Одитът на разходите за консултантски услуги на евродепутатите през 2004 и 2005 видя бял свят след дългогодишна съдебна битка

Тереза Манджукова, ПДИ
Тереза Манджукова
Тереза Манджукова

Общият Съд на Европейския съюз (ЕС) задължи Европейския парламент (ЕП) да предостави одитен доклад, разкриващ злоупотреби със субсидиите на парламентарните членове за използване на консултанти и сътрудници. Делото бе заведено от ирландския адвокат и проевропейски активист Киаран Толанд през 2008. Той поиска достъп до Доклад № 06/02, известен като „Доклад Галвин”, по името на Робърт Галвин, шеф на вътрешния одит в европарламента, датиращ от 2006 и представляващ ревизия на разходите за консултантски услуги на евродепутати през 2004 и 2005. Докладът бе поискан съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001, а Европейският парламент отказа достъп на основание защита на дейности по инспектиране, разследване и одит (чл. 4, ал. 2 от Регламента) и на основание подготвителни документи, необходими за вземането на окончателно решение (чл. 4, ал. 3 от Регламента). И в двата случая институцията е задължена да анализира наличието на надделяващ обществен интерес от предоставянето на информацията.

Решението е от изключително значение не само за повишаване прозрачността и отчетността при харчене на средства на европейския данъкоплатец, то е прецедент за предоставянето на вътрешни одити, до които и Европейският парламент, и Комисията систематично отказваха достъп. Това отваря възможност за достъп до широк набор документи, класифицирани като подготвителни и/или за служебно ползване.

 

Изтичане на информацията

 

За съществуването на „Доклад Галвин” се разбира през 2008, когато британският либерал демократ Крис Дейвис, член на Алианса на либералите и демократите за Европа е бил сред малкото избрани да го прочетат, но отказва да подпише договор за конфиденциалност и разгласява част от разкритията в документа. Въпреки, че през 2009 докладът се появява в интернет, Европарламентът продължава да го държи в тайна.

 

Съдържание на документа

 

Докладът е разделен на три части – анализ на действащото законодателство и процедури за предоставянето на средства на евродепутатите, резюме на планове за действие и препоръки за усъвършенстване на системата за предоставяне на средства, изготвени от вътрешния одитор и конкретни разкрития за злоупотреби и неправомерни практики (докладът не съдържа имена на евродепутати).

Според одитната проверка обща практика е завишаване на заплащането за консултантски услуги. Често пълната сума за тези услуги[1] е предоставяна на консултантски фирми, близки до депутатите, които не извършват подобни дейности (цитирани са два примера, в единия от които, сумата е изплатена на фирма, предоставяща дневни грижи за деца, а другата се занимава с търговия на дърва, но собствениците им са членове на Националната партия на евродепутата). Други договори са сключени два дни след регистриране на фирмата, която не извършва никаква дейност, според публикувания в съответния национален търговски регистър годишен финансов отчет.

 

Аргументи на страните

 

Жалбоподателят твърди, че дори да има основания за отказ, органът не е разгледал наличието на надделяващ обществен интерес. Според него принципът на прозрачност и откритост, прокламиран в консолидирания договор за ЕС, надделява над основанията за отказ, предвидени във вторичното законодателство на ЕС. Жалбоподателят пояснява, че узнаването на препоръки за подобряване на съществуващото законодателство е право на гражданите, за да участват във вземането на решения. Жалбоподателят е подкрепен от Дания, Швеция и Финландия.   

Европейският парламент отбелязва, че темата предизвиква широк медиен интерес и предоставянето дори на част от доклада би компрометирало и забавило бързото реформиране на системата.

 

Решението

 

Съдът повтаря установената практика, че достъпът до документи е принцип и всяко ограничение трябва да се тълкува стеснително. Самият факт, че информацията засяга защитен интерес, не е достатъчно основание за отказ. Освен това, рискът от засягане на защитения интерес следва да е достатъчно предвидим, а не просто хипотетичен, и трябва да е установен в мотивите за отказа (§28;29).

Съдът отбелязва и че отлагането на предоставянето на информацията до предприемането на последващи действия по разследването „ще направи достъпа до тези документи зависим от несигурно, бъдещо и вероятно далечно събитие, зависещо от скоростта и старанието на различни институции. Такова решение ще е обратно на целта за гарантиране на публичен достъп до документи, свързани с каквито и да е нередности при управлението на финансови интереси, с цел предоставяне възможност на гражданите да наблюдават по-ефективно законността при упражняването на публична власт” (§ 45).

Съдът отхвърля аргументите на Парламента, че допускането на прецедент за предоставяне на вътрешни одитни доклади би накарало вътрешните одитори да се самоограничават в оценките и препоръките си и съответно да намалят ефективността на одитите за подобряване функционирането на институциите.

 

Отзвук

 

Въпреки инструкциите на съда за предоставяне на доклада, Европарламентът се колебае повече от месец дали да обжалва решението. Едва на 22 юни в прессъобщение на сайта на ЕП се казва, че Бюрото на ЕП[2] е решило да не обжалва решението на Общия съд и да публикува доклада[3].

В съобщението се цитира председателят на Европарламента Йежи Бузек: „ Докладът от 2008 разглежда събития от 2004 и доведе до ремонтиране на системата на плащания за парламентарни сътрудници през 2009. Ние сме доволни, че ситуацията, описана в доклада е отстранена".

Реформата от 2009 въведе Правилник за асистентите на евродепутатите. Те се наемат директно от администрацията на ЕП. Асистенти от същата националност като депутата се заплащат чрез специално акредитирани посредници, които проверяват дали договорите отговарят на всички изисквания. Само една четвърт от месечните обезщетения могат да бъдат използвани за услуги, които не се предоставят от един човек, а от компания (non-staff services), например правни услуги, уеб дизайн и т.н. и те също се заплащат чрез акредитираните посредници. Евродепутатите не заплащат сами консултантските услуги, които ползват – бюджетът (21 209 евро на месец) се управлява от Европарламента и разходите за асистенти се приспадат от сумата. Неизразходваните средства остават в Европарламента.

 



[1] Максималната сума е била 12 576 евро, увеличена на 14 685 евро през 2005, на 15 496 през 2007, за да достигне 21 209 евро на месец през 2011.

[2] Бюрото е органът, който ръководи дейността на Европейския парламент. То има за задача да изготви проектобюджета на парламента и се занимава с всички административни и организационни въпроси, както и с тези, свързани с персонала.

[3] Докладът може лесно да бъде намерен в Регистъра на документите на ЕП или на  http://www.europarl.europa.eu/RegData/publications/2006/0002/EP-PE_ADT%282006%290002_EN.pdf

© 2011 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.