Красен Николов от Медиапул бе отличен със „Златен ключ” за „Най-добър журналистически материал/кампания, свързани с правото на достъп до информация”

Красен Николов
Красен Николов

Честито, Красене.

 

„Златен ключ” е изключително престижна награда. Тя тежи заради организацията, която я присъжда, и заради хората, които са я получавали досега. Все колеги, които малко или много са успели да направят обществото добро. Щастлив съм, че бе присъдена и на мен. Благодаря и на МВР, и на президентството, които ми дадоха поводи да питам.

 

За какво подаде първото си заявление за достъп?

 

МВР бе първата институция, от  която потърсих информация. Беше след публикациите на моите колеги от „Дневник” и „Сега” за даренията. Веднага след това попитах за даренията от периода нататък, който колегите нямаше как да обхванат в материалите си. Така излезе скандалното дарение на собствената фирма на МВР - "Безконтактни мултиплексорни вериги" (БМВ). Бяха си подарили взаимно над 200 автомобила.  

 

Кои институции са сред „любимите” ти?

 

МВР, президентството, ВСС и Министерство на правосъдието. И до Министерство на правосъдието съм подавал заявления. Има огромно разминаване между това, което питаш и това, което отговарят. Може би е съзнателно. Повечето институции не искат да разберат въпросите на гражданите и журналистите, за да не дадат пълен отговор. Колкото повече питаш, толкова повече разбираш. Журналистите трябва да осъзнаят, че са свободни да питат. Отговорите нямат толкова голямо значение. Свободата да питаш е това, което е важно. Това те прави журналист и пълноценен гражданин.

 

Питането може да бъде и устно. Кога ти се налага да пишеш заявление?

 

Заявленията трябва да се използват като последен ход. При МВР това е и единственият възможен начин. Когато подготвях поредицата материали за охранителната дейност на МВР се оказа, че и законът не е достатъчен, защото ми бе отказана информация за договорите за охранителна дейност. Нито крачка напред не можех да направя, нямаше как да водя дела срещу 28 дирекции на МВР. МВР използва вътрешната си структура, за да се предпази от закона. Но все пак централизирано има някакъв шанс за информация. Когато се искат големи статистически данни или информация за по-голям период без закона няма как да се мине.

 

Кой е най-любопитният отговор, който си получавал?

 

Един от тези 28 отказа да ми се предоставят сключените договори за полицейския СОТ. Местният шеф на Хасково или на Пазарджик  ме покани да отида лично и срещу подпис да си взема отказа.  

 

Имаш ли дела за достъп?

 

Не. Предпочитам да напиша, че имам отказ и хората да си изградят мнение какво се пита, защо се отказва, каква е ситуацията.  

 

Какво дава ЗДОИ на журналистите?

 

Възможност да направят една крачка отвъд използването на традиционните инструменти на занаята – това е официалната информация. И да разширят кръга на възможностите отвъд формалните и неформални контакти, с които всеки репортер използва. Понякога се налага да бъдем формални, официални и сериозни, за да свършим работата. Когато се обосновеш на закона всичко звучи много по-сериозно. 

 

Какви тактики прилагаш?

 

Нямам тактики. Предпочитам да питам най-простичко за нещата, за да няма разтакаване и бавене.

 

Честваме Деня на правото да знам от 10 години. Какво ще пожелаеш на застъпниците за свобода на информация?

  

Самият закон и хората за тези 10 години благодарение на основателите на застъпническата мрежа, сред които е и ПДИ, са създали и създават  усещането, че може да се търси информация, дори когато на пръв поглед нещата изглеждат невъзможни. Мисля, че с времето това усещане ще се превърне в увереност. Неизбежно е.

 


Разговора води
Диана Банчева, ПДИ

 

© 2012 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.