 Фани Давидова |
Казусът в този брой на бюлетина избрахме заради неговата актуалност и заради особения контекст, който поставят уличните протести и медийното им отразяване.
Фактите
На 20 февруари 2013 36-годишният Пламен Горанов се самозапали пред входа на варненската община с искане за оставката на кмета и на общинския съвет. Актът на самозапалване бе в 7.30 сутринта, свидетели са охраната на общината и случайни граждани. Записите от охранителните камери на общината съхраняват информация за трагичната хронология. На 3 март Пламен Горанов почива от изгарянията си. По случая е образувано досъдебно производство, а разследващите органи изискват и получават от общината копия от записите на охранителните камери.
Ден след смъртта на Горанов кореспондентът на Дневник.bg Спас Спасов иска по Закона за достъп до обществена информация копия от оригиналните записи на видеокамерите. Заявленията Спасов адресира до Община Варна и Областна дирекция на МВР, тъй като според говорителя на Варненската районна прокуратура именно те съхраняват твърдите дискове на системите за видеонаблюдение. Интересът на журналиста е предизвикан от разпространените съмнения, че Пламен Горанов се е самозапалил. Публикува се информация, че образуваното досъдебно производство е за установяване на евентуално подбудителство към самоубийство.
В рамките на предвидения в закона срок Община Варна постановява решение, с което отказва исканата информация. Стойчо Бакалов, директор на дирекция "Управление на сигурността и контрол на обществения ред", мотивира отказа с аргументите, че искането противоречи на текстове от Конституцията, гарантиращи неприкосновеността на личния живот на гражданите, Закона за защита на класифицираната информация и две наредби на Министерски съвет.
Спас Спасов се обърна към ПДИ за съвет и отговор на въпросите: представляват ли записите от охранителните камери на общината обществена информация; следва ли копия от тях да бъдат предоставяни по реда на ЗДОИ; има ли възможност за съдебно обжалване на постановения от общината отказ?
Коментар
Случаят налага внимателна преценка и прецизен баланс между правото на достъп до информация и правото на неприкосновеност на личния живот. Особено важно тук е да се има предвид характера на самото събитие (брутален самоубийствен акт) и накрая всичко да бъде разгледано в светлината на извънредния обществен контекст.
Търсейки точни правни отговори на поставените въпроси, нека видим с какво разполагаме.
- Кой съхранява информацията – Община Варна - несъмнено задължен по ЗДОИ субект
- Вид на информацията - записи от охранителни камери, показващи събития, състояли се на публично място.
- Съдържание на информацията - видеозапис на самоубийствен акт - самозапалване
- Наличие на висок обществен интерес от разкриване на истината около трагедията.
ЗДОИ дава еднакво право на всеки заявител да получи еднаква по форма и обем информация. Заявителите не следва да доказват наличие на правен интерес, а получените документи, записи и др. могат да използват, публикуват и разпространяват както намерят за добре и без ограничение. Ето защо в настоящия казус следва да се има предвид изключително чувствителното съдържание на поисканата информация и как тя може да бъде използвана в бъдеще. Строго погледнато – записите от охранителните камери, заснемащи безспорно публично място, представляват обществена информация. Въпросът е подлежи ли тази информация на ограничаване и ако „да” - на какво основание? Според международните стандарти, ограниченията на достъпа са приложими само ако са налице три конкретни, кумулативно дадени, условия. Тези изисквания за приложимост на ограниченията на правото на достъп до информация, са известни като „троен тест“[1]. Според него ограничение на правото на достъп се допуска, когато то е:
- изрично посочено в закон;
- пропорционално на целта да се защитят един или повече законово определени интереси;
- необходимо в демократичното общество.
В настоящия случай следва да се концентрираме върху третото задължително условие - „необходимо в демократичното общество“. Според него ограничение на правото на информация може да се допусне само когато[2]:
- това е в степен, пропорционална на защитата на изброените интереси;
- предоставянето на информацията ще навреди или може да навреди на защитените интереси;
- липсва надделяващ обществен интерес от нейното разкриване.
Тези три допълнителни условия са известни още като като „тест за вреда“ или принцип за „баланс на интересите.
Макар формално записите от охранителните камери да представляват обществена информация, достъпът до нея действително следва да бъде ограничен на няколко основания:
- Защита на неприкосновеността на личния и семеен живот на семейството на загиналия Пламен Горанов.
- Накърняване на обществения интерес при разпространяване на записа от самозапалването, тъй като заснетото, съдържа кадри на жестокост и насилие, които биха могли да бъдат видени от уязвими групи лица (деца).
- Накърняване на обществения интерес при разпространяване на записа от самозапалването, тъй като заснетото би могло да предизвика сходни постъпки у други лица с нестабилна психика.
В заключение, считаме, че поисканата информация, а именно записите от охранителните камери на Община Варна, заснели самозапалването на Горанов, не следва да бъдат предоставени по реда на ЗДОИ. Приемаме за адекватен и релевантен постановеният отказ на Община Варна да предостави копия от записи на охранителните камери.
Две думи и за реакцията на Спас Спасов, когато изложихме своите аргументи в полза на непредоставянето на търсената информация. Той сподели, че първоначално не е мислил, че всички заявители разполагат с равни възможности за получаване на информация и изхождайки от собствената си добронамереност и коректност не си е дал сметка, че записът може да попадне в ръцете на хора, които могат свободно да го тиражират чрез социалните мрежи и така той да бъде видян от деца, от хора с нестабилна психика. Тиражирането на записа би било изключително травмиращо за семейството и приятелите на загиналия. Съществува реална опасност от любителско монтиране и преработване на записа, което допълнително би усилило негативния ефект. Впоследствие Спасов напълно прие нашите аргументи, като посочи, че в крайна сметка общественият интерес към случая е задоволен в достатъчна степен както от официалните изявления на разследващите органи, така и от журналистическите публикации по въпроса.
[1] Тези условия се прилагат спрямо ограниченията на правото да се получава и разпространява информация, гарантирано с чл. 10 от ЕКПЧ. Идентичен „троен тест” е предвиден и в чл. 8, пар. 2 от ЕКПЧ по отношение ограниченията на правото на зачитане на личния и семеен живот.
[2] Европейска конвенция за достъп до официални документи – чл.3. Превод на български език на страницата на ПДИ.