ISSN 1313-6496

Историята на един дуел

Фани Давидова

Тази история е история за нещо като дуел. За съжаление не става дума за мускетарски дуел, в който съперниците се поздравяват в началото, нападат елегантно, отстъпват сякаш танцуват, а накрая победителят отдава чест на победения. Този дуел е далеч от правилата на честта, а ако трябва да бъдем точни – далеч от каквито и да е правила. В него противници са една примитивна власт срещу една разумна общност от хора. В дуела властта възприема гражданите като потенциални врагове и заговорници, затова напада грубо и безпардонно, а гражданите са в отбранителна позиция, опитвайки се да съхранят своята нормалност, разбирането си за ценности, основни права и установени правила.

Далеч от благородническата чест, началото на този дуел е като подъл удар в гърба на нищо неподозиращ пешеходец. Внезапно и независимо от наложилата се свръхнатовареност на Народното събрание в началото на март, парламентът прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Законопроектът падна като че ли ей така от нищото – внесен от група[1] народни представители на 01.03.2013, петък. Текстът не е публикуван на страницата на парламента.

На 07.03.2013, четвъртък, по-малко от седмица след регистрирането, текстът е внесен за разглеждане на първо четене в зала, приет е на първо четене моментално, без да е обсъден във водещата правна комисия в нарушение на разпоредбите на чл.68 и 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, които предвиждат задължително разглеждане на законопроекта и изготвяне на доклад по него от водещата комисия.

За какво става дума в законопроекта?

Текстът въвежда разширяване на обхвата на закона, като добавя нови категории лица, задължени да подават декларации в публичния регистър за деклариране на имущество, доходи и разходи на лицата, заемащи висши държавни длъжности в РБългария. Сред добавените категории лица са членовете на управителни и контролни органи на всички НПО, регистрирани в обществена полза, всички кандидати в предстоящи избори за президент и вицепрезидент, за народни представители и за членове на Европейския парламент от РБългария, управителните органи на търговските дружества монополисти и др.  Преведено, това ще рече – някои представители на частния бизнес, активните участници на гражданското общество, както и онези граждани, дръзнали тепърва да опитат политическа кариера – трябва да декларират публично цялото си имущество.

Защо това е проблем?

Информацията за размера и вида имущество на всеки гражданин представлява част от личната сфера, защитена от  чл. 32, ал. 1 от Конституцията на РБългария. Законът за защита на личните данни чл.2,ал.2 също защитава т.нар. икономическа идентичност на гражданите. Не във всички случаи обаче личните данни на гражданите са еднакво защитени. Степента на защита е по-ниска при т.нар. публични фигури. Ограничаването на тази защита и осветляването на имуществото на публичните фигури, намират основание в това, че тези лица на първо място упражняват властнически правомощия и на второ – управляват бюджетни средства. Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (ЗПИЛЗВДД) е по съществото си антикорупционен закон, който има проста и разбираема цел – да „държи на светло“ имуществото на лицата, участващи във взимането на решения и управляващи или разходващи бюджетни средства.

Ето защо, определянето кой при определени условия трябва да декларира публично своето имущество не може да бъде хаотична и произволна дейност. В едно нормално фунциониращо демократично общество някак очевидно е, че това задължение не може да се разпростира върху субекти на частното право, върху лица, които изобщо не заемат държавни длъжности, нито пък разходват бюджетни средства.

Контекстът на внасянето на законопроекта

също е от особена важност. От средата на февруари в страната текат граждански протести. Изразяваха се пълно несъгласие с подходите на държавно управление, гняв към вземането на решения на тъмно, съпротива към различните нива на властта. И всичко това, гарнирано с постоянното съмнение в порядъчността и честността на участниците във властта. Колкото и разностранни и разнопосочни да бяха исканията на протестиращите, обединяваше ги едно – искането за прозрачно управление, ясни мотиви при взимането на решения и обществено участие в този процес. В резултат правителството подаде оставка и започнаха консултации по съставяне на служебно правителство.

Но да се върнем към нашия дуел, в който в последните дни на действащото Народно събрание беше внесен законопроект, целящ да посплаши гражданските активисти. Ръкавицата бе хвърлена в гръб, нападателят не призна никакви правила, а нападнатият тепърва ще разбере за предстоящата битка.

Ден след гласуването на законопроекта на първо четене, на 08.03.2013, петък, ПДИ научи от медиите за съществуването му и мълниеносното му приемане. Малко е да се каже, че бяхме изненадани, защото яснотата как се внася и разглежда един законопроект драстично се разминаваше с реалността. Изненадите обаче не свършиха до тук - опитахме да намерим текста на проекта в интернет страницата на парламента – такъв липсваше, въпреки нормата на чл.26, ал.2 от Закона за нормативните актове, която изисква законопроектите да бъдат публикувани на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

Поискахме текста официално от пресцентъра на НС, откъдето получихме единствено хартиено копие. В крайна сметка колеги журналисти от в. „Капитал” ни изпратиха заветния текст в електронен вид.

Междувременно законопроектът беше станал известен и на други неправителствени организации, работещи от години в различни области на обществения живот. Получихме писменото становище на колегите от Български център за нестопанско право (БЦНП), а още същия ден публикувахме мотивиран коментар по законопроекта в блога на ПДИ, в който изразихме категоричната си позиция против приемането на подобни текстове. До вечерта разпространихме текста на проектозакона, становището на БЦНП и нашата публикация в блога до управителния съвет на ПДИ и до колеги  журналисти, с които работим. Активна отрицателна реакция бе публично изразена и от други неправителствени организации. В крайна сметка, в рамките на един ден успяхме да се „окопитим“. Използвам именно този глагол, защото не е за вярване, че към днешна дата се предлага закон с подобно съдържание и се приема по немислима в демократичните общества процедура.

В понеделник на следваща седмица – 11.03.2013 – „отпорът“ срещу законопроекта продължи. Организирана беше съвместна пресконференция[2] на неправителствените организации – Програма Достъп до Информация, Български център за нестопанско право, Форум „Гражданско участие”, Сдружение „Деветашко плато”,  Българското дружество за защита на птиците, Националната мрежа за децата, Фондация С.Е.Г.А., Асоциация „Аутизъм”. На пресконференцията бяха представени критичните становища на всички организации.

Второто четене на законопроекта бе насрочено за 12.03.2013, вторник. Ненужна туткавост според вносителите, които видно от стенограмите на Народното събрание са опитали да направят две гласувания в едно заседание, но заради реакция на опозицията второто четенe е било насрочено именно за 12 март. Друга досадна процедурна подробност е, че при разглеждането на всеки законопроект са необходими разглеждане на текста и доклад от водещата парламентарна комисия. Нашият законопроект е прескочил това препятствие на първо четене, но вероятно заради активната обществена реакция и нарушаването на правилата по приемане на един закон, за второто четене беше свикано извънредно заседание на водещата правна комисия.

Тук вече дуелът става наистина напрегнат. Действието се развива по часове, напрежението расте като в шпионски сериал, макар част от героите да напомнят персонажи на Алеко Константинов. Знаехме, че парламентарното заседание, на което ще бъде разгледан законопроекта започва в 13 часа и следяхме сайта на Народното събрание в очакване на съобщение за насрочване на извънредна правна комисия. Всички опити на ПДИ и останалите от формираната ad hoc коалиция да бъдем допуснати на заседанието, за да представим своето становище, бяха неуспешни. В 10.30 часа на сайта на правната комисия се появи съобщение за насрочено извънредно заседание с начало 11.00 часа. С кратки телефонни уговорки, почти на бегом, всеки стиснал своето становище, 15 минути преди 11.00 часа, представители на Програма Достъп до Информация, Български център за нестопанско право, Форум „Гражданско участие” и Български дарителски форум зачакаха на пропуска на Народното събрание, в сградата, където заседаваше правната комисия. Всяка от тези организации по един или друг повод бе участвала в обсъждане на конкретен законопроект. Трябва да призная, че до този момент не ни се беше случвало да не бъдем допускани до обсъждане, на който и да е закон. Никога до този момент участието ни, дори само като наблюдатели в правната парламентарна комисия не е било проблем и сега, изправени пред една непробиваема стена, бяхме поразени от случващото се. Телефоните на правната комисия продължаваха да дават свободно, народните представители, участници в комисията също не отговаряха, а ситуацията започна да придобива комичен оттенък.

За дебата по време на заседанието на правната комисия съдим от публикациите в медиите. Като любопитен факт само ще отбележим, че представители на НПО все пак са присъствали на заседанието. Всички до един подкрепили законопроекта. Дори го сметнали за особено полезен! Според медиите, отразили въпросното заседание, части от законопроекта били оттегляни от вносителите, после пък било оттеглено самото оттегляне. Кворумът на комисията също се променял по странен начин. Според електронното издание „Медиапул“ на заседанието са присъствали едва шестима депутати от ГЕРБ, двама от БСП и един от РЗС. И всички тези 9 присъстващи са преброени като 19 гласували. Останалите членове на комисията не са се появили на спорното заседание и Фидосова възкликвала, че слага някого с глас "въздържал се" и така практически нагласявала резултата. “

Заглушено от аплодисментите на възторжените присъствали НПО-та остана и становището на председателя на Сметната палата Валери Димитров[3]. Именно Сметната палата е органът, ангажиран с изпълнението на ЗПИЛЗВДД. Съгласно закона Сметната палата води регистъра на декларациите, извършва проверка по документи за достоверността на фактите във всяка една декларация. Становището на председателя В.Димитров относно законопроекта е изцяло отрицателно. В него се изтъкват аргументи, че подобно разширяване на кръга лица, задължени да пубикуват декларации за имуществото си, не само е в противоречие с целта и духа на закона, не само че нарушава редица граждански права, но е и практически неизпълнимо.

Независимо от изразените отрицателни становища обаче, законопроектът мина през правната комисия и се отправи към парламентарната зала, за да бъде разгледан и гласуван на второ четене същия ден.

Чувството за бутафория и цирк съпровождаше и обсъждането на проекта в зала. Вносителят Яне Янев нарече творението си „най-прозрачния закон“, понеже щял да разкрие доходите на мафията. Не стана ясно коя точно категория лица народният представител припозна като „мафия“ – търговските дружества монополисти, членовете на гражданското общество, бъдещите кандидати за народни представители или всички заедно. В крайна сметка, след парламентарното обсъждане, от текста на проекта отпадна  задължението за публично деклариране на имуществото на членовете на управителни и контролни органи на всички НПО, регистрирани в обществена полза, отпадна и задължението за всички кандидати в предстоящи избори. Като задължени обаче останаха други категории лица, чието място в подобен закон също е напълно неуместно – членовете на управителните и контролните органи на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, чиито представители са постоянни членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Остана и задължението за ръководните органи на частните дружества, които осъществяват дейности, регулирани от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

В края на този коментар бях намислила да представя допълнителни аргументи в полза на тезата, че първоначално предлаганият законопроект за изменение и допълнение на ЗПИЛЗВДД нарушава  конституционното право на неприкосновеност на личния живот на лица, които нямат нищо общо с управлението, дори напротив – тяхната задача е да упражняват тъкмо граждански контрол върху управлението. Бях си подготвила да напиша няколко думи за нарушаването на пасивното избирателно право, както и правото на свободно сдружаване. Но всеки аналитичен текст, представящ сериозни правни аргументи срещу подобни законодателни опити, би звучал неуместно. В крайна сметка, абсурдите не следва да се опровергават, те са по-скоро природни явления.