Начало > Лични данни > Правна помощ от ПДИ > Случаи от годишния доклад на ПДИ за състоянието на достъпа до информация
2014 година
2014 година2013 година2012 година2011 година2010 година2009 година2008 година2007 година2006 година2005 година
ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
част от доклада на ПДИ Състоянието на достъпа до информация в България 2014
Няколко са по-важните моменти, които следва да отбележим в областта на правото на гражданите на защита на личните данни за изминалата година.
На първо място трябва да споменем образуването на конституционно дело №8 за 2014 година по искане на Омбудсмана на РБ. След публикуването на решението на съда на ЕС за невалидността на Директива 2006/24/ЕО, омбудсманът на РБ отправи искане до Конституционния съд на РБ за установяване на противоконституционност на разпоредбите от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), свързани със съхранението и достъпа до трафични данни, генерирани при осъществяването на електронни комуникации. Според омбудсмана оспорените разпоредби са приети с изменение на ЗЕС, с което се цели именно въвеждане на въпросната директива. Съгласно закона доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или услуги се задължават да съхраняват всички данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, отнасящи се до трафика на съобщенията. Целта на съхраняването на данните е разкриване и разследване на престъпления, а срокът на съхранението е определен в закона.
По делото пред КС бяха конституирани като страни редица държавни органи, както и неправителствени организации, сред които и Програма Достъп до Информация. В началото на юли 2014 г. Програма Достъп до Информация изпрати официално становище, с което подкрепи искането на омбудсмана и подробно обоснова позиция, че атакуваните текстове от ЗЕС не съдържат необходимите гаранции за правата на гражданите по отношение на тайното наблюдение и способстват за неоправдана намеса в личната им сфера. С Решение № 2 от 12 март 2015 г. КС обяви за противоконституционни всички атакувани текстове от ЗЕС. В решението си конституционните съдии отбелязаха, че генерираните и запазени данни за определения със закона период съдържат пълната информация за това кой, кога, с кого, как, с кое устройство и от къде е комуникирал. От своя страна тази информация дава възможност за изключително детайлно и пълно профилиране на наблюдаваните хора, включително и по чувствителни критерии. В решението си съдиите посочват още, че при транспонирането на европейската директива българският законодател е разширил недопустимо приложното й поле както по отношение на целите, за които трафичните данни се съхраняват, така и по отношение на кръга субекти, които имат достъп до тези данни. Един от основните проблеми в атакуваните разпоредби е свързан с несъразмерно дългия срок на запазване на данните - 12 месеца, както и с обстоятелството, че в една от хипотезите този срок може да бъде удължен с 6 месеца без какъвто и да е контрол от страна на независим орган или съд.
На следващо място е важно да се спомене и публикуваното официално становище на Комисията за защита на личните данни относно видеозаснемането в контекста на защитата на личните данни. Становището има задължителен характер за всички администратори на лични данни, които поддържат регистър видеонаблюдение. В становището си Комисията приема, че за да бъде допустимо обработването на лични данни чрез използване на системи за видеонаблюдение, във всеки конкретен случай е необходима преценка на баланса на интереси на администратора и на заснеманите и записвани субекти. Компетентните държавни органи имат право да извършват видеонаблюдение с цел опазване на националната сигурност и обществения ред, но тази възможност следва да се регламентира така, че да се избегне възможността за злоупотреба със събраните данни. Винаги, когато се предприемат действия за обработване на данни, събирани чрез системи за видеонаблюдение, следва да се извършва конкретна преценка за пропорционалност на целите, за които се събират тези данни и дали тези цели не могат да се постигнат по друг начин.
През изминалата 2014 г. към правния екип на ПДИ бяха поставени 47 казуса, в които граждани считат нарушени правата им на защита на личните данни. Като важен за отбелязване от гледна точка на правилния баланс между правото на достъп до информация и защита на личните данни ще представим случаят на Георги Сербезов, срещу когото бяха подадени няколко жалби до КЗЛД. Инж. Сербезов е и активист в дейността по достъпа до обществена информация - от години сам води и печели съдебни дела срещу откази на администрацията да му предостави информация. Именно тази му дейност е показала колко важно е познаването на съдебната практика, но в същото време дори признатият като най-добър в съдебната система сайт на ВАС не е достатъчно удобен за ползване от гражданите. Затова и Георги Сербезов създава специализиран сайт, който прави лесно търсенето във вече публикуваните решения и определения на ВАС конкретно и единствено по дела, водени по ЗДОИ. През 2014 година, срещу инж. Сербезов в качеството му на администратор на въпросния сайт бяха подадени две жалби, в които се твърди, че е налице неправомерно обработване на лични данни, тъй като в сайта излизат имената на жалбоподателите в качеството им на страни по дела за достъп до обществена информация. Жалбоподателите не отричат, че действително първоначалното публикуване на трите им имена е направено на официалната страница на ВАС, но според тях, сайтът на Георги Сербезов прави достъпни техните имена чрез търсене в търсачката Google. Ето защо жалбоподателите искат от КЗЛД да бъде преустановено твърдяното от тях нарушение. Впоследствие комисията отхвърли и двете жалби като неоснователни и след извършването на баланс между двете права – защита на личните данни на страните в публичния съдебен процес и правото на гражданите на бърз и лесен достъп до съдебната практика, отсъди в полза на второто.
Сред по-често срещаните случаи, в които граждани са се обръщали за консултации в сферата на личните данни, отбелязани в базата данни на ПДИ са следните:
част от доклада на ПДИ Състоянието на достъпа до информация в България 2014
Няколко са по-важните моменти, които следва да отбележим в областта на правото на гражданите на защита на личните данни за изминалата година.
На първо място трябва да споменем образуването на конституционно дело №8 за 2014 година по искане на Омбудсмана на РБ. След публикуването на решението на съда на ЕС за невалидността на Директива 2006/24/ЕО, омбудсманът на РБ отправи искане до Конституционния съд на РБ за установяване на противоконституционност на разпоредбите от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), свързани със съхранението и достъпа до трафични данни, генерирани при осъществяването на електронни комуникации. Според омбудсмана оспорените разпоредби са приети с изменение на ЗЕС, с което се цели именно въвеждане на въпросната директива. Съгласно закона доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или услуги се задължават да съхраняват всички данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, отнасящи се до трафика на съобщенията. Целта на съхраняването на данните е разкриване и разследване на престъпления, а срокът на съхранението е определен в закона.
По делото пред КС бяха конституирани като страни редица държавни органи, както и неправителствени организации, сред които и Програма Достъп до Информация. В началото на юли 2014 г. Програма Достъп до Информация изпрати официално становище, с което подкрепи искането на омбудсмана и подробно обоснова позиция, че атакуваните текстове от ЗЕС не съдържат необходимите гаранции за правата на гражданите по отношение на тайното наблюдение и способстват за неоправдана намеса в личната им сфера. С Решение № 2 от 12 март 2015 г. КС обяви за противоконституционни всички атакувани текстове от ЗЕС. В решението си конституционните съдии отбелязаха, че генерираните и запазени данни за определения със закона период съдържат пълната информация за това кой, кога, с кого, как, с кое устройство и от къде е комуникирал. От своя страна тази информация дава възможност за изключително детайлно и пълно профилиране на наблюдаваните хора, включително и по чувствителни критерии. В решението си съдиите посочват още, че при транспонирането на европейската директива българският законодател е разширил недопустимо приложното й поле както по отношение на целите, за които трафичните данни се съхраняват, така и по отношение на кръга субекти, които имат достъп до тези данни. Един от основните проблеми в атакуваните разпоредби е свързан с несъразмерно дългия срок на запазване на данните - 12 месеца, както и с обстоятелството, че в една от хипотезите този срок може да бъде удължен с 6 месеца без какъвто и да е контрол от страна на независим орган или съд.
На следващо място е важно да се спомене и публикуваното официално становище на Комисията за защита на личните данни относно видеозаснемането в контекста на защитата на личните данни. Становището има задължителен характер за всички администратори на лични данни, които поддържат регистър видеонаблюдение. В становището си Комисията приема, че за да бъде допустимо обработването на лични данни чрез използване на системи за видеонаблюдение, във всеки конкретен случай е необходима преценка на баланса на интереси на администратора и на заснеманите и записвани субекти. Компетентните държавни органи имат право да извършват видеонаблюдение с цел опазване на националната сигурност и обществения ред, но тази възможност следва да се регламентира така, че да се избегне възможността за злоупотреба със събраните данни. Винаги, когато се предприемат действия за обработване на данни, събирани чрез системи за видеонаблюдение, следва да се извършва конкретна преценка за пропорционалност на целите, за които се събират тези данни и дали тези цели не могат да се постигнат по друг начин.
През изминалата 2014 г. към правния екип на ПДИ бяха поставени 47 казуса, в които граждани считат нарушени правата им на защита на личните данни. Като важен за отбелязване от гледна точка на правилния баланс между правото на достъп до информация и защита на личните данни ще представим случаят на Георги Сербезов, срещу когото бяха подадени няколко жалби до КЗЛД. Инж. Сербезов е и активист в дейността по достъпа до обществена информация - от години сам води и печели съдебни дела срещу откази на администрацията да му предостави информация. Именно тази му дейност е показала колко важно е познаването на съдебната практика, но в същото време дори признатият като най-добър в съдебната система сайт на ВАС не е достатъчно удобен за ползване от гражданите. Затова и Георги Сербезов създава специализиран сайт, който прави лесно търсенето във вече публикуваните решения и определения на ВАС конкретно и единствено по дела, водени по ЗДОИ. През 2014 година, срещу инж. Сербезов в качеството му на администратор на въпросния сайт бяха подадени две жалби, в които се твърди, че е налице неправомерно обработване на лични данни, тъй като в сайта излизат имената на жалбоподателите в качеството им на страни по дела за достъп до обществена информация. Жалбоподателите не отричат, че действително първоначалното публикуване на трите им имена е направено на официалната страница на ВАС, но според тях, сайтът на Георги Сербезов прави достъпни техните имена чрез търсене в търсачката Google. Ето защо жалбоподателите искат от КЗЛД да бъде преустановено твърдяното от тях нарушение. Впоследствие комисията отхвърли и двете жалби като неоснователни и след извършването на баланс между двете права – защита на личните данни на страните в публичния съдебен процес и правото на гражданите на бърз и лесен достъп до съдебната практика, отсъди в полза на второто.
Сред по-често срещаните случаи, в които граждани са се обръщали за консултации в сферата на личните данни, отбелязани в базата данни на ПДИ са следните:
- Случаи, в които граждани търсят съвет при неправомерно обработване на техни лични данни от страна на политически партии чрез включването на имената и др. данни на гражданите в списъците на поддръжниците на съответните партии при регистрацията им за изборите;
- Продължават случаите, в които граждани се обръщат към ПДИ за съвет при неправомерно обработване на техни данни от колекторски фирми;
- Случаи, в които се търси достъп до лични данни на деца от Държавна агенция за закрила на детето. Основно става дума са случаи на разделени семейства, в които единият родител сезира агенцията с молба за извършване на проверка на отглеждането на детето от другия родител, а впоследствие търси достъп до информация за резултатите от проверката.