Умишленото и целенасочено разпространение на лични данни на над 800 души и обявяването им за „агенти” от политическа партия „Възраждане“ е причината да ѝ бъде присъдена антинаградата „Големия брат”.
Церемонията, организирана от „Програма достъп до информация” и „Интернет общество – България“ се проведе в литературен клуб „Перото” в НДК, София, на 28 януари – Международният ден за защита на личните данни.
Деветчленното жури, в чийто състав влизат журналисти, представители на неправителствени организации и експерти, единодушно избра ПП „Възраждане“ сред всички номинации, заради съзнателното нарушаване на правото на лична неприкосновеност, от една страна, и целенасоченото нарочване и стигматизиране на група хора, от друга.
„Това напомня една теза на Хана Аренд за т.нар. радикално зло в тоталитарните общества, което се състои в това да обявиш една част от хората за излишни и направо за вредни”, коментира един от членовете на журито – доц. Геороги Лозанов.
Според адв. Александър Кашъмов – изпълнителен директор на ПДИ – случаят със „списъка на Костадинов” стига до самата цел на това да се защитават личните данни, а именно: да се защитава свободата на личността от държавата, която иска да я задуши. „Това законодателство е създадено като отговор на големите престъпления, извършени през Втората световна война. Основната забрана в него е за безразборно и безцелно профилиране на хора, които след това много по-лесно могат да бъдат стигматизирани и репресирани. Т.е. в целта на защитата на личните данни проличава тази пронизваща линия: профилиране – стигматизиране – репресиране”, каза още Кашъмов.
Забележителен момент е, че самите представители на ПП „Възраждане” също са силно чувствителни относно личните си данни, което пролича след разкритието, че голяма част от т. нар. антиваксъри всъщност са ваксинирани.
Другите по-значими номинации бяха за:
- Всички ведомства, които използват Google Analytics;
- Министерството на образованието и науката;
- Националната агенция за приходите (НАП);
- Банка ДСК.
Номинацията за ведомства, които използват Google Analytics, и конкретно за сайта на НАП представи Димитър Ганчев – зам. председател на УС на „Интернет общество – България“. Според него проблемът е в това, че ползвайки инструментите на външна компания (Google Analytics), сайтът на НАП предоставя данните от действията на потребителите на същата компания. „Използването на проследяваща система само по себе си не е проблем, тъй като собственикът на сайта има право да знае какво правят неговите потребители, но предоставянето на тази информация на външна компания вече е проблем. Това е причината ние да сме разширили номинацията не само до НАП, но и до всички институции, които използват такива системи за проследяване на потребителите си”, коментира Димитър Ганчев.
Отделна номинация е получила НАП за случая „НАПЛийкс” от 2019 г., при който огромно количество данни на около 95% от потребителите е изтекло в пространството. „Някои експерти нарекоха това дигитална катастрофа. Именно поради тази причина разгледахме тази номинация като самостоятелна. В крайна сметка не стана ясно дали с тази информация няма да бъде злоупотребено, дори и след години. В зависимост от обема на данните, с които се работи, може да се стигне до заплаха за националната сигурност. Очаква се и отговор от прокуратурата по този въпрос, където има висящо производство”, сподели Биляна Гяурова-Вегертседер – изпълнителен директор на БИПИ.
Номинацията на банка ДСК също е от 2019 г. Тогава е установено, че са изнесени данни от докредитните досиета на над 33 хил души. Това е огромно количество лична информация – финансово, имотно, кредитно състояние, финансови транзакции на лицето, на роднини, на поръчители, здравословна информация и др. От комисията за защита на личните данни са реагирали, направена е проверка и на ДСК е издадено наказателно постановление за сумата от 1 милион лева.
Номинацията на Министерството на образованието и науката е един от малкото случаи с позитивна развръзка, споделиха членове на журито. Подателят на номинацията е изпратил и жалба за незаконосъобразно обработване на лични данни на собственото му дете. В резултат на това са предприети мерки на ниво министерство, изготвени са примерни образци и указания към училищата за това как да се спазва общия регламент за защита на личните данни.
Антинаградата „Големия брат” (Big Brother) се провежда за осми път в България от 2002 г. насам. За 2023 г. са предвидени две церемонии за връчване на антинаградата – в България и в Германия. „Големият брат“ олицетворява държавата от антиутопията на Джордж Оруел „1984”, която, полагайки грижи за доброто на хората, всъщност отнема свобода им. По тази причина и символът на тези награди в международното пространство е военен ботуш, който мачка човешка глава.
„По никакъв начин тази антинаграда не е изгубила своята актуалност днес и както изглежда няма скоро да я изгуби, тъй като с развитието на интернет и на изкуствения интелект, ние виждаме все повече нови предизвикателства за обществото“, коментира адв. Кашъмов. „Достъпът до информация и защитата на личните данни са двете страни на една и съща монета, чиято обща цел се нарича „свобода“. И тук основополагащ е принципът, че гражданите следва да бъдат непрозрачни за държавата, а държавата да бъде максимално прозрачна за гражданите“, добави още Кашъмов.
