Мълчаливият отказ на НАП по заявление, с което се иска достъп до информация за несъбраните държавни вземания, е недопустим. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Красен Николов (Mediapool) срещу мълчалив отказ на Национална агенция по приходите (НАП) да предостави информация за несъбраните публични вземания на съдебната власт, на МВР, и от ДДС. 

Информацията е поискана от Красен Николов с три заявления от декември 2020. НАП регистрирали заявленията под един входящ номер но не се произнесли по тях в законоустановения 14-дневен срок.
С подкрепата на ПДИ мълчаливият отказ е обжалван пред АССГ.

С Решение № 2784 от 26.04.2021 на АССГ мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната на изпълнителния директор на НАП за изрично произнасяне по заявлението. 

Съдията приема за безспорно, че търсената информация има характера на служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ – касае се за информация, свързана с упражняване на правомощията на НАП по събиране на публични вземания по чл. 162 от ДОПК (Дял четвърти от ДОПК) – декларирани в НАП или установени с ревизионни актове или наказателни постановления от органи на НАП – републикански данъци на физически лица или юридически лица (данък върху доходите, данък печалба, данък върху добавената стойност и др.), задължителни осигурителни вноски, глоби и имуществени санкции и др., както и установени от други органи на държавна или общинска власт в Република България (от т.нар. „външни“ за НАП публични взискатели) като общини, министерства, агенции, комисии и инспекции, съдилищата и прокуратурите и мн. др., предадени за събиране от НАП – например: общински данъци и такси; държавни и съдебни такси; мита, акцизи, глоби и имуществени санкции и др. Всички поставени от заявителя въпроси (на каква стойност са несъбраните публични вземания, колко от тях са зачислени към НАП, вземания на каква стойност са погасени по давност или са преценени като несъбираеми и т.н.) касаят събирането на публични средства, поради което безспорно засягат обществеността и са свързани с дейността на НАП и начина на организирането ѝ.

Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби относно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задълженият субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, изискващи писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, както и от чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ, въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение и връчване на решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация.

Следователно, налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по заявлението формира мълчалив отказ, който противоречи на нормите на ЗДОИ и подлежи на отмяна само на това основание.

Налага се извод, че мълчаливият отказ за произнасяне по заявление, подадено по реда на ЗДОИ, е недопустим, тъй като административният орган е длъжен да се произнесе изрично по него, както и да уведоми заявителя за това произнасяне, поради което същият следва да бъде отменен на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, като се задължи органът да се произнесе изрично по заявлението с мотивирано решение по реда и в сроковете на ЗДОИ, като предостави исканата обществена информация.
Решението е окончателно.

Казусът е отразен в публикация на Красен Николов от 15 май 2021 в Mediapool - "Как Галя Димитрова от НАП успя да "укрие" ДДС-то".

* * *

Мълчаливият отказ на СДВР по заявление, с което се иска информация за задържаните лица по време на протестите на 2-3 септември 2020, е недопустим. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Росен Босев (в. „Капитал“) срещу мълчалив отказ на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да предостави заповедите за задържане на лица по време на протестите на 2 срещу 3 септември 2020 около сградата на бившия Партиен дом и докладите за използвана полицейска сили и помощни средства по време на протестите. 
Информацията е поискана със заявление от 24 септември 2020, по което директорът на СДВР не се произнася в законоустановения 14-дневин срок.

С подкрепата на ПДИ мълчаливият отказ е обжалван пред АССГ.

С Решение № 3451 от 27.05.2021 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на СДВР за произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.

Съдът приема, че единствената призната от закона възможност за процедиране на отправеното до него искане за достъп до обществена информация от задължения по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект е да постанови изричен акт – решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Изискването за мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта.

Предвид характера на уредените обществени отношения и целта на приложимия материален закон, при условие, че разпоредбата на чл.38 ЗДОИ императивно задължава субектите по чл. 3 да се произнасят с мотивирано решение, особено в случаите на отказ да бъде предоставена исканата информация, директорът на СДВР е бил длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по така подаденото от жалбоподателя заявление за достъп до обществена информация, като издаде или акт по чл. 34 ЗДОИ, или акт по чл. 38 ЗДОИ. Като не се е произнесъл в законоустановения срок по подаденото до него заявление, директорът на СДВР е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, установени в чл. 38 и чл. 39 ЗДОИ. Съгласно цитираните разпоредби отказът да бъде предоставен достъп до обществена информация може да бъде само изричен и се постановява с мотивирано решение, в което се посочват правното и фактическо основание за отказа и което се връчва лично срещу подпис на заявителя. Мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим, поради което само на това основание същият подлежи на отмяна.

Решението е окончателно.

* * *

Мълчаливият отказ на ВКП по заявление, с което се иска информация за броя участници и направените разходи за Националното съвещание на прокуратурата, проведено в резиденция „Бояна“ на 24 август 2020, е недопустим. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Доротея Дачкова (в. „Сега“) срещу мълчалив отказ на Върховна касационна прокуратура (ВКП) да предостави информация за участниците и разходите за Националното съвещание на прокуратурата.

Информацията е поискана от Доротея Дачкова със заявление от 26 август, по което ВКП не се произнася в законоустановения 14-дневен срок. 

С подкрепата на ПДИ мълчаливият отказ е обжалван пред АССГ. 

С Решение № 2905 от 04.05.2021 на АССГ мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната на Прокуратурата за изрично произнасяне по заявлението.

Съдията приема, че заявената информация е обществена по смисъла на ЗДОИ, тъй като е свързана с дейността на прокуратурата и разходването на бюджетни средства.

Мълчаливият отказ не отговаря на императивните изисквания на ЗДОИ за форма – писмен мотивиран акт по чл. 34 ал.1, като съгласно трайната съдебната практика мълчаливи откази по ЗДОИ винаги са незаконосъобразни и подлежат на отмяна. От една страна е нарушено императивното изискване за форма (писмен мотивиран акт), от друга страна липсата на мотиви са пречка съдът да провери материалната законосъобразност на отказа. Поради което мълчаливият отказ, като постановен в нарушение на формата, следва да се отмени и преписката да се върне за ново произнасяне по заявлението – с изричен мотивиран писмен акт.

Решението е окончателно.

Казусът е отразен в публикация на Доротея Дачкова във в. „Сега“ от 6 май 2021 – „Съдът нареди прокуратурата да каже колко ѝ струва сбирката в Бояна“.

* * *

Несъгласието на трето засегнато лице е ирелевантно, когато самото то е задължен субект по ЗДОИ. До този извод стигна състав на Административен съд – Варна по дело на Спас Спасов срещу отказ на изпълнителния директор на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД („ТСВ“ ЕАД) да предостави справка за договорите с подизпълнители и копия от договорите с подизпълнители, сключени по споразумение между Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) и „ТСВ“ ЕАД за удълбочаване на каналите на Пристанище Варна. 

Информацията е поискана от Спас Спасов със заявление от 29 октомври 2020. Изпълнителният директор на „ТСВ“ ЕАД отказа да предостави достъп до исканата информация с мотиви, че тя представлява търговска тайна и засяга интересите на трето лице –ДППИ, изразило изрично несъгласие за предоставяне.

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд – Варна.

С Решение № от 18.05.2021 на Административен съд – Варна отказът е отменен и заявлението изпратено на директора на ТСВ за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.

Съдията приема, че както ДППИ, така и „ТСВ“ ЕАД са публични организации по смисъла на §1, т. 4, буква “а“ и буква “в“ ДР ЗДОИ, връзка с чл. 5, ал. 2, т. 4 от Закона за обществените поръчки – тъй като са обект на управленски контрол от страна на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, имащ качеството на възложител.

Поисканата със заявлението информация е обществена по определението, дадено в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като предвид бюджетната издръжка на ДППИ и предвид, че същата касае изразходване на публични държавни средства от двата задължени субекта, тя се определя като свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Качеството на публични организации на ДППИ и „ТСВ“ ЕАД ги приравнява на задължени субекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ за осигуряване на достъп до създаваната и съхранявана от тях обществена информация, поради което ДППИ не се явява трето лице, чието съгласие е би било необходимо за представяне на поисканата обществена информация съгласно чл. 31, ал. 5 ЗДОИ.

От изброените в заявлението документи става ясно, че поисканата с него обществена информация не представлява търговска тайна предвид бюджетната издръжка на ДППИ и управляваното от двата задължени субекта държавно имущество включително публични средства.

Дори такава информация да представляваше търговска тайна, законодателят сам е приел, че в хипотеза, когато търговската тайна е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 ЗДОИ, е налице надделяващ обществен интерес - §1, т. 5, буква "е" ЗДОИ, чиято разпоредба е приложима по отношение на разглеждания казус, за който е налице законова презумпция за съществуването на надделяващ обществен интерес. Оборимата презумпция има тази правна последица, че обръща тежестта на доказване. Това означава, че жалбоподателят не трябва да доказва наличието на надделяващ обществен интерес. С оглед на това не заявителят, а органът следва да установи, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес.

Решението е окончателно. 

* * *

Отказ, в който е посочено, че исканият документ има несамостоятелен характер, без каквито и да е мотиви за това, е незаконосъобразен. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Боряна Котенко (Варна) срещу отказ на директора на Агенцията за социално подпомагане (АСП) да предостави копие от документ, издаден от директора на АСП през декември 2020 и съдържащ указания за прилагане на Закона за социалното подпомагане.

Информацията е поискана от Боряна Котенко със заявление от 7 януари 2021. Директорът на АСП отказва с мотив, че информацията не е обществена по смисъла на ЗДОИ, има изцяло вътрешно-служебен характер и няма самостоятелно значение.

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд – Варна.

С Решение № от 19.05.2021 на Административен съд – Варна отказът е отменен и заявлението е върнато на директора на АСП за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.

Съдът приема, че от мотивите на оспореното решение не може да се направи извод, че исканата информация е свързана с оперативната подготовка на актове на АСП и като такава няма самостоятелно значение, липсва и позоваване на чл. 13 от ЗДОИ. В писмото органът не е посочил дали исканите указания съдържат мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища, консултации необходими за конкретен акт на АСП. Посочено е, че исканият документи има несамостоятелен характер, без каквито и да е мотиви за това.

Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация в хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от същия закон не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Преценката за наличието на надделяващ обществен интерес лежи върху административния орган, съобразно принципа на служебно начало и задължението му за изясняване на фактите и обстоятелствата съобразно текста на чл. 35 от АПК. Видно от данните по делото обаче, органът не е изложил мотиви в тази насока. В заявлението също не е мотивирана целта, но следва да се има предвид, че общественият интерес от разкриване на информация се предполага до доказване на противното. В заявлението конкретно не е посочен надделяващия обществен интерес, но наличието му се извлича от информацията, която се иска.

Липсата на мотиви, оборващи презумпцията за обществения интерес и противоречието с материално правните норми, въз основа на които органът е формирал отказа, обуславят отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за ново произнасяне, в съответствие с мотивите на решението.

Решението е окончателно.

_______________________________________

Проектът Форум „Достъп до информация“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.







© 2021 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.