Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ
Гергана Жулева
Гергана Жулева

На 28 април 2021 г. с решение на Министерски съвет № 404 беше приет Доклад за състоянието на администрацията за 2020 г. Докладът беше публикуван на 5.05.2021 г.[1] Вече 21 години тези доклади показват развитията в администрацията след реформите преди двадесет години. 

Какво е състоянието на работата по Закона за достъп до информация в системата на изпълнителната власт, според отчетите на 583 административни структури? 

Някои от данните могат да бъдат сравнени с резултатите от проучването на Програма Достъп до информация (ПДИ) на задължителната за публикуване информация в страниците на органите на власт, което се прави всяка година от 2010 г. насам.[2] 
Макар нашето проучване да има за цел да очертае картината на активната прозрачност, а докладът на МС да обхваща и административния капацитет и организацията на работата по ЗДОИ, постъпилите заявления и решенията по тях, то разглеждайки съвместно двата източника на данни можем да обогатим картината на състоянието на прилагането на закона.   


Сравнявайки данните от миналата година с тези от 2021, няма промяна в тях относно административния капацитет по отношение на прилагането на ЗДОИ.  Броят на администрациите и тези, които отчитат, че са работили по заявления, е равен. Няма промяна и в отчетите за определяне на служител/звено, отговорен/отговорно по ЗДОИ. Според доклада  институциите, които са определили такова звено, са 550. Контактните данни за това звено трябва да са налични в интернет страницата на институцията в секция „Достъп до информация“. Проучването на ПДИ за 2021 г. показва, че тази информация е публикувана в 442 от 563 от  изследваните страници, въпреки ясните задължения по ЗДОИ. Разликата от 120 административни структури, които твърдят, че имат звено/служител, но не са публикували тази информация, не е малка.[3]

  
И тази година от определените звена по ЗДОИ преобладават правните отдели, деловодството, административно обслужване, човешки ресурси на административните структури. При по-внимателен анализ на вътрешните правила (ВП) за работа по ЗДОИ виждаме, че макар да е определено звено и служител от деловодството, например, за регистрация на заявленията, решенията по тях включват работа на различни отдели. За окончателното решение от голямо значение е позицията на правните отдели и ръководителя на административната структура. 

В доклада на МС се отчитат 550 администрации с Вътрешни правила за работа по ЗДОИ. Тук трябва да се отбележи, че тези ВП би трябвало, според изискванията на закона (чл.15а, ал.2)  да бъдат публикувани в секция „Достъп до информация“ в интернет страницата на органа на власт. Данните от проучването на Програма достъп до информация от 2021 г. показват, че това са направили 482 администрации.[4]

 

Източник: Приложение 4. Сравнителни данни на резултатите на оценките 

 

Отново наблюдаваме значително разминаване на отчетите на административните структури, обобщени в доклада на МС и задълженията по закона. 


Подобно е разминаването на данните на задължителната за изготвяне и публикуване в секция „Достъп до информация“ в интернет страниците разяснителна информация за гражданите как да упражняват правото си на достъп до обществена информация (чл.15, ал.1 т.11 и чл.15а, ал.2). 

В доклада на МС данните показват, че 459 от 583 административни структури са разработили такава информация. Данните от проучването на ПДИ за 2021 г. обаче показват нещо различно. Тази информация, която е от значение за търсещите информация е публикувана в секциите „Достъп до информация“ в 325 страници[5]. Отново над сто административни структури не са изпълнили това свое задължение по закон, макар да отчитат, че са изготвили тази информация. 


Можем да предполагаме какви са причините. Може би част от административните структури смятат, че във ВП по ЗДОИ е представена разяснителната информация. Но ВП описват ангажиментите на звената, служителите и контрола на работа по ЗДОИ, както и информация относно заявленията. Разяснителната информация за гражданите трябва да бъде публикувана в открит текст в специалната секция, заедно с контактната информация за отговорното звено/служител.    


Заявления, заявители и търсена информация 

През 2020 г. в административните структури на изпълнителната власт са постъпили с 4101 повече заявления от 2019 г., именно 14 500. Това е разбираемо, поради политическата ситуация и COVID 19 пандемията.   Запазва се тенденцията от 2018 г. насам  за увеличаване броя на заявленията, подадени по електронен път, включително чрез използването на Платформата за достъп до обществена информация, поддържана от администрацията на МС[6].  

 

 Източник: Доклади „Състоянието на администрацията“ на Министерски съвет  

 

По отношение на групите заявители, съотношението  не се променя. За 2020 г. отново най-много заявления са подадени от граждани, на второ място са подадените от НПО, на трето място са заявленията от фирми. Обяснимо е, че най-голям брой заявления са подадени от граждани, поради факта, че заявителите не са длъжни да посочват професия, принадлежност към фирми, НПО-та и медии. Тези, които са подали заявления от името на медия, фирма и НПО попадат в статистиката. 

 Източник: Доклади „Състоянието на администрацията“ на Министерски съвет  

 


Каква информация  търсят гражданите?


В първите почти десет  години от прилагането на закона, заявителите търсеха предимно информация, за да упражняват свои други права. Последните години са свързани с търсене на информация, за да се упражнява граждански контрол на работата на органите на власт – отчетността на институцията, контролната дейност на институцията, изразходване на  публични средства, предотвратяване на нередности и корупция. Темите на търсене от страна на заявителите би трябвало да са ориентир за управляващите какво трябва да се публикува и представя за обсъждане. Това е важен инструмент за повишаване на доверието в управлението.   

 Източник: Доклади „Състоянието на администрацията“ на Министерски съвет  

 


Решенията  на администрацията

По отношение на решенията по заявленията отново има разминаване в отчитаните данни. Според доклада решенията по постъпилите заявления са 14 045.  217 заявления са оставени без разглеждане, поради административни несъответствия. Остава неясно какво се е случило с оставащите 238 заявления до 14 500. 

Сред решенията по заявленията преобладават тези за пълен достъп до исканата информация, отказите съставляват 4,1% от решенията.  

В доклада са представени също така и основанията за отказ по 582 заявления. Отново най-значителната част от тези откази са в неясната категория „други“. Не е ясно какво се крие зад тези „Други“ и можем само да спекулираме, че от тенденциите които наблюдаваме от случаите, попадащи при нас за правен съвет, под „други“ много често администрацията се опитва да отказва информация или като обявява търсената информация за необществена, или като се позовава на формални основания или на такива, които отдавна не са спорни от гледна точка на съдебната практика, а именно:

  • не е ясно каква точно информация се търси;
  • заявлението не е подписано;
  • законът дава право на достъп до информация, а не до документи;
  • при искане на справка се обявява информацията за несъществуваща.

Друг проблем за статистиката относно решенията по заявленията е свързан със случаите, в които е правен баланс на защитени права и интереси и надделяващ обществен интерес. В доклада се отчитат 737 такива. Законът задължава администрацията да прави този баланс  по отношение на 4 основания за отказ. Само по отношение на класифицираната информация балансът е направен от законодателя и не се прави от администрацията.  

Според нас причините за  тази неясна статистика е възможността отчетите на конкретните административни структури  да следват чисто формално въпросника, който попълват и тъй като реалността е по-богата от въпросниците, за отчета се появяват и най-много „Други“. 

Очевидно, че освен цифрите за статистика в отчетите е добре да се прави и анализ  на случаите, в които е правен баланс на права и интереси и надделяващ обществен интерес. Това, че има повече такива случаи,  заслужава положителна оценка, но администрацията трябва да бъде подпомогната в този процес от обучения и познаване на съдебната практика.

В много от решенията на съда този баланс се прави.   

Жалби и решения на съда

Много добра практика е представянето в доклада на данните, представени от отчетите на администрацията относно жалбите срещу решения по заявленията и отказите, както и решенията на съда по тези жалби.  

Ако до 2020 година преобладаваха жалбите срещу решения за отказ, сега наблюдаваме увеличаване на жалбите срещу решения на административния орган. Причините са повтарящи се опити да се игнорира стабилна съдебна практика, да се твърди, че информацията, която създават и съхраняват, не е обществена, и други, които ни връщат към непредвидените в закона основания за отказ.  

Резултатът е преобладаващите решения на съда, отменящи решението на администрацията. 
 

Източник: Доклади „Състоянието на администрацията“ на Министерски съвет  

  

 

Източник: Доклади „Състоянието на администрацията“ на Министерски съвет  

 
_______________________________________

[1] Годишен доклад - Доклад за състоянието на администрацията през 2020 г. (government.bg

[2] https://data.aip-bg.org/surveys/FQWA23/

[3] Резултати по индикатори | Програма Достъп до информация (aip-bg.org). Виж: Резултати по индикатори – В.3 и В.3.1

[4] Резултати по индикатори | Програма Достъп до информация (aip-bg.org). Виж: Резултати по индикатори – В.7 и В.7.1 и В.7.2

[5] https://data.aip-bg.org/surveys/FQWA23/stats-indicators?q=ACIA51

[6] https://pitay.government.bg/PDoiExt/indexExt.jsf


_______________________________________

Проектът Форум „Достъп до информация“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.







© 2021 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.