Фани Давидова, ПДИ
Фани Давидова
Фани Давидова

Изпитвам смесени чувства към Фейсбук – от една страна съзнавам, че доброволно се оставям на неизвестен „Голям Брат“ да следи личното ми пространство, но едва ли по друг начин щях да се събера със съучениците си от 1а клас, начело с другарката Галева и макар за една вечер да бъда отново в началното училище. Разбира се, другарката Галева пое веднага функциите си и ни препита поред на номерата кой какво работи и с какво се занимава, а след като всеки послушно отговори, се оказах даваща консултации на група развълнувани съученици. Другарката Галева бе получила есемес от неизвестен номер, с който освен че й честитили рождения ден (на точната дата между другото) й предлагали да участва в телевизионна игра. Калоян от първия чин го поканили лично на домашния му адрес да гласува за конкретен кмет. Александра, отличничката на класа, получила писмо, адресирано лично до нея, с предложение радикално да промени живота си - подпис Маг Касандра - Ганка (честно казано, не помня точно името). В рамките на един ден три банки потърсили по телефона Маринчето с предложения за кредитни карти.

Казусът „получаване на непоискани подаръци” (или по-точно предложения за такива) е сполитал почти всекиго; за консултация към ПДИ неведнъж са се обръщали граждани, бомбардирани от покани за участие в томболи, невероятно „изгодни“оферти за кредити, предложения за покупки на лизинг и пр. Нарушени ли са правата ни в тези случаи и какво можем да направим?

 

Част от правото ни на неприкосновеност на личен живот е „правото да бъдем оставени на мира“. За първи път го формулират през 1890 американските юристи Самюел  Уорън  и Луис Брандайс. 121 години по-късно, развитият пазар и високите технологии предоставят неограничени възможности за неговото нарушаване. Персонално отправени оферти по телефона или на домашните ни адреси представляват т. нар. директен маркетинг на стоки и услуги.

Според Закона за защита на личните данни, директен маркетинг е предлагане на стоки и услуги на физически лица по пощата, по телефон или друг директен начин, както и допитване с цел проучване на предлаганите стоки и услуги. Законът защитава правото на физическите лица „да бъдат оставени на мира“, като в чл. 34а, ал.1,т.2 на ЗЗЛД изрично се казва, че физическото лице, за което се отнасят данните, има право да възрази срещу обработването на личните му данни за целите на директния маркетинг. Можем да посочим няколко чести нарушения на ЗЗЛД, свързани със защитата на личните данни и директния маркетинг.

1. Изпращачът на предложението за стока или услуга следва да е недвусмислено ясен. Получателите трябва да могат да идентифицират ясно от кого са потърсени, а това не винаги е лесно. В казуса на другарката Галева честитката за рожден ден, придружена с покана за участие в тв игра е получена от непознат номер. По същото време, в една от ефирните телевизии вървяла реклама „Станете милионер само с един есемес на номер ХХХХ“. Не е ясно кое  юридическо лице стои зад въпросната игра, получателят трябва да гадае дали това е самата телевизия, някоя рекламна къща или продуцентска компания. Ако не можем да установим кой точно е изпращачът на съобщението, невъзможно е да упражним и следващите си права, дадени ни от ЗЗЛД.

2. Данните на получателите трябва да се обработват с конкретна цел и за определен и абсолютно ясен срок. Примерът с моята учителка онагледява прекрасно нарушаването на това изискване на ЗЗЛД. Оказало се, че преди година жената участвала в игра, в която изпратила ЕГН-то си на есемес номер. Нищо не спечелила, но очевидно данните й били запазени и за следващи игри в бъдещето. И ако приемем, че първият път другарката Галева доброволно е предоставила данните си на администратора на данни, то тя го е направила за целите на една конкретна игра, смятайки, че с приключването й, те ще бъдат унищожени. В този случай е нарушена разпоредбата на чл.2,ал.2,т.2 на ЗЗЛД, която задължава администраторите да обработват лични данни единствено  за конкретно определени цели, след изпълнението на които данните трябва да бъдат унищожавани.

3. Физическото лице, до което е изпратено предложението, има право да знае как и на какво основание изпращачът обработва личните му данни. В случая на отличничката Александра е напълно неясно как Маг Касандра - Ганка се е сдобила с името и домашния й адрес. Идентичен казус е поставен за разглеждане пред Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). В рамките на производството комисията установила, че жалбоподателите В. и И., приели публикувана в медиите оферта на дружеството ПМ за продажба на определени стоки и по този повод попълнили талон за поръчка, в който представили информация, включваща трите им имена и адрес, а също и изразили писмено съгласие техните данни да бъдат записани от ПМ, за да може дружеството да им "предава предложения, реклами и маркетингови съобщения по пощата ... или по какъвто и да е друг начин, отнасящи се до негови продукти или тези на други търговски дружества". По-късно обаче, дружеството предоставило регистрите на своите клиенти на други търговци, между които и дружеството ОД. Така жалбоподателите получили предложение от поредната магьосница за покупка на тайнствени талисмани и амулети, гарантиращи безгрижен и радостен живот. В решение № 72 от 24.03.2010 КЗЛД приема, че жалбата е основателна, тъй като жалбоподателите са дали съгласие данните им да бъдат използвани единствено от дружеството ПМ, от което закупили поръчаните стоки. Прехвърлянето на данните на трети лица следва да става единствено със знанието и съгласието на физическите лица, за които се отнасят. Комисията единодушно приема, че жалбите са основателни и като администратори на лични данни двете дружества осъществяват нарушения по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, като обработват личните данни за физическите лица първо без да са налице условията, предвидени в нормата за това, и - второ - без да ги уведомят, че данните ще се използват за нуждите на директния маркетинг. Комисията налага на ОД имуществена санкция от 12 000 лв., а на ПМ имуществена санкция от 13 000 лв за нарушенията по първия текст и имуществени санкции по 1000 лв. на всяко дружество за второто нарушение. Съдът потвърждава решението на Комисията и по същество, и по отношение на наложените санкции.

4. Физическото лице, до което е изпратено предложението, трябва да има възможност да възрази срещу получаването на подобни предложения. Интересен е случаят, в който банка ПБ, използвала данни от  публичен регистър, за да предлага свои банкови продукти. От официалната интернет страница на Националното бюро за правна помощ, банката копирала адвокатските регистри  (трите имена, регистрационен номер в Софийската адвокатска колегия, адрес и телефон) и разпратила нарочни писма до адвокатите за своя депозитна програма. Това действие на банката, един от адвокатите възприел като неправомерна употреба на неговите лични данни, защото не е давал съгласие за такава обработка и сезирал Комисията за защита на личните данни. Тя приема, че действително е налице нарушение на разпоредбата на чл.34а от ЗЗЛД, тъй като банката в  качеството си на администратор на лични данни, е обработила личните данни на адвиокат Й. за целите на директния маркетинг, без да го уведоми за правата му по чл. 34a, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗЗЛД, с което е нарушила цитираните разпоредби. С решение N 8490 от 23.11.2010 КЗЛД налага на банката имуществена санкция от 5000 лв. Банката обжалва, но и на двете инстанции съдебните състави потвърждават по същество решението на комисията.

5. Изпращачът на предложението трябва да обработва личните данни в съответствие с изискванията на ЗЗЛД. В подкрепа ще посочим Второинстанционното съдебно решение по горния казус. В мотивите на решение  № 15546 от  25.11.2011, ВАС - Петчленен състав - II колегия, отбелязва: „ ... Използваните от банката данни са взети от публичен регистър, но макар да са станали обществено достояние чрез вписването им в този регистър и особено след изнасянето им във виртуалното (интернет) пространство, те продължават да бъдат лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД (идентична дефиниция е дадена и с § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на ЗДОИ), а не са станали обществена информация, независимо дали законодателят е установил правен инструмент за защита на личните данни, които по силата на закон се вписват в публичен регистър и поради това стават обществено достояние. А щом като вписаните в публичен регистър лични данни продължават и след вписването им там да бъдат лични данни, обработването им следва да бъде съобразено с правилата, установени със Закона за защита на личните данни. Поради това не е било налице условието по чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД за употребата на тези данни, ето защо е извършено неправомерно обработване на данните от страна на банка ПБ.

Послепис

С оглед защита на личните данни, имената на моите учителка и съученици са сменени :)

© 2011 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.