В средата на месец април 2024 г. беше публикувано изследването „Достъп до архиви в дигиталната епоха“, което проследява в общоевропейски план изпълнението на Препоръка R (2000) 13 на Съвета на Европа относно европейската политика за достъпа до архиви. Автори на изследването са Михаел Фридевалд, Иван Секели и Мурат Карабога.
КОНТЕКСТ
Основната мисия на Съвета на Европа е да защитава правата на човека, плуралистичната демокрация и върховенството на закона, да повишава осведомеността и да насърчава развитието на културната идентичност и многообразието в Европа.
Архивите, наред с други институции, представляват колективната памет на обществото, като съхраняват и предоставят документи за функционирането на държавните институции и културното наследство.
Процесът, довел до изготвянето и приемането на Препоръка R (2000) 13, започва в началото на 90-те години на ХХ век, когато след радикалните промени в политическите системи в Източна Европа директното политическо и идеологическо противопоставяне между страните приключва. Промяната в политическата система не води автоматично до модернизация на правните системи и създаване на демократични правови общества, нито пък до защита правата на човека – тези процеси са дълги и сложни, а в някои страни все още продължават.
От особена важност през 90-те бе как документи, пазени в тайна преди, да станат достъпни за обществеността като основа за преодоляване на условията от времето на Студената война на институционално и индивидуално ниво.
Тези обстоятелства насочват вниманието към общата нужда от достъп до документите от миналото, ролята на институциите, които се явяват пазители на паметта и най-вече Архивите, и възможностите за достъп до данните. Признавайки значението на темата, Съветът на Европа стартира програми за архивно сътрудничество и планове за действие с цел създаване на стандартизирана система от принципи и изисквания в тази област.
Препоръка R (2000) 13 е приета на 13 юни 2000 г. Непосредствено след влизането й в сила, през лятото на 2000 г., назначени експерти подготвят пилотно проучване в избрани страни с цел наблюдение на съответствието на държавите-членки с новата препоръка.
Настоящото изследване включва националните архиви от всичките 46 държави-членки на Съвета на Европа, 20 регионални архива от осем държави и 20 общински архива от 16 държави. През януари-февруари 2023 година изследователският екип проведе и шест интервюта с архивисти и ползватели на архиви от академичната общност и гражданското общество. Сред интервюираните е и изпълнителният директор на Програма Достъп до Информация, адв. Александър Кашъмов.
Целите на проучването са:
- Да направи подробен преглед на достъпа до архивите в държавите-членки на Съвета на Европа през 2022 г.
- Да се подчертаят промените, настъпили от 2003 г. насам, когато е проведено първото общоевропейско проучване.
- Да се покажат както добри практики, така и съществуващи проблеми.
Пейзажът на архивите в Европа е много разнороден. Съществуват държавни, църковни и частни архиви; има също така местни, регионални и национални архиви, а има и нови видове архиви, като например общински архиви и архиви, при които управлението и фактическото им местоположение са на различни места (post-custodial archives).
Новости в областта
През изминалите повече от две десетилетия от приемането на препоръката са настъпили значителни промени в света на архивите.
Двете основни движещи сили на промените са бързото развитие на информационните и комуникационни технологии и променените очаквания на потребителите. И двете оказват съществено влияние върху състоянието на достъпа до архивите.
Развиват се и се модернизират съществуващите начини за описание на архивите – целта е по-добро отразяване на сложните архивни взаимоотношения между самите документи, техните създатели, притежателите и темата им.
Някои архиви вече използват и изкуствен интелект.
Основни изводи:
- Според повечето интервюирани експерти прилагането на Общия регламент за защита на данните в момента е най-голямото предизвикателство (или дори заплаха) за достъпността на архивите.
- Институциите се въздържат да направят дигитализираните си архиви достъпни не само заради защитата на данните, но и поради проблеми с авторските права.
- Националните законодателства в по-голямата част от държавите-членки на Съвета на Европа са напълно съвместими с Препоръка R (2000) 13.
- Архивите на 19 държави продължават систематично да отварят записи, за които вече е изтекъл периодът им за секретност.
- Значително се увеличава броят архиви, които предоставят възможност за частичен достъп.
- Данните от проучването потвърждават общото впечатление, че дигитализацията и използването на информационните и комуникационни технологии са приоритет в повечето Европейски архивни институции.
Пълният текст на изследването на английски език четете ТУК.