С носителя на „Златен ключ“ в категорията „Гражданин, най-активно използвал правото си на информация“, разговаря Адриана Иванова, ПДИ

Николай Неделчев

Николай Неделчев 

Поздравления за наградата! Кога и защо решихте да инвестирате енергия и време в граждански активизъм и в търсене на информация по ЗДОИ? 
Най-краткият отговор е, че първо се вдъхнових, а после се ядосах.

Първо беше вдъхновението, защото от доста време следя съдебния ресор, най-вече в медии като „Сега“, „Медиапул“, „Свободна Европа“. За мен съдебните репортери са „кучета-пазачи“, те следят важните теми в едно общество, разядено от корупция и от липса на върховенство на правото. 

Силно ме впечатли казусът „ЦУМ-гейт“, за който още през 2018 г.  започна да се бори Доротея Дачкова от в. „Сега“, и за който се води нещо като Сталинградската битка, само и само тази информация да не види бял свят. Бях във Върховния административен съд (ВАС) на заседанието по това дело в началото на 2020 г., когато съдиите казаха: „Ние ще го спрем, защото главният прокурор е инициирал тълкувателно дело преди четири месеца“. И тогава се ядосах. Казах си: „Тук очевидно има нещо важно и ценно, което трябва да се скрие. Да видим какво е то“. Вече знаех, че делата за достъп до информация след законовите промени от 2018 г. са едноинстанционни. В лично качество заведох дело, което нямаше да минава през ВАС и щеше да свърши бързо. Това беше „жокерът в ръкава“, който главният инспектор при Инспектората към Висшия съдебен съвет не можеше да предвиди, и с който бе заобиколено замразяването на делото.
 
Какво е важно за един търсач на информация, която предполага корупционни случаи?
Достатъчно е човек да следи смисления новинарски поток. Оттам се вижда кои са казусите, които си заслужава да се проследят и поразплетат – а това не е толкова трудно. Методите, които аз използвам, са методите, които и журналистите използват. В 90% от случаите ползвам публични регистри – имотни, търговски, съдебни, като трябва малко техническо ноу-хау кое къде и как най-бързо да бъде намерено. Трябва и аналитична мисъл за навързване на парченцата от пъзела, защото много хора достигат до някакви късчета информация, но не всеки е в състояние да види как изглежда голямата корупционна картина. 

Останалите 10% от случаите са лични разговори и устна информация от източници, която е твърде чувствителна, за да мине по писмен път. Това са хора или институции, чието доверие съм спечелил и пазя.

Какво би насърчило още хора да поемат по Вашия път?
Повече хора трябва да се ядосат и да кажат „Не искаме повече да ни крадат и да ограбват публичния ресурс“. За съжаление в България има такъв начин на мислене – друг да се оправя, не е моя работа. Аз обаче считам, че това е работа на всеки.  Всеки може да прецени каква част от времето си може да посвети на тази кауза и когато го има т.нар. grassroots ефект, когато много хора правят по малко, тогава кумулативният ефект от работата ще се усети. 

Иначе търсенето на данни по ЗДОИ не отнема чак толкова време. Човек трябва да напише правилните въпроси в заявлението си, после да изчака две седмици за отговор. Ако такъв не дойде – завежда се дело. Иска се търпение, но за самото дело и юридическата защита гражданите могат да разчитат на съдействието на Програма Достъп до информация.

Търсили сте информация и сте водили дела срещу Инспектората на ВСС (за “ЦУМ-гейт” и за проверките, извършвани срещу председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов), срещу Агенцията за държавна финансова инспекция за ски зоната над Банско и срещу Държавен фонд „Земеделие“ за случая „къщи за тъщи“. Целите се сякаш в трудни казуси, за които и Вие очаквате, че едва ли ще получите лесно отговор на питанията си?
Да, избирам трудните казуси, защото искам да създадем здравословна и смислена съдебна практика в България. Излишно е да питам Столична община колко харчи за рейсове, защото тези сведения лесно се намират, и второ – едва ли някой ще ги скрие. Затова питам костеливите орехи, тези много затворени институции като например Прокуратурата, които си мислят, че всичко им е позволено, че могат да държат сметка на всеки за всичко в тази държава, докато на тях никой за нищо не може да им държи сметка. Това е дълбоко порочен начин на мислене, който се надявам да обърнем по съдебен ред. 

Какво правите с получената информация по ЗДОИ в тези случаи?
Споделям я с журналистическото братство, а понякога и сам я публикувам в социалните мрежи, в групи, фокусирани изцяло в такава тематика.

Заявления до кого и с каква тематика подготвяте в момента?
Бившият земеделски министър отказа информация за заменките, с които небезизвестни крупни бизнесмени придобиха държавни гори. Какво става с тези заменки и с делата, които се водят срещу държавата от дружества, отказали да ѝ върнат земи? Тези дела умишлено се водят по такъв злонамерен начин, че да бъдат загубени. Аз поисках информация как са водени делата, министърът отказа и сега ще има ново дело, насрочено за края на октомври. 

Другото сериозно дело (което най-вероятно предстои, тъй като срокът за отговор почти изтече), е срещу Прокуратурата. Повдигам пред Върховна касационна прокуратура важни въпроси. Какво става например с разследването за спрялото за часове излъчване на програма „Хоризонт“ на БНР през септември 2019? Поисках подробности и около СРС-тата с президента Радев, публикувани от Прокуратурата в началото на 2020. Има ли действително разрешение за прилагане на СРС спрямо президента  и ако да, от кой съд? 

Следващото ми питане е за нахлуването в Президентството на служители от МВР и специализираната прокуратура (или „пристъпването“, по думите на някои прокурори). И за този случай се твърди, че е бил предшестван от съдебно разрешение – така ли е наистина? Надявам се скоро да разберем отговорите на тези въпроси.



Церемонията за Международния ден на правото да знам се провежда в рамките на проекта Форум „Достъп до информация“, изпълняван от Програма Достъп до информация с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. 

Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.

© 2021 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.