Начало > Лични данни > Правна помощ от ПДИ > Случаи от годишния доклад на ПДИ за състоянието на достъпа до информация
2013 година
2014 година2013 година2012 година2011 година2010 година2009 година2008 година2007 година2006 година2005 година
ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
част от доклада на ПДИ Състоянието на достъпа до информация в България 2013
Лични данни на гражданите в полицейските регистри
Към ПДИ за правен съвет се обърнаха участващи в уличните протести в София, обезпокоени, че полицейските служители, които проверявали документите им за самоличност, са записвали подробно данните от тях. В същото време не били съставяни протоколи, нито актове за извършени административни нарушения. Гражданите се тревожеха, че полицията е записала данните им и че имената им вероятно са влезли в тайнствени полицейски регистри. Проблемът със събирането и записването на лични данни от полицейските органи бе отбелязан още през 2008 г. в годишния доклад на ПДИ също във връзка с тогавашни протести. Въпросите, които се поставят, са няколко. При какви обстоятелства полицейските органи могат да изискват за проверка личните документи на гражданите? При какви обстоятелства полицейските органи могат да записват данните от личните документи на гражданите? Обработват ли се и как тези данни, след като бъдат записани, и въвеждат ли се в някакъв полицейски регистър? Постъпилите в ПДИ случаи на граждани станаха повод да подадем заявление до МВР, с което поискахме информация, свързана със събирането и обработването на лични данни. Получихме отговор, в който МВР посочва инструкцията, въз основа на която се извършват проверките, уверявайки ни, че защитата на личните данни в министерството е в съответствие със съществуващото законодателство. Позицията на ПДИ по случая е, че ЗМВР не съдържа конкретна нормативна разпоредба, която да дава право на полицейските органи да записват данните от документите за самоличност на гражданите „за всеки случай“, без целта на записването да е съставяне на определен конкретен документ в кръга на правомощията им. Цитираното в отговора на МВР нормативно основание за това, а именно разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ЗМВР, се отнася единствено до проверка на документите, а не за запис на данните от тях.
Лични данни или обществена информация
В началото на февруарските протести във Варна 36-годишният Пламен Горанов се самозапали с искане за оставката на кмета и на общинския съвет. Записите от охранителните камери на общината съхраняват информация за инцидента. По случая бе образувано досъдебно производство, а разследващите органи изискаха и получиха от общината копия от записите на охранителните камери. Ден след смъртта на Горанов кореспондентът на Дневник.bg Спас Спасов с помощта на ПДИ поиска по ЗДОИ копия от оригиналните записи на видеокамерите. Заявленията си Спасов адресира до Община Варна и Областна дирекция на МВР, тъй като според говорителя на Варненската районна прокуратура именно те съхраняват твърдите дискове на системите за видеонаблюдение. Интересът на журналиста бе предизвикан от разпространените съмнения, че Пламен Горанов се е самозапалил. В предвидения от закона срок Община Варна отказа информация с мотива, че искането противоречи на текстове от Конституцията, гарантиращи неприкосновеността на личния живот на гражданите, Закона за защита на класифицираната информация и две наредби на Министерски съвет.
В казуса следва да се има предвид изключително чувствителното съдържание на поисканата информация и как тя да бъде използвана в бъдеще. Адекватен и релевантен бе отказът на Община Варна да предостави копия от записи на охранителните камери. Тиражирането на записа би нарушило правото на личен и семеен живот на наследниците на починалия. Съществува реална опасност от любителско монтиране и преработване на записа, което допълнително би усилило негативния ефект. Следва да се има предвид, че в крайна сметка и общественият интерес към случая е задоволен в достатъчна степен както от официалните изявления на разследващите органи, така и от журналистическите публикации по въпроса.
През годината съдът окончателно реши въпроса: представлява ли защитени лични данни информацията получавал ли е главният прокурор награди от МВР в качеството му на председател на Окръжен съд – Пловдив. Българският институт за правни инициативи (БИПИ) подаде заявление до МВР с въпросите, дали Сотир Цацаров е награждаван в качеството му на председател на Окръжен съд – Пловдив, за оказване на съдействие и конкретна помощ на МВР и ако е награждаван, какви са били мотивите за това, видът на наградата, кога и за какви заслуги. Съдът отсъди в полза на заявителите. В решението си съдът подчерта, че магистратите са личности, изпълняващи публична, висша държавна длъжност. Оттук и законовите им задължения да декларират публично имуществото и доходите си, както и да търпят прозрачността на проверките за принадлежност към бившите служби за сигурност. По сходен начин съдът реши въпроса и с достъпа до информация към кои партии независимите народни представители в 41-ото народно събрание са пренасочили дължимата бюджетна субсидия. Делото бе заведено от Виктория Петрова от bTV срещу отказ на Министерство на финансите да предостави тази информация с позоваване на защита на личните данни.
част от доклада на ПДИ Състоянието на достъпа до информация в България 2013
Лични данни на гражданите в полицейските регистри
Към ПДИ за правен съвет се обърнаха участващи в уличните протести в София, обезпокоени, че полицейските служители, които проверявали документите им за самоличност, са записвали подробно данните от тях. В същото време не били съставяни протоколи, нито актове за извършени административни нарушения. Гражданите се тревожеха, че полицията е записала данните им и че имената им вероятно са влезли в тайнствени полицейски регистри. Проблемът със събирането и записването на лични данни от полицейските органи бе отбелязан още през 2008 г. в годишния доклад на ПДИ също във връзка с тогавашни протести. Въпросите, които се поставят, са няколко. При какви обстоятелства полицейските органи могат да изискват за проверка личните документи на гражданите? При какви обстоятелства полицейските органи могат да записват данните от личните документи на гражданите? Обработват ли се и как тези данни, след като бъдат записани, и въвеждат ли се в някакъв полицейски регистър? Постъпилите в ПДИ случаи на граждани станаха повод да подадем заявление до МВР, с което поискахме информация, свързана със събирането и обработването на лични данни. Получихме отговор, в който МВР посочва инструкцията, въз основа на която се извършват проверките, уверявайки ни, че защитата на личните данни в министерството е в съответствие със съществуващото законодателство. Позицията на ПДИ по случая е, че ЗМВР не съдържа конкретна нормативна разпоредба, която да дава право на полицейските органи да записват данните от документите за самоличност на гражданите „за всеки случай“, без целта на записването да е съставяне на определен конкретен документ в кръга на правомощията им. Цитираното в отговора на МВР нормативно основание за това, а именно разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ЗМВР, се отнася единствено до проверка на документите, а не за запис на данните от тях.
Лични данни или обществена информация
В началото на февруарските протести във Варна 36-годишният Пламен Горанов се самозапали с искане за оставката на кмета и на общинския съвет. Записите от охранителните камери на общината съхраняват информация за инцидента. По случая бе образувано досъдебно производство, а разследващите органи изискаха и получиха от общината копия от записите на охранителните камери. Ден след смъртта на Горанов кореспондентът на Дневник.bg Спас Спасов с помощта на ПДИ поиска по ЗДОИ копия от оригиналните записи на видеокамерите. Заявленията си Спасов адресира до Община Варна и Областна дирекция на МВР, тъй като според говорителя на Варненската районна прокуратура именно те съхраняват твърдите дискове на системите за видеонаблюдение. Интересът на журналиста бе предизвикан от разпространените съмнения, че Пламен Горанов се е самозапалил. В предвидения от закона срок Община Варна отказа информация с мотива, че искането противоречи на текстове от Конституцията, гарантиращи неприкосновеността на личния живот на гражданите, Закона за защита на класифицираната информация и две наредби на Министерски съвет.
В казуса следва да се има предвид изключително чувствителното съдържание на поисканата информация и как тя да бъде използвана в бъдеще. Адекватен и релевантен бе отказът на Община Варна да предостави копия от записи на охранителните камери. Тиражирането на записа би нарушило правото на личен и семеен живот на наследниците на починалия. Съществува реална опасност от любителско монтиране и преработване на записа, което допълнително би усилило негативния ефект. Следва да се има предвид, че в крайна сметка и общественият интерес към случая е задоволен в достатъчна степен както от официалните изявления на разследващите органи, така и от журналистическите публикации по въпроса.
През годината съдът окончателно реши въпроса: представлява ли защитени лични данни информацията получавал ли е главният прокурор награди от МВР в качеството му на председател на Окръжен съд – Пловдив. Българският институт за правни инициативи (БИПИ) подаде заявление до МВР с въпросите, дали Сотир Цацаров е награждаван в качеството му на председател на Окръжен съд – Пловдив, за оказване на съдействие и конкретна помощ на МВР и ако е награждаван, какви са били мотивите за това, видът на наградата, кога и за какви заслуги. Съдът отсъди в полза на заявителите. В решението си съдът подчерта, че магистратите са личности, изпълняващи публична, висша държавна длъжност. Оттук и законовите им задължения да декларират публично имуществото и доходите си, както и да търпят прозрачността на проверките за принадлежност към бившите служби за сигурност. По сходен начин съдът реши въпроса и с достъпа до информация към кои партии независимите народни представители в 41-ото народно събрание са пренасочили дължимата бюджетна субсидия. Делото бе заведено от Виктория Петрова от bTV срещу отказ на Министерство на финансите да предостави тази информация с позоваване на защита на личните данни.