Кристоф Издебски, Тоби Мендел, Александър Кашъмов, Хелън Дарбишър, Тони Бъниън
Кристоф Издебски, Тоби Мендел, Александър Кашъмов, Хелън Дарбишър, Тони Бъниън

Международното и национално признаване на достъпа до информация като основно право, механизми за застъпничество за по-добро законодателство и опити за занижаване на международните стандарти на национално и европейско ниво бяха дискутирани в панела „Законодателството за достъп до информация – постижения и предизвикателства за застъпниците”. Водещ на този панел беше ръководителя на правния екип на ПДИ – Александър Кашъмов. Участваха Тони Бъниън – директор на Statewatch (Великобритания), Тоби Мендел – директор на Центъра за право и демокрация (Канада) и председател на УС на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията, Хелън Дарбишър – директор на Access Info Europe (Испания) и  Кристоф Издебски – Асоциация на лидерите на местни граждански групи (Полша).

 

Тоби Мендел е дългогодишен експерт по свободата на изразяване и правото на информация. Експерт е на Световната банка, ООН и други междуправителствени организации, на множество правителства и неправителствени организации  по цял свят. Мендел представи резултатите от глобалния мониторинг на законите за достъп до информация, изразени в Рейтинг на правото на информация. Обект на изследване са законите за достъп в 89 държави, класирани според 61 индикатора, разделени в 7 категории – право на информация, приложно поле на закона, процедура за приемане и разглеждане на заявленията, ограничения на правото на информация, обжалване на решенията по заявленията, санкции за неизпълнение на задълженията по закона, мерки за насърчаване на ефективното упражняване на правото на информация. Изследването не обхваща практиките по прилагане на съответния закон, нито активното публикуване на информация. Интерес представлява не толкова конкретната класация на държавите, колкото използването на рейтинга като стимул да се стремят към по-добро законодателство. Добър закон не означава непременно добра практика. Така например Финландия, един от отличниците в откритостта и гражданското участие, има 105 точки (при максимум 150) и е на 18 място. Според класацията България пък е на 22 място. Рейтингът е ефективно средство и в кампании за приемане на закон за достъп до информация.

 

Тоби Мендел наблюдава тенденцията, че държави с по-нови закони (приети през последното десетилетие) са по-напред в класацията и това се дължи на три причини:

-         застъпниците имат добра представа кои елементи правят един закон за достъп ефективен;

-         възможен е обмен на сравнителен анализ на законодателство и добри практики в областта на свободния достъп до информация;

-         страните, които по-късно са приели закони за достъп, обикновено са в преход и имат силна чувствителност към важността на правото да знам за демократичния процес и не са склонни да правят компромис с прозрачността. 

 

Хелън Дарбишър представи стандартите, въведени от Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа и на Комитета на ООН за правата на човека, както и признаването на правото на достъп до информация в Европейския съюз с Лисабонския договор.

Тя акцентира на международно признание на правото на информация - през 2006 от Интерамерикански съд по правата на човека; през 2009 от Европейския съд по правата на човека ЕСПЧ; и през 2011 от Комитета по правата на човека към ООН. Основното предизвикателство пред застъпниците е влизането в сила на първия международен правно-задължителен инструмент в сферата на достъпа – Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа, след ратифицирането му от 10 държави членки на СЕ.  

 

Тони Бъниън очерта проблемите, свързани с достъпа до документите на институциите в Европейския съюз. Вестник „Европейски глас“, издаван в Брюксел, на два пъти обяви Бъниън за една от 50-те най-влиятелни личности в Европейския съюз - през 2001 за работата на Statewatch в областта на достъпа до информация в Европейския съюз и през 2004 за работата на организацията в сферата на гражданските свободи в условията на войната срещу тероризма. Тони Бъниън и екипът на Statewatch са носители на наградата Long Walk за 2011 за дейността си през последните 20 години, връчена от организацията Liberty, известна още като Национален съвет за граждански свободи.

 

На 12 юни 2012 Датското председателство обяви, че не може да постигне консенсус за реформата на Регламент (ЕО) № 1049/2001.[1] Бъниън сподели, че „това е победа за здравия разум, защото всички обсъждани законодателни предложения фундаментално щяха да подкопаят стандартите на откритост”. Въпреки това борбата трябва да продължи, защото в момента Регламентът не гарантира прозрачност на процеса на взимане на решения. Докато това не се случи няма да има демократичен Европейски съюз и обществено доверие в него. „Достъпът до информация не е цел, сама по себе си, а средство за постигане на най-голямата ценност – демокрацията, в чиято основа стои гражданското информирано съгласие или несъгласие с политиките”, заяви Бъниън.

 

Кристоф Издебски представи опита на Полша при транспонирането на Директивата за повторно използване на информация от обществения сектор (Директива 2003/98/ЕО) и ефекта върху достъпа до информация. Г-н Издебски е адвокат, предоставящ правни консултации за достъп до публична информация, изготвя правни становища и представлява Асоциацията на лидерите на местни граждански групи, Полша при съдебни дела.

 

Релевантни разпоредби от директивата са дословно възпроизведени и „лепнати” в полския закон за достъп до информация. Този двоен режим води до объркване и на заявителите и на администрацията кой режим е приложим към конкретно заявление – дали става въпрос за обществена информация или за информация за повторно ползване (за която са приложими други срокове, такси и т.н.). Подобни проблеми бяха идентифицирани и от ПДИ през 2007 по време на дебата за транспонирането на Директивата в България.[2]      

Участниците се обединиха около изводите, че последните 15 години има реални постижения, свързани с конституционното и международното признание за правото на информация и успешни кампании за ефективното му упражняване.

 

Предизвикателствата, които остават, са свързани с прозрачността на законодателния процес, обхвата на задължените да предоставят информация институции (не всички закони изрично предвиждат задължения за законодателната и съдебната власт, признаването на компании, доставчици на обществени услуги като задължени субекти и др.). Периодично се наблюдават опити за занижаване на стандартите на национално и международно ниво. Важно е застъпниците да не губят своята бдителност, за да изпълняват функцията си на обществен страж.

 

Обобщи Тереза Манджукова, ПДИ



[1] ПДИ създаде и поддържа специална секция, посветена на реформата на Регламент 1049/2001: http://www.aip-bg.org/publicdebate/Регламент_1049_2001_за_достъп_до_документите_на_ЕС/105138/ 

[2] Повече за кампанията на ПДИ „Не посягайте на Закона за достъп до обществена информация!” може да намерите тук:  http://aip-bg.org/documents/zdoi_campaign.htm

© 2012 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.