Продължаваме публикуването на прегледа на законодателството и практиките, свързани с правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на личните данни в България. В този брой на бюлетина представяме защитата на личните ни данни в сферата на здравеопазването

Фани Давидова, ПДИ
Фани Давидова
Фани Давидова

Относима нормативна уредба

 

Закон за здравето - Раздел V - Здравна информация и документация

Закон за здравето - Раздел IV - Генетично здраве и генетични изследвания

Закон за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането

Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки

УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Изпълнителната агенция по трансплантация

НАРЕДБА № 21 от 3.05.2007 за обстоятелствата и данните, които се вписват в регистрите на Изпълнителната агенция по трансплантация, редът за вписване и ползване на информацията

НАРЕДБА № 28 от 20.06.2007 за дейности по асистирана репродукция.

Етични принципи за извършване на генетични изследвания, приети от Комисия по етика на научните изследвания при медицински университет – София[1]

 

 

Анализ на уредбата

 

Обща уредба на обработване на лични данни за здравословното състояние

Общият закон, регулиращ събирането и обработването на медицинска информация за гражданите е Законът за здравето (ЗЗ). Според него здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация. Съгласно ЗЗЛД, сведенията от медицинската документация на лицата, представляват защитени лични данни.

ЗЗ определя кръга на лицата, които имат право да обработват лични данните данни на гражданите, свързани със здравословното им състояние. Това са лечебните и здравните заведения, компетентните държавни органи в сферата на здравеопазването и здравното осигуряване[2],  и съответните медицинските специалисти.

Обработването, използването и съхраняването на анонимизирани  медицински данни и за обмен на медико-статистическа информация се извършва съгласно наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт.

Законът за здравето изброява случаите, в които само по изключение здравна информация може да бъде предоставяна на трети лица. Това са случаите, в които съществува заплаха за здравето или живота на други лица или е необходимо за идентификация на човешки труп или за установяване причините за смъртта.

Законът за здравето отделя специално внимание на правото на защита на личните данни, свързани със здравословното състояние на лицата. Пациентът има право да получи пълен достъп до отнасящата се до него здравната информация, включително копия от медицинските си документи. При смърт на пациента неговите наследници и роднини по права и по съребрена линия до четвърта степен включително имат право да се запознаят със здравната му информация, както и да направят копия от медицинските му документи. Нарушаването на тези задължения влече след себе си съответните санкции. При нарушаване на някое от изброените права, гражданите могат да се обръщат по общия ред към КЗЛД или да претендират правата си направо пред съда.

 

Обработване на генетична информация

 

В българското законодателство не съществува дефиниция на понятието „генетична информация“. Основната законодателна уредба, регламентираща събирането и обработването на този тип информация за българските граждани е дадена от Закона за здравето. Съгласно него генетични изследвания за медицински или научни цели се извършват единствено от акредитирани генетични лаборатории, които могат да бъдат държавно или частно финансирани. Държавната институция, която следва да упражнява методическо ръководство и контрол върху тези лаборатории е Национална генетична лаборатория. Към нея са изградени Национална ДНК банка и Национален генетичен регистър. Макар, че тези бази данни съществуват и работят, вторичното законодателство, което следва да уреди подробно регламента по събиране и обработване и съхраняване на този вид бази данни все още не е прието. Към настоящия момент в България работят 4 отделни регистри, съдържащи генетична информация за лица, носители на конкретни отделни заболявания.

В Националната програма за редки болести 2009-2013, приета от МС на 27.11.2008, като приоритетна цел е заложено създаването на единен Национален регистър на пациенти с редки болести.

Общите принципи на защитата на гражданите от неправомерно събиране и обработване на генетична информация са дадени в Закона за здравето - Раздел IV - Генетично здраве и генетични изследвания, както и в „Етичните принципи за извършване на генетични изследвания“, приети от Комисия по етика на научните изследвания при медицински университет – София. Съгласно ЗЗ, генетични изследвания и вземане на биологичен материал за медицински или научни цели се провеждат само след писмено информирано съгласие от изследваните лица. Генетични изследвания върху деца или лица с психични разстройства, или лица, поставени под запрещение, се извършват след разрешение на комисията по медицинска етика към съответното лечебно заведение.

Законът изрично предвижда, че резултатите от генетични изследвания и скрининг не могат да бъдат основание за дискриминация на изследваните лица. Съществува изрична забрана за предоставяне на тези данни на работодатели, здравноосигурителни организации и застрахователни компании.

 

Обработване на лични данни за целите на кръводаряването и кръвопреливането

 

Българската нормативна уредба задължава центровете по кръвопреливане да обработват следните данни за донорите на кръв -

данни за идентификация на донорите, данни за тяхното здравословно състояние, резултатите от медицинския преглед и от лабораторните изследвания, проведени за целите на донорството. Оригиналите на тези документи се съхраняват от лечебното заведение, извършило вземането, за период от 15 години. Донорът има право да получи информация за здравословното си състояние, установено при прегледа и за резултатите от извършените лабораторни изследвания. Лечебните заведения издават карта на всеки донор. В нея се отразяват уникалният идентификационен номер, трите имена, ЕГН, постоянният адрес, кръвногруповата принадлежност, датата и количеството на взетите кръв или кръвни съставки. Законът забранява разпространяването на данни, позволяващи идентифициране на донорите, а за извършени нарушения се предвижда глоба от 1000 лв. за всяко идентифицирано лице.

 

Обработване на лични данни  за целите на трансплантацията

на органи, тъкани и клетки

 

Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ) в България е специализираният орган, чиято функция е управлението, координацията и контрола на дейностите по трансплантация. В Агенцията се съхраняват няколко регистъра, съдържащи чувствителни лични данни на гражданите. Към ИАТ са създадени:

публичен регистър на реципиентите на органи, тъкани или клетки;

служебен регистър, в който се вписват и имената на лицата,

изразили несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки.

Информацията се съхранява за срок от 30 години. Обстоятелствата и данните, които се вписват в посочените регистри и редът за вписване и ползване на информацията се уреждат с наредба на министъра на здравеопазването. В публичния регистър по ал. 1, т. 1 не се съдържат лични данни.

Данните в публичния регистър са достъпни за ползване от всички лица при условията и по реда на Закона за достъп до обществена информация. Гражданите имат право да проверят дали изразеното несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки е правилно отразено в служебния регистър. Забранява се разпространяването на данни, позволяващи идентификация на донора или реципиента.

 

Обработване на лични данни за целите на репродуктивната медицина

 

Нормативната уредба, уреждаща правилата за обработване на лични данни в сферата на репродуктивната медицина е приета през 2007 без обществено обсъждане. Съгласно нормативната уредба, сега регистрите на донори и реципиенти на генетичен материал се водят към всяка отделна лицензирана клиника по репродуктивна медицина. Данните от отделните регистри се изпращат в ИАТ, но там те не се обработват допълнително. Право на достъп до тях имат единствено  медицинските специалисти, работещи пряко с генетичния материал.

В средата на 2010 в България за първи път на обществен дебат бе поставен въпросът за начина на събиране, обработване и достъп до личните данни за донорите и реципиентите на генетичен материал. Документалният филм „Каталог за деца“ на журналистката Миролюба Бенатова постави въпроса за необходимост от единен национален регистър, съхраняващ данните за всички донори на генетичен материал, с цел предотвратяване на евентуални бъдещи здравословни проблеми от страна на родените деца. Макар и бегло, беше коментирано правото на достъп на родените от донорски материал деца до информация за техния генетичен произход, в случаите когато това е важно за живота и здравето им.

 

Практика

 

От практика на КЗЛД в тази област могат да бъдат посочени следните становища и решения:

- Становище на КЗЛД по искане с вх. № 334/12.03.2008. Искането е направено от управител на университетска болница по въпроси, касаещи приложението на ЗЗЛД, във връзка с предоставяне здравна информация на наследниците на починали лица. Комисията приема, че наследниците на починали лица имат право на достъп до информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация, обработвана от съответния администратор на лични данни.

 



[1]    Посочените Етични правила, макар да не представляват нормативен акт, съдържат правила за провеждане на генетичните изследвания в България и предвиждат гаранции за защита правата на лицата от неправомерно обработване на генетична информация

[2]    НЗОК и нейните териториални звена РЗОК, РЦЗ

© 2011 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.