Няма информирана демокрация без информирано общество. Нито информирано общество, ако няма свободен достъп до информация и класифицирането й е препятствие, твърди координаторът по Закона за свобода на информацията в "Архив Национална сигурност”

Нейт Джоунс
Нейт Джоунс

От две години Нейт Джоунс е координатор по Закона за свобода на информацията в "Архив Национална сигурност”. Съавтор е на двата одита за изпълнението на Закона за свобода на информацията в САЩ от федералните институции през 2010 и 2011, проведени от „Архив Национална сигурност”. С Нейт Джоунс разговаря Диана Банчева.[1]

 

С какво те привлече „Архив Национална сигурност”?

 

Започнах работа по моята магистърска теза, свързана с учението на НАТО Able Archer и опасността от „случайна ядрена война” през 1983. Много хора знаеха и говореха за събитието, но документите бяха все още класифицирани. Така научих за Закона за свобода на информацията и за процедурата за задължителен преглед за декласифициране и започнах битка, за да направя тези документи публични. Отчасти имах успех, отчасти не съвсем. За късмет ме приеха в магистърската програма по история в университета „Джордж Вашингтон” и кандидатствах за стаж в „Архив Национална сигурност” - може би най-добрата организация, която се занимава със свободата на информация в САЩ. Първият ми проект беше работата по Одита на изпълнението на Закона за свобода на информацията в САЩ: Слънчева светлина и сенки през 2010. Бяха проучени 90 федерални институции как изпълняват заповедта на Обама за усъвършенстване на политиката по Закона за свобода на информацията.

 

В какво се състоеше този одит?

 

Оценявахме информацията, която по закон федералните институции трябва да създават и съхраняват и подавахме заявления за копия от десетте най-стари заявления в съответната институция. Използвахме данните, за да определим коя институция има най-старото заявление, кои са подобрили практиката си, кои са я влошили.

 

Какъв е ефектът?

 

При встъпването си в длъжност през 2009, президентът Обама обеща най-прозрачната администрация. В Америка отбелязваме Седмицата на слънчевата светлина в средата на март всяка година. Това е истински празник и важен момент за застъпниците за отворено и прозрачно управление. Медиите публикуват много по въпроса, а Обама държи речи каква добра работа е свършил. Миналата година „Архив Национална сигурност” публикува доклада от одита си неделята преди началото на Седмицата. Водещите заглавия в „Ню Йорк Таймс”, Вашингтон пост”, „Асошиейтед прес” бяха в един тон – администрацията на Обама изостава в развитието на политиките по Закона за свобода на информацията. Ден след тези публикации, Рам Емануел, тогавашният началник на кабинета на президента, изпрати меморандум до всички федерални институции, с който призова за удвояване на усилията и по-добри резултати в свободата на информацията. Вярваме, че този призив е в резултат на нашия одит.

 

Какви са задълженията на координатора по Закона за свобода на информацията в „Архив Национална сигурност”?

 

Първо са задълженията по закона – проследявам развитието по всяко заявление, получения отговор, получените документи по него, изпратената жалба, всяка друга кореспонденция, свързана с това. От създаването на „Архив Национална сигурност” сме подали над 40 000 заявления, около 1000 - 1200 годишно. В момента разполагаме с много добра система, позволяваща всеки документ, който изпращаме или получаваме, да влиза в електронната ни база данни. Работя и с анализаторите за подготовката на административни жалби срещу откази преди да изтече 30- или понякога 60-дневния срок. По мои изчисления, около 50% от подадените жалби са печеливши, което е добре. Често казвам, че добре написаните жалби са важна част от работата ни. Следя и кои стратегии при подаването на жалбите са проработили и кои не. Втората ми задача - външни контакти, участия в дискусии, работни срещи, обсъждания. Аз съм нещо като говорител на „Архив Национална сигурност”, който казва на институциите: „според нас това е необходимо да предприемете, това е ефективно, а това не работи”. Важен е контактът с частни лица, студенти, изследователи. Отделям много време на докторанти, преподаватели и изследователи, които имат нужда от съдействие при подготовката и подаването на заявления за достъп до информация. Третото ми задължение е свързано с присъствието на „Архив Национална сигурност” в социалните мрежи. Отговарям за блога Unredacted, за страницата ни във Fаcebook, за информацията в Twitter. Последното, което правя, е свързано с личните ми изследователски интереси. Продължавам да подавам заявления за документи, свързани с учението на Able Archer и със заплахата от ядрена война през 1983.

 

В какво се състои работата по връзки с медиите?

 

Към нас по-често се обръщат изследователи, като Матю Ейд и Чарлз Гати, които подават заявления във връзка с подготовката на свои книги. Чувал съм журналисти да казват – не използвам Закона за свобода на информацията, той отнема много време. Получавам информацията, която ми е нужна по други канали, тъй като гоня срокове. Не мога да чакам петте години, които понякога отнема, получаването на един отговор. Въпреки това връзката ни с медиите е силна. Ние разкриваме някоя сензация, пишем съобщение на нашата страница, обаждаме си или пишем до „Ню Йорк Таймс”, Вашингтон пост”, „Асошиейтед прес”, а те публикуват съответния сериозен материал. „Архив Национална сигурност” спазва изключително закона. Случвало се е погрешка да получим класифициран документ. Връщаме го веднага, без колебание, за разлика от „Уикилийкс” да речем.

 

Отбележи една добра инициатива на Обама.

 

Да. Създаването на Националния център за декласифициране с подписаната на 29 декември 2009 Заповед 13526 от президента. Учил съм история и ме е грижа за архивите, за истинските документи. Но не бива да забравяме, че много хора в Америка не са стъпвали в архив, вероятно не са и чували за Закона за свобода на информацията или за работата на „Архив Национална сигурност”. Макар при сегашните обстоятелства на свиване на бюджетите, подобна инициатива не е особено популярна, този център е необходим.    

 

Каква ще е ползата от този център?

 

Според плана, до 2014 натрупаният обем от 400 милиона страници класифицирана информация следва да е прегледан и намален. Дори да се случи в 2018, пак би бил голям успех. По груби изчисления около 300 милиона страници ще бъдат напълно разсекретени и на разположение на обществеността. Следователно, достъп до останалите 100 милиона  би могъл да бъде получен много по-лесно чрез Закона за свобода на информацията или чрез процедурата по задължителен преглед за декласифициране. При всички положения свободен достъп до 300 милиона страници пред 400 милиона е много по-добре за всички, нали?

 

Поддържаш рубриката „Документален петък” в блога на „Архив Национална сигурност”. Имаш ли любим „документ”?

 

Много са. Някои от най-добрите съм откривал скрити в сайтовете на институциите. В стремежа да бъдат активни, управляващите и особено военните, публикуват планини от  документи. Прегледът им страница по страница е трудоемко занимание, но пък попадаш на страхотни неща. От всички мои публикации в блога, най-четената бе свързана с доклад на Министерство на отбраната, озаглавен „Инциденти, свързани с ядрени оръжия”. Там се споменават поне за 32 инцидента.

 

Най-силният ти мотив да работиш за свободата на информация?

 

Не можем да имаме информирана демокрация без информирано общество. А не можем да имаме информирано общество, ако нямаме свободен достъп до информация и класифицирането й е препятствие. Тоест, върша полезна дейност, правя Америка по-добро място. Имам и чисто егоистични подбуди. Притеснява ме, че има хора, които си мислят, че след като имат допуск за класифицирана информация, единствено те имат право на нея, че те са по-лоялни, или по-умни от мен и останалите американци. Системата на класифициране на информацията ми се вижда дискриминираща, особено след като получа достъп до тази информация и видя, че тя не крие опасност за националната сигурност. Накратко: в „Архив Национална сигурност” виждам това, което други могат, а смятат, че аз нямам право.

 



[1] Диана Банчева бе на шестседмично работно посещение в "Архив Национална сигурност” в периода юни-юли 2010. То бе финансирано по проект "В отговор на новите предизвикателства пред достъпа до информация", подкрепен с грант от Фондация "Америка за България".

© 2011 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.