Подбра Ралица Кацарска, ПДИ

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЗДОИ!


На 7 юли 2022 г. Законът за достъп до информация (ЗДОИ) в България навърши 22 години. Това са години, през които екипът на Програма Достъп до Информация (ПДИ) усилено работи за популяризиране на достъпа до информация като основно човешко право и провежда постоянна кампания за подобряване на достъпа до информация в България.


Какво се случи през тези години?:

  • 22 издания на Годишния доклад на ПДИ за състоянието на достъпа до информация в България
  • през 2022 г. 528 от общо 563 институции в системата на изпълнителната власт имат секция „Достъп до информация“ – това показва Оценката на активната прозрачност, която ПДИ извършва ежегодно от 2010 година
  • над 7 000 консултации по случаи за достъп до информация, предоставени от правния екип на ПДИ, и над 600 подкрепени съдебни дела
  • хиляди обучени държавни служители журналисти и представители на неправителствени организации за това как да прилагат и използват ЗДОИ

 


ПРОГРАМА ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ Е ПАРТНЬОР В IV-ИЯ НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРИЯ В ГЛОБАЛНАТА ИНИЦИАТИВА „ПАРТНЬОРСТВО ЗА ОТКРИТО УПРАВЛЕНИЕ


Програма Достъп до Информация, наред с  „Български център за нестопанско право", Български институт за правни инициативи, Сдружение Форум гражданско участие, Национален младежки форум и други неправителствени организации e партньор, съвместно с администрацията на Министерския съвет, Министерство на електронното управление, на земеделието, на финансите, Националния съвет по антикорупционни политики, Съвета за развитие на гражданското общество, Комисията за защита на потребителите и Националния инспекторат по образованието в реализирането на Четвъртия национален план „Партньорство за открито управление".

 

Планът е приет от правителството на 21 юли 2022 г.

 

Четвъртият национален план предвижда 14 мерки в 4 тематични области: „Прозрачност и достъп до информация“, „Почтено управление и борба с корупцията“, „отворени данни“, „Гражданско участие“. Сред предвидените за изпълнение мерки са и:

  • Изпълнение на стандартите на Конвенцията на Съвета на Европа за достъпа до официални документи (CETS 205) и последващо присъединяване на Република България към нея.
  • Ежемесечно публикуване на информация за изпълнението на държавния бюджет и за състоянието на фискалния резерв в Портала за отворени данни.

Повече за инициативата, четете в специалната секция на страницата на ПДИ: https://www.aip-bg.org/publicdebate/Инициатива_Партньорство_за_открито_управление/204796/  и в страницата на инициативата Open Government Partnership – OGP.

 

 

ДЕСЕТИ ДОКЛАД НА „ПУБЛИКУВАЙ ТОВА, КОЕТО ФИНАНСИРАШ“ ЗА ПРОЗРАЧНОСТТА НА ПОМОЩИТЕ


На 13 юли 2022 г. британската неправителствена организация „Публикувай това, което финансираш. Глобална кампания за прозрачност на помощта и развитието“ (Publish What You Fund) за десета поредна година представи резултатите от Индекса за прозрачност на помощите (Aid Transparency Index).

 

Програма Достъп до Информация участва с екскпертиза в стартирането на кампанията за прозрачност на помощите и в независимата оценка на резултатите за България, които бяха публикувани в Индекса на прозрачност на помощите за 2015 г.

Според тазгодишния доклад:

 

• Държавният портфейл на Африканската банка за развитие оглавява индекса. Сред първите десет организации с оценка „много добър“ са Световната банка, US Millennium Challenge Corporation, UNICEF и Gavi – Vaccine Alliance.

• По-голямата част от агенциите в индекса вече публикуват данни за помощта с добро качество. 31 организации, най-големият брой за изминалите 10 години, имат резултат „много добър“ или „добър“.

 

Индексът има за цел да накара донорите да публикуват данните за помощите и развитието в отворен формат.

 

За да бъдат включени в Индекса, донорските организации трябва да отговарят на поне три от следните четири критерия:

 

• Да са с мажоритарно публично участие, на едно или няколко правителства.

• Да предоставят трансгранична помощ и/или финансиране за развитие.

• Бюджетът, с който разполагат, да е най-малко 1 милиард щатски долара годишно.

• Организацията да играе водеща роля в определянето на политиката за помощ и/или развитие в своята страна, регион или специализиран сектор. Методологията за 2022 г. използва 35 показателя за наблюдение на прозрачността на помощите.

 

Индикаторите са избрани с помощта на типовете информация, договорени в стандарта на Международната инициатива за прозрачност на помощта (IATI). В допълнение, общият ангажимент на организациите за подпомагане на прозрачността се измерва чрез:

  • Съществуването на законодателство за свобода на информацията
  • Политики за разкриване на плановете за публикуване на информация за предоставените помощи
  • Усилия за насърчаване на достъпа до информация и повторното й използване.

 

Източник: Publish What You Fund

 

 

ГОВОРИ РАЗКРИВАЩИЯТ НЕРЕДНОСТИ В "PANAMA PAPERS"


Анонимният информатор зад бомбастичното изтичане на информация, известно като „Панамските документи“, се появи отново, за да разкаже как офшорните компании поддържат руската военна машина. Джон Доу, както настоява да бъде наричан подателят на сигнали, досега е говорил публично само веднъж, но наскоро се свърза с двамата германски журналисти, които през 2015 г. получават изтеклата  информация относно панамската адвокатска кантора Mossack Fonseca. Това са репортерите от Suddeutsche Zeitung, Фредерик Обермайер и Бастиан Обермайер, които сега работят за германския Der Spiegel. Те споделят сваленото интервю с Джон Доу с Центъра за изследване на корупцията и организираната престъпност OCCRPи други медийни групи, участващи в разследване под егидата на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ).

 

За да гарантират анонимност, репортерите на Der Spiegel, разговарят с Джон Доу в интернет, използвайки софтуер, който чете отговорите на информатора. Интервюто, проведено в присъствието на свидетел, е съкратено за четивност, леко е редактирано и, както е стандартната практика в немската журналистика, е предоставено на интервюирания за разрешение преди публикуване.

 

Джон Доу, запитан дали, ако може да върне времето назад, би „надул свирката“[1] отново, отговаря: „Да. На часа“. Освен това той споделя, че казването на истината по чувствителни въпроси никога не е лесно. Разкриващият нередности трябва да знае, че всичко се развива бавно, независимо дали се говори с журналисти или с държавни органи.

 

Цялото интервю с Джон Доу четете ТУК.

 

Интервюто е публикувано и в SPIEGEL Wirtschaft

 

Повече за "Panama Papers" – най-голямото в историята изтичане на информация четете в The Guardian.

 

 

НАПРЕДЪК ПО ОТНОШЕНИЕ ПРАВОТО НА ИНФОРМАЦИЯ ПО СВЕТА ПРЕЗ 2022


Подцел 16.10. от 17-те цели за устойчиво развитие (SDG), част от Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030, призовава всички държави да приемат законодателство или политики, гарантиращи правото на информация, което е основно не само за постигане на самата Цел 16 – Мир и справедливост, достъп до правосъдие за всички, ефективни и прозрачни институции, но и ще допринесе за постигане на останалите цели за устойчиво развитие.

 

Базираната в Лондон неправителствената организация Article 19 наблюдава напредъка по подцел 16.10. от приемането на Целите за устойчиво развитие (SDG) през 2015 г.

 

През 2022 година:

  • 3 държави приемат за първи път закони за право на информация – Андора, Гамбия и Венецуела.
  • Около 36 държави имат правни инициативи или законопроекти, които чакат да бъдат приети.
  • Към момента 126 от обща 193 държави-членки на ООН имат закони за правото на информация, а 7 имат разпоредби, изискващи разкриване на информация.

 

Article 19 актуализира частично интерактивната карта на държавите със законодателство, регулиращо правото на информация: https://www.article19.org/right-to-information-around-the-world/.

 

Източник: Article 19



[1] От английски език: whistle blower („който надува свирката“) е навлязло като термин за служители, които подават сигнали за нередности.

© 2022 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.