Кампания на ПДИ с/у директния достъп до данни

В изпълнение на чл. 251, ал. 2 от ЗЕС през януари 2008 г. беше приета Наредба № 40 на МВР и ДАИТС за съхраняването и предоставянето на данни от мобилните и интернет оператори.

 

Наредбата бе посрещната с вълна от възмущение и критики от страна на гражданското общество и бизнеса, поради сериозното вмешателство в личната неприкосновеност и електронната кореспонденция. Според текстовете на самата Наредба тя бе приета в изпълнение на Европейската директива 2006/24/ЕО. Според чл. 5, ал. 1 от Наредбата пасивен технически достъп до съхраняваните данни получава Дирекция „Оперативно-техническа информация” към МВР чрез компютърен терминал за нуждите на оперативно-издирвателната дейност. Според ал. 2 и 3 от същата норма достъп с обикновено писмено поискване за целите на наказателния процес или необходимост, свързана с националната сигурност, получават съответните органи.

 

С жалба, подадена на 19 март 2008 г. до Върховния административен съд (ВАС), Програма Достъп до Информация постави въпроса за законността и конституционността на така приетата Наредба. Тричленен състав на ВАС отхвърли жалбата с решение от 17 юли 2008 г., без да се произнесе по наведените в жалбата аргументи за противоречие с чл. 32 и чл. 34 от Конституцията, както и с чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Това решение бе атакувано с касационна жалба и в свое решение от 11.12.2008 г. петчленен състав на ВАС прие, че нормата на чл. 5 от Наредбата е незаконосъобразна.

 

На основата на съдебното решение през 2009 г. бе съответно изменен чл. 251 от ЗЕС, като бе въведен режим на съдебно разрешение за достъп до данните с цел разкриването на тежки или компютърни престъпления (последните – съгласно уредбата на Глава девета "а" от Особената част на Наказателния кодекс).

 

Опитът на службите да си осигурят автоматизиран достъп без опосредстването от съдебно разрешение и при широко определената цел „за нуждите на оперативно-издивателната дейност” продължиха и през 2009 г.