Куп нарушения на закона в Седмицата за защита на личните данни

Фани Давидова, ПДИ
Фани Давидова
Фани Давидова

„Ама що идиот ходи по улицата ...“, мърмори шофьорът на таксито, в което се вмъквам. „Мен ли имате предвид?!” – неловко се озъртам за други идиоти, но не – явно съм аз. „Аааа, не – любезничи шофьорът, - ти - горе-долу, ама какви возим ... не е истина! Ще взема да туря една скрита камера, па да снимам, да снимам, после ще го продам за мнооого пари, на който иска”.

Хем ми става смешно, хем притеснено, дали това са бъдещи планове или вече реализиран проект. Озъртам се боязливо, една икона се кандилка на предното огледало, очите й светят точно като червена лампичка на скрита камера. Изобщо подходящи места за скрита камера в едно такси - предостатъчно… 

Забравям за таксиста и продуцентските му планове след като напускам бъдещата снимачна площадка. Случката обаче ми припомня за себе си два часа по-късно, когато журналисти ме търсят за коментар. Казусът: сайт предлага онлайн продажби на „шпионско оборудване“ - скрити камери, микрофони, записващи устройства. За доказателство колко страхотна стока предлагат, собствениците на сайта, нека ги наричаме тук фирма ОЧЗ[1], предлагат още онлайн наблюдение на няколко „горещи“, според тях, точки в София. Едно кликване с мишката ме води право на кръстовището на „Графа“ и „Патриарха“. Имам възможност от няколко ъгъла хубавичко да огледам оперативната обстановка, мога да приближа изображението колкото поискам, да надникна в преминаващия трамвай, да разгледам пътниците спокойно. Ако насоча камерата по-нагоре, а услужливите хора от ОЧЗ са помислили и за това, хоп – прозорци, кой ли живее там, не знам, но ако много ми се прииска мога да разбера какво вечеря...

Не е ли нарушение това на личните данни, питат ме журналистите.  Цял чувал нарушения на закона е това, отговарям.

. . .

 

Видеонаблюдението е запис на изображения на физически лица и представлява обработване на лични данни, според Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Ето защо в описания случай нарушенията са следните:

1. Гражданите, чиито данни се обработват, следва да знаят кой, кога и защо обработва информация за тях.

2. Гражданите трябва да са съгласни с обработването, а когато  камерата е на публично място, тя трябва да е означена и видима за преминаващите.

3. Обработването на данните следва да се извършва с точно определена и легитимна цел.

4. Администраторът – лицето, обработващо данните, трябва да е ясно идентифицирано.

5. Данните следва да се пазят за определен необходим срок, а след това да се унищожават.

6. Достъпът до данните на трети лица трябва да бъде ограничен.

 

Не зная по каква прищявка на съдбата горните два случая попадат при мен в периода, обявен от Комисията за защита на личните данни като „Седмица за защита на личните данни“, в която се провеждат поредица инициативи за отбелязване на Европейския ден за защита на личните данни – 28 януари. Да, Европа отбелязва за шести пореден път този ден, а на 28 януари 1981 е приета Конвенция № 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни. Да, в изминалите 10 години чувствителността на гражданите по отношение защитата на личното им пространство и личните им данни става все по-забележима. Съзнанието, че трябва да браним с цената на живота си единствено личната си карта, докато в същото време доброволно участваме с ЕГН-то си в телевизионни игри и публикуваме разнообразна лична информация в социалните мрежи, постепенно се променя. Гражданите все по-ясно си дават сметка, че имат права и че именно те са тези, които следва да ги предявят пред администраторите на данни.

Да, вече 10 години България има своето законодателство за защита на личните данни, което разглежда правото им на защита като част от общото  право на неприкосновеност на личния живот. Гаранциите на правото на неприкосновеност на личния живот са залегнали в Конституцията на РБ и по-конкретно в чл.32, чл.33, чл.34. Съгласно чл. 32, личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи. Чл. 33 регламентира неприкосновеността на жилището, а чл. 34 гарантира тайната на кореспонденцията и другите съобщения.

Да, за тази 10 години България ратифицира Конвенция № 108, през 2002 прие основния в тази област закон – ЗЗЛД, въвеждащ правилата на основната в тази област Директива 95/46/EC за защита на личността срещу обработка на лични данни и за свободно движение на тези данни. Органът по надзор на това законодателство – Комисията за защита на личните данни – упражнява своите правомощия от края на 2002.

За да отбележи подобаващо 10-годишнината от работата си, КЗЛД публикува специална секция на сайта си, в която гражданите могат да намерят отговори на най-често срещаните въпроси, свързани с прилагането на ЗЗЛД. Открит е и колцентър за връзка с гражданите,

на който могат да бъдат задавани всякакви въпроси от компетентността на комисията.

 

. . .

 

Е, силно впечатлена от сполетялото ме в първия ден от обявената „Седмица за защита на личните данни“, се прибирам към вкъщи като Марлоу в опасен квартал – яката на палтото е вдигната и закопчана до горе, само очите ми се въртят над нея, търсейки някоя червена лампичка на поредната скрита камера...



[1]    ОЧЗ – Организация на чудовищата и злодеите в анимационния филм „Мечето Бамзе“

© 2012 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.