Всеки опит за контрол върху пазара чрез репресия или силови ограничения не е довел до нищо хубаво

Фани Давидова
Фани Давидова

Атаката ACTA засега като че ли стихна, но битката не е приключила. Всъщност едва ли някой може да посочи началната дата на бойните действия за защитата на интелектуалната собственост, особено в полето на информационните технологии и интернет пространството. За текста на споразумението ACTA, неговата история и позицията на повечето участници в дебата почти всичко е казано. В този брой на бюлетина ще припомним случилото се напоследък и ще продължим да следим дискусиите.

ACTA, търговско споразумение за борба с фалшифицирането, бе подписано от България на 26 януари 2012. Като оставим засега непрозрачното обсъждане и приемане на документа, основните проблеми на текста на споразумението са поне няколко[1]:

  • АСТА (чл.23) криминализира нарушенията в областта на интелектуалната собственост и предвижда наказателноправни мерки за тях, което е по същество извън обхвата на правото на ЕС.
  • АСТА (чл.14) не предвижда защитата за частни субекти с нетърговска цел, каквато съществува в правото на ЕС.
  • АСТА (чл.15) предвижда сътрудничество на правоохранителните органи с бизнеса за прилагане на мерките за борба с нарушенията. Специалисти наричат това приватизиране на правоприлагането, частно тълкуване, частно извличане на точния смисъл на разпоредбите и частна преценка.
  • Прилагането на АСТА в цифрова среда (чл.27) предвижда възможност „компетентните органи да разпоредят на даден доставчик на онлайн услуги да предостави незабавно на носителя на правата информация, достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение”. Подобна регламентация ще доведе до ефекти, които Европейският надзорник за защита на лични данни свързва с масово наблюдение, невидим мониторинг на милиони хора – независимо дали са под подозрение - и систематично записване на данни. (http://www.edps.europa.eu/EDPSWEB/webdav/site/mySite/shared/Documents/Consultation/Opinions/2010/10-02-22_ACTA_EN.pdf)

След 11февруари – международния ден на протести срещу споразумението АСТА - събитията се развиха скоростно. Полша, Чехия, Словакия и Латвия спряха ратификацията на документа, а Германия отказа да го подпише. В България, на 14 февруари, министър Трайков заяви, че внася в МС предложение за спиране на процедурата по сключване от страна на РБългария  на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането - АСТА. Предложението бе прието и процесът по ратификация в България е спрян.

В разгара на дебатите по Акта, на 16 февруари 2012, съдът на ЕС обяви своето решение С – 360/10 по делото SABAM[2]. В него обявява, че ако се задължи доставчик на електронни услуги да въведе система за филтриране (като тази в разглеждания по делото случай), няма да бъде спазено изискването да осигури справедливо равновесие между правото върху интелектуална собственост, от една страна, и правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга страна. (http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=119512&pageIndex=0&doclang=BG&mode=req&dir=&occ=first&part=1&cid=160531).

 

На 22 февруари на заседание ЕК реши въпросът за съответствието на АСТА с правото на ЕС да се внесе в Съда на ЕС.

Битката продължава, застъпниците за свободен обмен на информация, засега отбиха АСТА атаката. Атакуващите вероятно събират нови аргументи, но е добре да си дадат сметка, че всеки опит за контрол върху пазара чрез репресия или силови ограничения не е довел до нищо хубаво. И че контролираните винаги вървят няколко крачки пред контролиращите.



[1] Вж. „Становище на университетски преподаватели и учени относно несъвместимостта на АСТА с европейското законодателство” http://www.iri.uni-hannover.de/tl_files/pdf/ACTA_opinion_200111_2.pdf

© 2012 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.