Създателят на Мрежата Винт Сърф разпали полемика в „Ню Йорк Таймс”

Тереза Манджукова, ПДИ
Тереза Манджукова
Тереза Манджукова

Публикацията на Винт Сърф – един от създателите на Интернет - в „Ню Йорк Таймс” разпали дебат дали достъпът до Мрежата е основно човешко право. Според Сърф Интернет е средство за реализиране на широк кръг права, но не е право само по себе си. Той разглежда човешките права от перспективата на резултата, който бихме искали да постигнем с тяхната защита. Сърф твърди, че защитата на човешките права позволява да водим по-смислен живот, но че тези права не зависят от времето или от развитието на технологиите. Авторът защитава позицията, че е погрешно да издигаме технологията в ранг на неотменно право, защото в един момент бихме започнали да ценим грешните неща. Като инженер Винт Сърф разглежда и ролята на създателите на технологии, които вече не просто прилагат уменията си, а имат нови отговорности при упражняване на основни права.     

Проблемът за ролята на Мрежата при упражняването на свободата на словото е поставен от Съвета по правата на човека към ООН през май 2011 г. Много хора видяха в доклада на ООН признаване на достъпа до Интернет като основно право. Това не е съвсем така. В параграф (§) 22 и 67 се говори за интернет

 

като средство за ефективното упражняване

на правото да се търси, получава

и разпространява информация

 

Специалният докладчик на ООН е категоричен, че пълното ограничаване на достъпа до Мрежата е непропорционална мярка и нарушава чл. 19 от Международния пакт за гражданските и политическите права, гарантиращ свободата на словото и правото да се търси, получава и разпространява информация. Според ООН ограничаването на достъпа до Интернет трябва да отговаря на следните критерии:

-         да е предвидено в закон;

-         да преследва защитата на законен интерес;

-         да е необходимо в демократичното общество и да е пропорционално за постигането на желаната защита.

Съветът по правата на човека подчертава, че ограничаването на достъпа до Мрежата (а още повече пълната й забрана) следва да се решава от независим орган и решението да подлежи на последващ независим контрол.

Тази позиция защитава и френският Конституционен съд в решението си от 2009, когато разглежда съвместимостта на закон срещу онлайн пиратството с Конституцията. Законът предвиждаше административен орган да нарежда прекъсване на интернет, ако ползвателят сваля творби, обект на авторско право. Според съда тази разпоредба противоречи на Конституцията и по- конкретно на чл. 11 от Декларацията за правата на човека и на гражданина. Съдът намира че „свободното разпространение на идеи и мнения е сред най-ценните права на гражданите. Сегашното развитие на средствата за комуникация и всеобщата достъпност до интернет услуги, както и значението на тези услуги за участието в демократичния процес и изразяването на идеи и мнения предполага свободен достъп до интернет услуги” (§12).

Според конституционните съдии ограничаването на достъпа до Мрежата може да се разпореди единствено от съд (§16). Законът бе съответно изменен –

 

интернет се ограничава само със съдебно разпореждане

 

- и приет в края на 2009.

Апелативният съд на Великобритания също споделя позицията на ООН в решението Regina v Smith & Others. Съдът разглежда забраната на достъп до Интернет, предвидена в Закона срещу сексуалните престъпления (Sexual Offences Act). И намира, че Мрежата е съществена част от всекидневието ни и пълната й забрана е непропорционална мярка (§20, i).

В свое решение по дело C-70/10  Съдът на Европейския съюз също реши, че филтрирането на сайтове (забрана за достъп до торент сайтове), както и санкцията за сваляне на пиратско съдържание със прекратяване на интернет достъпа, нарушава правото да се търси, получава и разпространява информация и правото на личен живот[1].

Европейският съд по правата на човека също приема, че чл. 10 от Европейската конвенция по правата на човека, гарантиращ не само свободата на словото, но и правото да се търси и разпространява информация, се прилага не само за конвенционалния печат, но и за Интернет. В решение от 10 май 2009 по дело Times Newspapers Limited срещу Обединено кралство, съдът намира, че интернет играе важна роля за подобряване на правото да разпространяваш информация, и следователно попада в приложното поле на чл. 10 от Конвенцията (§ 27).

Аргументите, че достъпът до Мрежата е основно право, е в съответствие с проведено през 2010 проучване[2] на БиБиСи, според което 80% от запитаните смятат, че достъпът до интернет следва да е неотменно право.

Силен аргумент за признаването на интернет като човешко право е, че това би затруднило държавата да се меси и да регулира свободата в интернет и да упражнява своеобразна цензура. Спорна е практиката в Турция например, където правителството е забранило търсенето по редица ключови думи, за които е преценило,че са опасни. Така сайтове, съдържащи тези думи, са забранени, независимо че са използвани в съвсем законен контекст. В този смисъл е интересно да се отбележи, че според цитираното проучване граждани в недемократични държави решително смятат, че държавата не бива да се меси и да регулира Интернет.

На 12 януари т.г. вицепремиерът на Ирландия, която сега е председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), обяви на заседание на Постоянния съвет на ОССЕ, че защитата на свободата в интернет ще е „топ приоритет” през 2012.

Според противниците на тезата, че Интернет е неотменно право, човешките права не зависят от развитието на технологията (поддържана и от Вин Сърф). Освен това достъпът до Мрежата зависи и от доставчиците, частни компании, на които не може да се вменява позитивното задължение, което имат държавите, да гарантират ефективното упражняване на основните права. Това е отговорност, която те не би трябвало да понасят.

С развитието на технологиите и все по-голямата ни зависимост и обвързаност с интернет въпросът дали достъпът до Мрежата е основно право ще бъде поставян отново. Безспорно е обаче, че Интернет е средство за упражняване на ред права - от свободата на словото и правото на информация до правото на семеен живот и правото да се сдружаваш.         

 

 



[1] Повече за Дело C-70/10 може да намерите в Информационния бюлетин на ПДИ, брой 11/95 от м. Ноември 2011 г., достъпен на адрес: http://www.aip-bg.org/publications/Бюлетин/Дело_C_70_10/104374/1000701808/ 

[2] Резултати от проучването са достъпни на адрес: http://news.bbc.co.uk/2/hi/8548190.stm, подробни графики може да намерите на адрес: http://news.bbc.co.uk/2/shared/bsp/hi/pdfs/08_03_10_BBC_internet_poll.pdf 

© 2012 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.