ISSN 1313-6496

Българският съд се нуждае от повече публичност

Анализ на политиките за публичност в 20 съдилища в Северна България

Георги Милков на церемонията по повод Международния ден на правото да знам - 28 септември 2009

„Публичността и прозрачността в работата на съда са особено важни за достъпа на гражданите до правосъдие” е основният извод в осъществените от Центъра на НПО в Разград досега седем проекта за гражданско наблюдение на съда. С подкрепата на фондация „Америка за България” в нашия проект „Правосъдие близо до хората” ние използваме публичността като средство за реформиране на съда и подобряване съдебните процеси.

Засилване на публичността и прозрачността в дейността на съдилищата е важен инструмент за увеличаване ефективността на съдебната система. Две от ключовите области са

връзките с обществеността

и интернет-страниците

на всеки съд.

Съгласно Закона за съдебната власт, чл. 5. (1), „Гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт”. И (2) „Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони.”

Според нашите наблюдения за последните седем години все още не са направени сериозни стъпки за подобряване работата на съдебната система. Липсата на достатъчно информация за функциониране на съдебните институции и за съдебните актове, са пряко свързани с ниското обществено доверие и песимизъм за хода на съдебната реформа.

Член 64 от Закона за съдебната власт задължава всеки съд да има електронна страница и да публикува информация за дейността си. Актовете на съдилищата се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.[1]

Задължението за незабавно публикуване се тълкува доста разширително в съда: от един ден до 3-4 седмици. Не се осъществява сериозен контрол кога и в какъв вид се публикуват съдебните решения и мотивите към тях.

Европейската комисия отбеляза

липсата на достатъчен напредък

в публикуването на съдебните актове

в последния си доклад за България от 18.02.2011. „Все още не е постигнато систематично публикуване на съдебните решения. В някои случаи значително бе забавено обявяването на мотивите за съдебните решения, като това се отнася с особена сила за важните дела.”

Първите електронни страници на съдилища бяха създадени по програмите на Инициативата за укрепване на съдебната система, финансирана от Американската агенция за международно развитие, през първите години на XXI век и това продължи до 2007. Процесът по визуалното представяне на съдебната дейност продължи близо 5 години, преди да покрие всички съдилища.

Изпълнението на нормативното изискване за електронни страници на места е за сметка на нормалната публичност на дейността. Част от страниците имат неактивни рубрики, на места информацията не е актуална, затруднен е достъпът до информация, липсват задължителни упътвания за гражданите. Липсва информация за съдебните заседатели, закона за държавните такси, възможностите за освобождаване от държавни такси и вещи лица. Нито една страница няма изграден софтуер за ползване от потребители със слухови и зрителни увреждания. Липсва единен стандарт за съдържанието и вида на съдебна интернет-страница. В положително отношение унифицирането и спецификата на една съдебна страница предполага визуалното представяне на конкретната съдебна институция в различните градове.

До момента липсва оценка на въведените изисквания в ЗСВ за наличие на интернет-страници на всеки съд, както и на тяхното съдържание. Не са оцененти ефектите за съдебната система и за потребителите на услугите-гражданите.

Няма ясни критерии каква информация

трябва да има в сайта на един съд

Това нормативно изискване не се контролира от ВСС, който е одобрил само текст с пропоръчителен характер за съдържанието на една страница. Липсва установена практика за наблюдение и контрол на електронните страници в съдебната система.

От сериозно подобрение се нуждаят политиките за информираност на гражданите, които би трябвало да следват съдилищата. В много малка част от съдилищата има назначен служител, който да отговаря за връзките с обществеността. Липсва практика в тази област през последните 20 години и в дейността на ВСС, когато е разрешавал спорадично да се откриват такива щатове само в определени съдилища.

За да има видим положителен ефект съдът се нуждае от специална фигура - специалист по връзки с обществеността, която да услеснява комуникацията с външната среда и да се грижи за добрия обществен образ на институцията. За това какво става в храма на Темида обществото научава само от журналистите, които  следят работата на съда след като изданията им намерят за добре, но активна позиция на магистратурата в това направление липсва.

Не е реалистично да се очаква напредък в комуникацията с външната среда, ако съдът избере формално един съдия за негов говорител (по модела на прокуратурата с говорител в 28 окръжни прокуратури). Възлагането на тази роля на един магистрат допълнително го натоварва, поставя го в необичайна ситуация да прави нещо сложно, без да е обучен и да има специално образование. Нереалистични са очакванията за успех в тази посока, защото за 2010 има съществено увеличение на постъпилите съдебни дела в много районни съдилища (т.н. заповедни производства).

Увеличеният обем на работа за правораздаване създава допълнително натоварване и натиск върху съдиите, което се отразява видимо на качеството на съдебните актове.

Какво показа гражданското наблюдение

на 20 съдилища в Северна България?

• Съдебните администрации видимо не се интересуват, че хора с увредено зрение могат да потърсят информация в техните интернет страници и не са ги снабдили със звукови версии. Самите сайтове на съдилищата по правило са добре структурирани, съдържат голяма по обем информация за хода на съдебните дела, за издадените по тях актове. В някои случаи търсенето е затруднено, защото подборът не може да става с помощта на ключови думи, в други липсват съществени особености на необходимата информация, например датата на постановения акт.
• Установено е, че в някои страници липсва информация за размера на съдебните такси, в други - важните за гражданите бланки, формуляри или заявления не могат да се изтеглят от страницата, защото липсва разработен потребителски интерфейс. Има сайтове, в които липсва информация за декларациите на магистратите за наличие или липса на конфликт на интереси, други не съдържат имената на действащите съдебни заседатели. Недостатъчно е направено за това информацията да стане достъпна и за хората със специфични слухови или зрителни увреждания. Всички наблюдавани съдилища не регистрират напредък в това отношение. [2]

Ние предлагаме някои важни промени за подобряване на достъпа на уязвими групи до информация, които нямат нужда от специално финансиране.

• Да бъдат създадени езиков и звуков вариант на интернет-страниците на съдилищата.
• Да се усъвършенстват условията за достъп за хора с увреждания, като се въведат опции за ползване на брайлова азбука в специализирания асансьор, прилагане на звукова версия на сайта на съда за хора със зрителни затруднения.
• Да се работи в посока на администриране на електронните пощи и поддържане на всички рубрики в активна позиция през цялото време.
• Много полезно за гражданите би било  създаване на опция на сайта за търсене на индивидуален съдебен акт.