Интервю с Десислава Николова, носител на наградата „Златен ключ“ в категорията „Най-добри журналистически материал/ кампания, свързани с правото на достъп до информация“
 Десислава Николова |
Десислава Николова от в. „Капитал“ получава наградата „Златен ключ“ за систематично и мащабно разследване с използването на процедурите на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за търсене на информация от големите болници в България, сред които УМБАЛ "Света Марина" – Варна, УМБАЛ "д-р Георги Странски" ЕАД – Плевен, УМБАЛ "Александровска" – София и МБАЛ "Пирогов". Със заявленията за достъп до информация, журналистката търси обществена информация за това как се харчат средствата от Националната здравна каса.
Как се използва ЗДОИ в разследващата журналистика днес?
ЗДОИ дава наистина много инструменти на разследващия журналист тогава, когато той иска да говори в обществен интерес и да пише за това как се изразходват обществени средства. Аз съм много благодарна за подкрепата на ПДИ по един изключително важен въпрос за заплатите на медицинския персонал. Той възникна миналата година, по време на кабинета на „Продължаваме промяната“, които се опитаха, залагайки текст в Националния рамков договор, а след това и в Закона за бюджета, да принудят болниците да дават наистина справедливи възнаграждения на своите лекари и сестри: 2 000 лв. за лекар, 1 500 лв. за медицинска сестра. Това не е толкова много, това е заплата на касиерка в хипермаркет и на сервитьор в луксозно заведение.
Голяма част от държавните болници наистина дават на част от персонала си подобни заплати, но под формата на допълнително материално стимулиране (ДМС), което често зависи от решението на изпълнителния директор.
Например, използвах ЗДОИ, за да поискам констативните протоколи на последната проверка на Университетска акушеро-гинекологична болница „Майчин дом“. Установих, че средната брутна заплата на лекарите в болницата е 6 500 лв., на акушерките – около 2 200 лв., докато на директора е 50 000 лв. месечно. Директорът според вътрешните правила сам разпределя на себе си, на ръководството и администрацията средствата за ДМС. В случая си е разпределил и дълги години е получавал 20% от немедицинските разходи – 20% от паркинга, барчето, наемите и от всяко удостоверение за точен час на раждане и за бащинство. Това се среща във всички болници.
Миналата година поисках от Министерство на здравеопазването да ни предостави информация за заплатите на директорите и средните заплати в болниците. Това беше първият случай, в който започна да се вижда разликата в сумите. След това отново разгледахме Регистъра на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за публичните лица – директорите на болници са такива, също и директорите на медицинските университети – и видяхме една огромна разлика, за която започнахме да пишем. Продължихме да настояваме да знаем как тези длъжностни лица – директорите – са изпълнили договореностите си със Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и с Министерството на здравеопазването за това да дадат по-справедливи възнаграждения на своите служители. Е, не ги бяха изпълнили. А обществото страда от лоши здравни услуги или дори и услугите да са добри, отношението на персонала е лошо, защото той е изтерзан, работи на 2-3 места поне, за да може да си докара някаква прилична заплата до въпросните 1 500 лв. за сестра. А после казваме, че нямаме лекари и сестри.
Защо точно болниците? Там ли е най-неосветено?
Говорим за огромен ресурс. Тази година болниците ще получат 3 милиарда и половина лева от Здравната каса. Да не говорим за процента на доплащане, който е толкова, колкото е и бюджетът по каса. Бюджетът на НЗОК е 7 милиарда, а гражданите доплащат за здравни услуги, за медицински изделия, за импланти, за лекарства, за избор на екип, за ВИП стая, за денонощен сестрински пост, пране на бельо… Когато лежах в COVID отделение, получих епикриза и имаше такса за подготовка на документи в рискови условия, следователно има и такова плащане. Фактът, че здравеопазването е недофинансирано, е едно на ръка. Това е ясно на всички. Но преди политиците да поставят въпроса за увеличаване на здравната вноска, трябва да дадат отговор как се харчат нашите пари. А те се харчат изключително непрозрачно, както може да се види и по докладите на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) – една от другите номинирани и наградени организации, с която ние също работим изключително добре. Но за първи път през миналата година беше направен опит да се разбута статуквото. В процеса установихме, че държавните болници са изцяло феодализирани структури, с много силна йерархична структура. Те са силно обвързани с медицинските университети – например, един човек е едновременно директор, началник на клиника, началник на катедрата, която дава съответната научна титла, на дружеството, което помага да специализираш или да се обучаваш и пр. Така че специализантите или вземането на специалности при сестрите са до такава степен зависими от техните началници, че те трябва да мълчат и да премълчават абсолютно всичко.
Кога за първи път използвахте ЗДОИ?
Преди доста години – мисля, че тогава ставаше въпрос за данни, които трябваше да получа от НЗОК. След това – от Министерство на здравеопазването. Те са превърнали в някакъв смисъл нежеланието да отговарят директно на актуални въпроси в пренасочване към заявление по ЗДОИ, за да забавят публикацията. Всъщност публикацията не се бави, чисто и просто се отлага неизбежната прозрачност. Отлага се с една-две седмици, с няколко месеца, но излиза. Аз не искам да кажа, че работим зле със Здравната каса и с Министерството на здравеопазването. Чисто и просто това е може би малка административна хватка, която е преодолима.
Това забавяне ли ви ограничава най-много в работата ви?
Не, мълчанието е най-трудната част в професията – тогава, когато не ти отговорят или когато ти отговорят на сух административен език нещо, което наистина не върши работа. Ето вчера чаках цял ден отговор от Министерство на здравеопазването, което предната вечер беше съобщило, че е назначило нов директор на изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Новият директор е неуспелият кандидат на ГЕРБ за управител на НЗОК, който се оттегли по лични причини. В редица публикации на „Капитал“ ние намираме, че тази номинация е нередна, предвид редица обстоятелства в биографията на кандидата. Агенцията за медицински надзор е ключова – тя е единственият орган, който контролира качеството, разрешава съществуването и разширяването на лечебни заведения, отговаря за правата на пациентите, за вътрешноболничните инфекции, може да разследва цялата структура, финансиране и т.н. на всяка болница, държавна или частна, и на всеки лекарски кабинет. На въпроса ми какви приоритети е възложил министърът, как е избрал точно този човек, получих сух административен отговор, който се заключава в това, че приоритетите му ще бъдат съгласно правилника за дейността на агенцията.
Ако мълчанието и сухите отговори Ви затрудняват, то тогава кое ви вдъхновява в работата Ви?
Изключително съм щастлива, че има болници (защото продължавам да питам болниците), които, след като им зададох въпроса какви дарения са получили от граждани, от юридически лица и от неправителствени организации, на другия ден бяха готови с отговорите си за последните 2-3 години. Изключително се впечатлих. Защото показаха желание да разкажат за всички дарения, които са получили. Част от тях звучат наистина умилително и показват страшната мизерия, до която е стигнало здравеопазването. Пациенти са купували легла, завеси, всякакви помощни средства, столове, само и само за да бъдат приети или да бъдат до своите близки. Болниците не се срамуват да споделят това, но то не е ставало публично известно досега. Замислих се за кампанията за дарения по времето на COVID-19 пандемията и къде потънаха даренията в пари и респиратори, та се налага сега някоя болница да си купи сега респиратор, при положение, че може да има поне един, да не кажа повече, неизползвани по време на кризата и останали в кашони. Беше интересно да разбера кой какво дарява на българските болници и за какво не им стигат парите, така че да помислим всички заедно как да се реши този въпрос.
Предстои ли Ви друга тема, която Ви вълнува и привлича, освен разследването на даренията за болниците?
Вниманието ми привличат казуси, които граничат с несправедливост. Днес изпратих следващото си заявление по ЗДОИ, в което питам Медицинския университет във Варна как доктор по обществено право се превръща в доцент по акушерство и гинекология. Как се случва? Законно ли е? Как е възможно същият човек да стане директно доктор, без да е бил асистент, примерно? Мисля, че е изключително интересно кой и по какъв начин използва обществени средства и как ни харчат парите.
Какво бихте си пожелали?
Да продължим да питаме в сътрудничество. Срещнах изключителна подкрепа от ПДИ. Ходихме заедно по делата с болниците, опитвахме се заедно да покажем, че средствата, които те получаваха от Здравната каса, заплатите и допълнителните ДМС-та, които си разпределят – тези пари са обществени, не са техни собствени. В крайна сметка успяхме. Естествено, изправихме се пред нови предизвикателства: например, болниците твърдят, че не поддържат информация кой лекар колко е оперирал и по какви клинични пътеки, което е изключително смешно – как иначе са получили съответните пари от Здравната каса? Но всичко това е по-скоро вдъхновяващо, отколкото обезкуражаващо. Благодаря отново за помощта. Надявам се да продължим заедно.
==============================================
Кампанията за Международния ден на правото да знам се провежда в проект „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“, изпълняван от Програма достъп до информация, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България". Изразените изявления и мнения принадлежат единствено на фондация Програма достъп до информация и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.