2023 година

На 28 януари 2023 в Литературен клуб „Перото“ в София фондация „Програма достъп до информация“ и „Интернет общество – България“ обявиха за осми път антинаградите „Големия брат“. Те се връчват на държавни и частни организации, нарушили правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите.
 
Антинаградата “Big Brother” (Големия брат) е учредена през 1998 г. Името е вдъхновено от известната антиутопия на Джордж Оруел “1984". В романа Големия брат е символ на държавата, която те наблюдава и се грижи за теб с цената на абсолютно ограничение на личната свобода във
всичките й форми. Символът на антинаградата е военен ботуш, стъпкващ човешка глава. Историята на наградите може да бъде проследена на: http://bigbrotherawards.org/.
 
„По никакъв начин тази антинаграда не е изгубила своята актуалност днес и както изглежда няма скоро да я изгуби, тъй като с развитието на интернет и на изкуствения интелект, ние виждаме все повече нови предизвикателства за обществото. Достъпът до информация и защитата на личните данни са двете страни на една и съща монета, чиято обща цел се нарича „свобода“. И тук основополагащ е принципът, че гражданите следва да бъдат непрозрачни за държавата, а държавата да бъде максимално прозрачна за гражданите“, коментира адв. Александър Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ.
 
В рамките на кампанията, която ПДИ и Интернет общество – България стартираха в началото на годината, всеки можеше да изпрати предложение за частна или държавна организация, която с действията си е нарушила защитата на личните данни и правото на личен живот на гражданите.
 
Тази година журито бе в състав:

• Александър Кашъмов – адвокат, изпълнителен директор на ПДИ
• Биляна Гяурова-Ветертседер – изпълнителен директор на Български институт за правни инициативи
• Венета Шопова – председател на комисията за защита на личните данни  от 2007 до 2014
• Георги Киров – член на УС на „Интернет общество България“
• доц. Георги Лозанов – медиен експерт
• д-р Гергана Жулева – председател на Управителния съвет на ПДИ
• Димитър Ганчев – заместник-председател на Управителния съвет на "Интернет общество - България"
• адв. Ирина Алексова - юрист, Интернет общество
• доц. Красимир Димитров – бивш член на Комисията за защита на личните данни

Журито единодушно избра за носител на антинаградата „Големия брат“ политическа партия „Възраждане“ сред всички номинации, заради съзнателното нарушаване на правото на лична неприкосновеност, от една страна, и целенасоченото нарочване и стигматизиране на група хора, от друга. 
 
„Това напомня една теза на Хана Аренд за т.нар. радикално зло в тоталитарните общества, което се състои в това да обявиш една част от хората за излишни и направо за вредни”, коментира  доц. Геороги Лозанов.
 
Според адв. Александър Кашъмов случаят със „списъка на Костадинов” стига до самата цел на това да се защитават личните данни, а именно: да се защитава свободата на личността от държавата, която иска да я задуши. „Това законодателство е създадено като отговор на големите престъпления, извършени през Втората световна война. Основната забрана в него е за безразборно и безцелно профилиране на хора, които след това много по-лесно могат да бъдат стигматизирани и репресирани. Т.е. в целта на защитата на личните данни проличава тази пронизваща линия: профилиране – стигматизиране – репресиране”, каза още Кашъмов.
 
Другите по-значими номинации бяха за:

• Всички ведомства, които използват Google Analytics;
• Министерството на образованието и науката;
• Националната агенция за приходите (НАП);
• Банка ДСК.

Номинацията за ведомства, които използват Google Analytics, и конкретно за сайта на НАП представи Димитър Ганчев – зам. председател на УС на „Интернет общество – България“. Според него проблемът е в това, че ползвайки инструментите на външна компания (Google Analytics), сайтът на НАП предоставя данните от действията на потребителите на същата компания. „Използването на проследяваща система само по себе си не е проблем, тъй като собственикът на сайта има право да знае какво правят неговите потребители, но предоставянето на тази информация на външна компания вече е проблем. Това е причината ние да сме разширили номинацията не само до НАП, но и до всички институции, които използват такива системи за проследяване на потребителите си”, коментира Димитър Ганчев.
 
Отделна номинация е получила НАП за случая „НАПЛийкс” от 2019 г., при който огромно количество данни на около 95% от потребителите е изтекло в пространството. „Някои експерти нарекоха това дигитална катастрофа. Именно поради тази причина разгледахме тази номинация като самостоятелна. В крайна сметка не стана ясно дали с тази информация няма да бъде злоупотребено, дори и след години. В зависимост от обема на данните, с които се работи, може да се стигне до заплаха за националната сигурност. Очаква се и отговор от прокуратурата по този въпрос, където има висящо производство”, сподели Биляна Гяурова-Вегертседер – изпълнителен директор на БИПИ.
 
Номинацията на Банка ДСК също е от 2019 г.  Тогава е установено, че са изнесени данни от докредитните досиета на над 33 хил. души. Това е огромно количество лична информация – финансово, имотно, кредитно състояние, финансови транзакции на лицето, на роднини, на поръчители, здравословна информация и др. От комисията за защита на личните данни са реагирали, направена е проверка и на ДСК е издадено наказателно постановление за сумата от 1 милион лева. 
 
Номинацията на Министерството на образованието и науката е един от малкото случаи с позитивна развръзка, споделиха членове на журито. Подателят на номинацията е изпратил и жалба за незаконосъобразно обработване на лични данни на собственото му дете. В резултат на това са предприети мерки на ниво министерство, изготвени са примерни образци и указания към училищата за това как да се спазва общия регламент за защита на личните данни.
 
За 2023 г. са предвидени две церемонии за връчване на антинаградата – в България и в Германия.